Западни медии: Защо Русия се отказва от златото

Руската централна банка неочаквано обяви, че не вижда смисъл да трупа злато в резервите на страната. Това е изключително необичайно твърдение, особено като се има предвид, че централната банка активно изкупуваше злато през последните десет години, давайки пример на други страни и собственото си население, пишат западни медии.

Централната банка на Русия смята за нецелесъобразно натрупването на злато във валутни резерви при сегашните условия. Това заяви заместник-председателят на регулатора Алексей Заботкин.

Според него това ще провокира увеличаване на паричното предлагане и инфлация. Това е необичайна промяна в стратегията на ЦБ. Всъщност през последните десет години Централната банка редовно купува злато, поради което беше възможно, наред с други неща, да спаси част от резервите от западните санкции.

И като цяло златото винаги се е считало и си остава защитен актив, в който е добре да се спестяват пари по време на кризи. Защо Руската централна банка изведнъж вече не се нуждае от злато?

Заботкин говори за отказа на Централната банка да купува злато в отговор на предложението на председателя на организацията на златодобивния бранш Сергей Кашуб да подкрепи златодобивната индустрия чрез изкупуване на всички благородни метали, които не са били продадени на пазара. На което представителят на Централната банка отговори, че Централната банка не подкрепя отделни сектори на икономиката.

„Досега руските власти говореха за дедоларизация на икономиката, а Централната банка даде пример на населението с действията си. Русия не за година или две, а за цяло десетилетие изкупи две трети от златото, добито в страната до 2020 г. Когато започнаха арестите на нашите резерви в чужбина, ние успяхме да спасим 90 милиарда в долари именно защото те се съхраняваха в златни кюлчета. Никой не можеше да ни ги открадне.

Тогава ДДС и дори данък върху доходите на физическите лица бяха отменени за закупуване на златни кюлчета. В резултат на това населението е купило 10 тона злато през първата половина на тази година. За сравнение, това е колко населението е купило злато през предходните три години“, казва Алексей Вязовски, вицепрезидент на компанията “Златен монетен дом”.

И сега ЦБ внезапно променя курса си и отказва да купува злато. „С това изказване държавата всъщност дава сигнал на населението, че не вярва в златото. Въпреки че хората купуваха злато по 7000 рубли за грам, а сега струва 3000 рубли за грам. Но е грешно да се дават такива сигнали. Защото златото е дългосрочна инвестиция. Златото все още е най-ликвидният актив.

По отношение на обема на търговия златото е на второ място след държавните съкровищни облигации на САЩ“, отбелязва експертът от бранша.

Според него ЦБ се е изказала неправилно, тъй като е откликнала на апела на златотодобивния бранш с молба за помощ. Те наистина се оказват в не много приятна ситуация тази година.

„Рублата значително се засили и рентабилността на добива на злато за мнозина премина в отрицателна територия. Освен това, поради санкциите, не всички златни кюлчета могат да бъдат изпратени в чужбина през приятелски страни. Златните кюлчета са заседнали в баланса и се влачат надолу.

Преди в такава ситуация държавата спасяваше златодобивния бранш, като изкупуваше над 200 тона годишно в резервите си. И сега те загубиха постоянен голям купувач“, обяснява Алексей Вязовски.

Сега Централната банка очевидно има нов бог, наречен юан, иронизира експертът. Вероятно юанът се купува в резерви, плюс юанът излезе на върха по отношение на обема на валутната търговия на Московската борса.

Така, вероятно, вместо злато, ЦБ е започнала да попълва резервите си с валутите на тези страни, с които търговският оборот расте и към които Русия пренасочва износа си. На първо място, това са Китай, Индия, Турция и други страни от Югоизточна Европа.

Няма точни свежи данни за структурата на руските златни резерви, тъй като на фона на специална операция тези данни бяха класифицирани. Следователно, може само да се гадае защо Централната банка реши да увеличи резервите вместо злато.

Според Вязовски, като отказва да купи руско злато, Централната банка намеква на руските миньори, че „златните“ времена за тях са приключили и те трябва да започнат да вървят напред.

„Това е намек, че нашите златотърсачи трябва да започнат да навлизат в азиатските страни. Предишните години имаха само шоколад, спечелиха супер печалби, защото цената на златото в продължение на много години растеше в долари и рубли, защото рублата поевтиня спрямо долара.

Те обаче са инвестирали само в продажби. В крайна сметка те имаха един гарантиран купувач – Централната банка на Руската федерация. Сега те трябва да отворят клонови мрежи, за да завладеят пазара на страните от Югоизточна Азия, да преговарят с местни банки и прочее. Това е силно конкурентен пазар, струва пари и има своите рискове“, казва вицепрезидентът на “Златния монетен дом”.

Според него миньорите наистина са натрупали „мазнини“ през последните години, които могат да използват, за да навлязат на нови пазари. Ако преди основните купувачи на руско злато в чужбина бяха европейските страни, особено Великобритания, сега щастието трябва да се търси в Индия и Китай, където много обичат златото. Разбира се, няма да е лесно да се пробие, но днес абсолютно всички се занимават с пренасочване на експортните потоци.

Инвестирането във валути на развиващите се пазари може да не е най-доброто решение, като се има предвид, че днес доларът излиза начело и всички останали валути падат силно срещу него.

„Резервите можеха да загубят 15% от началото на годината само защото юанът падна толкова много. Не е ясно колко безопасна е тази история, защото никой не е отменил вторичните санкции. Китай най-вероятно няма да се огъне, но Индия може да се огъне пред САЩ и да блокира резервите ни в рупии“, предупреждава Вязовски.

Златото също пада спрямо долара сега, тъй като много големи централни банки повишават лихвите с надеждата да спрат рекордната инфлация, включително Федералният резерв и ЕЦБ. Златото обаче е актив за дългосрочни спестявания. „Ако купувате злато редовно, скоковете на златото и долара не са ваша грижа.

Предходната година златото достигна исторически максимум, сега се е отдалечило от него, но в дългосрочна стратегия златото все още расте“, казва източникът. Разцветът на златото започва по време на периоди на криза, които се случват на редовни интервали поне веднъж на десетилетие.

Аргументът на Централната банка, че купуването на злато увеличава паричното предлагане, а основната задача на регулатора е да следи инфлацията, предизвиква скептицизъм сред експертите.

„Нашето парично предлагане расте от година на година, независимо от покупките на злато. Например през 2020 г., на фона на пандемията, Централната банка не купи злато за резерви, а паричното предлагане все пак нарасна значително.

Има повече общо с ликвидността на банковата система и няма нищо общо със златото. В крайна сметка Централната банка на Руската федерация не продава злато на пазара. Просто лежи с него в слитъци“, заключва Вязовски.

Може би вместо да инвестира в метал, държавата е решила да инвестира повече в реалната икономика, в развитието на заместването на вноса, в собствените си индустрии и прочее, надява се Артьом Деев, ръководител на аналитичния отдел в “Амаркетс”.