50 години след войната от Йом Кипур: Израел среща най-тежката си заплаха!

На най-големия еврейски празник – Йом Кипур, преди 50 години Израел е нападната от арабска коалиция, предвождана от Египет и Сирия – точно на датата 6 октомври, 1973 година.

В ранните часове на 7 октомври, 2023 година, Израел преживя най-голямото нападение именно от войната от 1973 година насам, която трае по-малко от месец и приключва на 25 октомври, след като палестински бойци, предвождани от „Хамас“, изненадващо нахлуха в страната, подкрепяни с мощна въздушна атака с над 5000 ракети, изстреляни по израелски градове.

Нападението, започнато от палестински бойци на терористичното крило на „Хамас“ над Израел в ранните часове на 7 октомври, напомня именно за събитията отпреди 50 години, а вече израелската държава е официално в състояние на война с „Хамас“.

Конфликтът вече продължава втори ден, от израелска страна 700 души са убити, над 2000 ранени, а над 100 души са отвлечени от палестинските бойци.

Израелската армия отвърна с мощни бомбардировки към Ивицата Газа, както и удари в Ливан, в отговор на изстреляни от Ливан снаряди.

Войната срещу „Хамас“ в Ивицата Газа обаче не е огледално повторение на събитията от 1973 г., когато Израел изненадващо е нападната от два фронта – от една страна Египет, която разполага с ракети земя-въздух и отблъсква въздушните атаки на еврейската държава, а от другия фронт Сирия.

Любопитното е, че израелското разузнаване Мосад напълно се проваля, след като не е имало информация за подобна голяма и координирана атака. Подобно на внезапната на палестински бойци от „Хамас“, включително по въздух, Мосад отново претърпя критики за провала си в своето разузнаване и веднага се появиха сравнения със събитията от 1973 г.

Отново по идентичен начин, след очевиден пропуск в разузнаването на Мосад, египетските войски и авиация нападат през Синайския полуостров във войната Йом Кипур през 1973 г., а Сирия на Голанските възвишения. Формалният повод за войната е Шестдневната война от 1967 г., когато Израел придобива контрол върху египетската част на Синай и Голанските възвишения, които до този момент са на Сирия.

Въпреки тежките загуби, израелската армия успява да отблъсне арабските сили и да превземе обратно Голанските възвишения, след като Сирия успява да установи контрол над тях по време на конфликта, а Синайският полуостров остава в тяхно владение, като го връщат поетапно след споразумение с Египет от 1979 г. и този приключва окончателно до 1982 г.

Години по-късно, „съвпадението“ е с датата на атаката – най-светлият еврейски празник, но без участието на арабската коалиция, водена от Египет и Сирия. В последните десетилетия, Египет се явява като медиатор при периодичното възпламеняване на израелско-палестинския конфликт. Все още не е са изяснени точните мотиви за внезапното масово нападение на „Хамас“, но то е част от многопластов проблем с дълбоки корени в историята.

През 2023 г., периодичните сблъсъци с палестински бойци и ескалация на напрежението беше в своя апогей, след като кървавите инциденти и нападения между израелци и палестинци зачестиха и можеше да се предполага, че е въпрос на време за избухване на тиктакащата бомба в Близкия Изток.

Анализатори очакват, че отговорът на Израел ще е много сериозен, предвид масовите атаки, довели вече до стотици жертви и хиляди ранени, и е непредвидимо кога ситуацията ще бъде под контрол и кога ще приключи тази война.