Аман от случайници! Всяко куку тича да става президент, за да ни „оправи”
Страх ме е, приятели. Боя се, че на изборите няма да се покажем в пълния си блясък. Ще допуснем много даровити нашенци да си останат нереализирани, без да дадат своя принос за възхода на Отечеството. Това е направо безотговорно пилеене на национален капитал!
Ето Джорджано. Вместо да го поставим на „Дондуков”, ще го пратим „на копон”, както пее той в едноименната си песен. И Ванката от „Шоуто на Слави” ще пропуснем, същия ден имал ефир. Но споко – имаме си човек. За Радев ли мислите? Глупости! – никакъв Радев.
А Радо Шишарката. За наше задоволство, певецът на „Тигре, тигре, имаш ли пари?” успя да влезе в надпреварата. Регистрира се в ЦИК в последния момент и ще го видим на телевизионните дебати.
Очакваме и Митьо Пищова – ала за него не е сигурно, защото в деня на изборите може да му се случи неотложен ангажимент – „да пори” в джакузито 3857-ата си мацка от харема. Така че, нека сме спокойни. Уредени сме с напълно представителна извадка!
…Фейлетон е това, но да не прекалявам с него, защото става дума за сериозно нещо. За състезанието с 24 кандидатски двойки – тази еманация на българската нация. И за структурите, които ги издигат – митичните инициативни комитети (ИК).
Запитах се дали наистина кандидатите са най-доброто, което може да отгледа българският гений? Виждам наистина сериозни хора. Но и много такива, за които достъпът до държавното кормило направо ме хвърля в тих ужас. Либералност, народовластие, свещена гражданска воля – това, разбира се, е прекрасно и е в хармония с новия век.
Но извинете – може ли да допуснем, че президент ще ни бъде Луна (според някои публикации, които тя отрича, с кръщелното име Лухче) Йорданова? Не я познавам и сигурно е жена свестна, макар и с отчетливи личностни проблеми – ала защо никой близък не й обади, че просто не става за президентския пост, нищо че си мисли, че Вангиното предсказание, ако изобщо съществува, за „русата жена, която ке оправи България” касае нея?
А може би има нещо друго. Може би тя и нея подобните са пратени за „електорни диверсанти” и „разреждачи на гласове”? За превръщането на едни важни избори в някаква шоу бутафория, в евтин цирк, който да отблъсне и без това неособено активния по време на избори българин.
Дано не съм прав, защото това се нарича провокация и национално предателство. Още преди 25 века Ксенофон е казал: „Няма по-голяма наглост да претендираш за управник, когато не си способен на това”.
В Конституцията ясно е записано кой е годен за президент – възраст, гражданство и прочие. Но защо не бе дописан малък текст за съдимост и морално-психическа годност?
В началото на миналия век биолози като Джеймс и Рибо определиха за формиращи човешкото поведение фактори като – съответно – кръвообращението и храносмилането. Днес тези учени биват оспорвани – но нека си отговорим може ли човек да управлява, ако го мъчи хронична стенокардия или язва?..
Ами той трябва преди всичко да се бори не за държавата, а за себе си! За шофьор се иска психотест, но за президент е нужен само… комитет. Тук ще цитирам Йоло Денев, който каза в ефир: „От двама политици единият трябва да бъде разстрелян”…
Повечето кандидати не са виновни, че участват. Просто „са пуснати по пързалката” от разни задкулисия. Но как става това в една регулирана евродемокрация като нашата? Много просто – за целта работи удобен инструментариум – вече споменатите инициативни комитети.
Зад тези, иначе популярни и демократични образувания, явно се крият тъмни сенки и задкулисия. Които са по-опасни дори от кръвните им братя – неправителствените организации (НПО).
Работният механизъм на ИК е прост. Като начало са нужни две неща: първо – да имаш мераци в политиката; и второ – свободни пари – твои или чужди – за харчене. И почваш. Събираш хора и им плащаш надлежните девизи. На Вапцаровския въпрос „А как ще щурмувате, моля?” отговаряш: Почва се със събиране на подписи. После се свиква учредително събрание. Гласува се и се тамъни протокол. И се приключва с аплаузи („Да приветстваме истинския спасител, който ще ни извади от кризите!”).
Нататък следват бюрократските заверки – и пътят бива застлан с рози… освен ако ЦИК не се напудри, че я има като фактор и върне (за парлама) регистрации като тази на въпросния г-н Денев.
От 24-те кандидатски двойки половината биват издигнати от инициативни комитети. В официализирането на които се крият мътнини и противоречия. В чл. 3 от Закона за избиране на президент (1999 г.) се говори за „15 000 души чрез инициативен комитет”. В същия член обаче се говори и за „комитет от 21 души”.
Трябва да се разбере къде е истината. А в Закона за прякото гражданско участие в управлението и в Наредбата за ИК, броят на инициаторите също е различен. Всичко това предпоставя и хаоса в учредяването.
Инициативният комитет за Румен Радев например брои 100 души. Защо са толкова, след като могат да са поне 21? Или се цели „сугестия” – внушение от типа „Много сме, силни сме!”?
Интересно е да се прочете кои са и колко са инициативниците на другите кандидати. Така ще се разбере кой стои зад тях.
Защото няма какво да се лъжем – всеки си има „ракетоносител”. Красимир Каракачанов разкри колко е „зачатието порочно”, като се заоправдава с думите „Зад нас не стои никаква партия”. Ами след като лицемерието е очевадно, защо не бъде прекратено и всеки кандидат да бъде предлаган от партия? Да, ама не, ще отвърнат адептите на мъпет шоуто с име „гражданска волеизява”.
Ето например – казано бе „Комитетите са изкуствени структури” (доц. Иво Инджов), „Комитетите са прикриващ плащ” (Веселин Стойнев, журналист). Какво повече? Или трябва отново да потърсим спасение в и без друго поизложилият се с пристрастия Конституционен съд?
А нещата са пределно прости – закриваме ИК и си свирукаме. Изхвърляме през борда и подвижните циркове, наречени „граждански движения” и „квоти”.
Хайде по-разумно, скъпи нормотворци! Стига сте се пудрили с порнографски либертарианства. Останете си при възлюбените партии и да приключим с флирта. То си е отдавна решено – от политическа класа няма отърване, колкото Трифонов и Копейкин да я громят.
С това решение и вербалните „манджи с грозде” ще престанат. Ще бъдат отсвирени и техните декламатори. Че през последните дни чухме от тях всякакви нелепи, екзотични и катасрофични неща. Незабавен съд и разстрел за виновниците на националната катастрофа.
Лустрация и калашници. ЕС и НАТО на боклука. С нас се води бактериологична война. Мъртъвци сме и ни умират децата.
Руските ракети са насочени към София. През зимата ще измрем от глад и ковид. Има вселенски заговор срещу България… И всичко това върви по форуми и медии, изсипва се върху многострадалните ни глави. Пък после се чудим защо изпростяването е всеобщо и едва 24% от хората са ваксинирани.
Протестирай народе, недоволствай!
Бай Йоло добре ти нарисува характера: „Контра съм срещу всичко. Ако трябва – и срещу арменския поп!”.
Коментар на Наско Мандаджиев за „Уикенд”, заглавието е на Promiana.eu
Материалът Аман от случайници! Всяко куку тича да става президент, за да ни „оправи” е публикуван за пръв път на Promiana.eu.