Западът в шок, не може да открие $200 милиарда от златовалутните резерви на Русия

В случая с блокираните златовалутни резерви на Русия, които Западът планира да предаде на Украйна от шест месеца, се появи нов неочакван обрат, съобщават световните издания.

Американският мозъчен тръст към НАТО е разкрил, че от заявените 300 милиарда долара Западът всъщност е успял да замрази само 100. Никой не знае къде са останалите 200 и вече 9 месеца е невъзможно да се разбере.

Освен това докладът показва, че европейските държави и САЩ нямат представа колко средства, принадлежащи на Русия, са блокирани в действителност.

Частните разговори между Атлантическия съвет и американските и чуждестранните власти разкриват, че общият размер на известните активи е по-малко от една трета от 300 милиарда долара.

В момента тече интензивна работа за установяване на това къде се намира останалата част и коя руска институция какво притежава.

300 милиарда евро е сумата, която се посочва в доклад на Руската централна банка. Според него в началото на годината малко под една четвърт от руското държавно богатство се е съхранявало в златни кюлчета в Русия.

Останалата част е в различни валути. След началото на специалната операция в Украйна страните от Г-7 решиха, че имат право да блокират сметките на Руската централна банка в своите банки. Оказва се, че малко над половината от валутния резерв на страната е останал в чужбина. Но никой там не знае как изглежда.

„Това могат да бъдат различни средства, средства по сметки в търговски банки, средства в различни видове ценни книжа. Самата Централна банка на Руската федерация знае и разбира много добре къде се намират нейните активи.

– Държавите обаче няма такъв единен централизиран източник на информация“, казва Лазар Бадалов, доцент в катедра „Икономика“ в Националния изследователски технически университет в Москва, цитиран от световните издания.

Единственото, на което западните страни могат да разчитат, е същият доклад на Централната банка. Известно е, че Русия държи почти 40% в чуждестранни държавни ценни книжа. Но почти толкова повече в депозити и частни инвестиции. И ето че в този случай е важна търговската тайна.

„Европейските структури, а може би и американските, те просто не виждат крайния собственик, не знаят как тази или онази облигация, западна облигация, ще принадлежи на кого – на санкционирана банка или пък на несанкционирана банка?“ – отбелязва Максим Чирков, доцент по политическа икономия в Московския държавен университет.

Проблемът е, че блокираните руски резерви вече са обещани на Киев от Брюксел. Миналата седмица ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дори обяви, че възнамерява да създаде фонд, който да управлява честно блокираните пари. Сега се оказва, че тя дори не знае от кои сметки да ги изтегли. И може да отнеме години, докато се разбере.

„През последните няколко години се опитвахме да диверсифицираме тази „кошница“, да инвестираме повече във валути на страните от Азиатско-тихоокеанският регион, но не само в юана, опитвахме се да инвестираме в индийската рупия като цяло, какво ли не опитвахме, за да избегнем зависимостта“, казва политологът Иля Грашченков, цитиран от световните издания.

Разбира се, това не означава, че Централната банка на Русия ще може да прехвърли набързо руските резерви обратно в страната. Всички финансови транзакции с Москва заплашват европейците със санкции.

Но самият процес на идентифициране и изтегляне на парите ще потопи западните финансови институции във все по-дълбока криза. Все по-малко ще иска някой да повери парите си на  Брюксел и Вашингтон.