WSJ: Украйна няма да може да си върне териториите дори със западното оръжие

Дори и да получи нови оръжейни досавки от Запада, Украйна няма да може да възвърне загубените територии, пише The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса от „Фокус“.

Западните лидери започват да имат по-ясна визия за това как се надяват да приключи войната в Украйна.

Това, което липсва, е какъвто и да е план как да се случи това.

Надеждата във Вашингтон и европейските столици е, че украинската контраофанзива, подсилена от западни танкове и други нови оръжия, ще пробие дупка в контрола на Русия върху украинска територия тази пролет.

На теория това това ще даде на силите на Киев такова предимство на бойното поле, че руският президент Владимир Путин ще бъде принуден да води мирни преговори, при които Кремъл отстъпва поне територията, която е завзел след инвазията през февруари 2022 г. Тогава Украйна е свободна да закотви бъдещето си на Запад , а един победен и омаломощен г-н Путин може да се изправи срещу гнева на собствения си народ.

Но малко официални лица вярват, че войната и мирът ще се развият толкова добре и няма признаци, че западните съюзници на Украйна имат сериозен план да помогнат за оформянето на събитията.

Много от поддръжниците на Украйна са съсредоточени върху краткосрочен приоритет: яростната борба за намиране на достатъчно муниции за Киев, за да задържи Русия в Източна Украйна, както и осигуряване на светкавична контраофанзива.

Много по-вероятно обаче е война на изтощение, която продължава, докато едната страна е толкова победена или изтощена, че спре, без да осъзнава крайните си цели.

Подобен резултат, признават много дипломати, ще се измерва в години, а не в месеци.

Дори тогава няма ясен консенсус какво да се прави с г-н Путин, ако Украйна спечели.

Има широко съгласие, че Украйна трябва да получи средства за възпиране на бъдеща руска инвазия, било като част от НАТО, или в някакъв вид договор с Алианса.

Но френският президент Еманюел Макрон и някои съюзници заявиха, че не искат да унижават Русия и искат Западът да предложи на Украйна гаранции за сигурност, с които Русия може да живее. Други вместо това искат руската армия да бъде деградирана завинаги.

Г-н Макрон беше най-отворен относно настояването за по-бързо споразумение. Загърбвайки приказките за смяна на режима в Москва и открито съмнявайки се в способността на Украйна да постигне пълна победа на бойното поле, той призова Украйна да търси преговори с Кремъл тази година, след като спечели очакваните печалби от контранастъплението.

Други посочват една основна пречка: украинският президент Володимир Зеленски и г-н Путин са вкарани в екзистенциална борба за бъдещето на собствените си страни и всеки все още смята, че може да спечели, според западни дипломати. Досега нито една от страните не е изразила интерес да обмисли мир и малцина виждат това да се промени скоро.

Г-н Путин, който има големи военни резерви, от които да черпи, смята, че може да изчака спад на решимостта на Запада, така че защо да преговаря?

„Путин най-вероятно изчислява, че времето работи в негова полза“, казва Аврил Хейнс, директор на националното разузнаване на САЩ, в показания в Сената по-рано през март. „И че удължаването на войната – включително с потенциални паузи в боевете – може да бъде най-добрият му оставащ път към евентуално осигуряване на стратегическите интереси на Русия в Украйна, дори и да отнеме години“.

Перспективата за възможна промяна в администрацията на САЩ през 2024 г. също може да насърчи г-н Путин, ако смята, че президентът републиканец би предложил по-малко подкрепа за Киев.

Междувременно санкциите, водени от САЩ, намаляват икономическата основа на Русия. Но г-н Путин досега не е срещнал дори мимолетен отпор у дома, който може да го накара да преразгледа целта си за обединяване на Украйна във Велика Русия. Икономиката на Русия не се срина по начина, по който мнозина прогнозираха, отчасти поради китайската подкрепа и продължаващите покупки на петрол от Индия и други.

„Това, за което се тревожим, е, че Русия все още е в състояние да стабилизира бюджета си“, заяви външният министър на Литва Габриелиус Ландсбергис в интервю. „Трудно е, но те се справят по-добре, отколкото бихме се надявали, че ще го направят със санкциите.“

Подкрепата, която г-н Путин получи наскоро от посещението на китайския лидер Си Дзинпин, вероятно е увеличила решимостта му да покаже търпение, казват западни дипломати, отбелязвайки, че изчакването на Запада ефективно е работило за г-н Путин, когато Русия нахлу в Грузия през 2008 г., превзе Крим през 2014 г. и се намеси военно в гражданската война в Сирия през 2015 г.

От страната на Украйна, САЩ и техните съюзници многократно са казвали, че всяко решение за това как ще приключи войната зависи от Киев, въпреки че някои се притесняват в издържливостта на поддръжниците му в продължаването на подкрепата.

САЩ „никога няма да позволят Украйна да падне. Ето как разчитам посещението на президента Байдън в Киев“, заяви полският премиер Матеуш Моравецки в интервю в петък, имайки предвид февруарското посещение на г-н Байдън в украинската столица. „Повече съм загрижен за моите западноевропейски партньори и приятели, защото те са по-малко търпеливи“.

Изчислението на г-н Зеленски е това, което може да бъде приемливо за собствения му опустошен от война народ. Досега неговото правителство настояваше, че не се интересува от мир, докато не бъде възстановена териториалната цялост на Украйна.

Дори наскоро снабдени с въоръжение, украинските сили едва ли ще получат толкова решително предимство на бойното поле, че Киев да е в състояние да поиска връщането на цялата тази територия, според дипломати.

Украинските печалби скоро след инвазията бяха постигнати срещу смесица от руснаци, действащи далеч от собствената им територия, колапс на руските доставки и дълбок морален проблем сред руските сили.

Битката за контролирания от Русия Донбас, където силите на Москва са по-окопани, вероятно ще бъде много по-трудна. Неотдавнашната кървава баня около град Бахмут, където всяка от страните понесе големи загуби срещу малки териториални придобивки, изглежда е по-типична за бъдещето на войната.

Съюзниците на Украйна биха могли да направят повече, за да наклонят баланса в полза на Киев. Но предоставянето на видовете оръжия, които могат да постигнат това, е източник на разногласия.

Обединеното кралство и Полша са в челните редици на настояването за по-мощни въоръжения, като британците например предоставят оръжия с по-голям обсег, а поляците обещават малък брой реактивни изтребители.

САЩ, опасявайки се, че всеки ход ще бъде разглеждан като ескалационен от г-н Путин с ядрено оръжие, бяха по-предпазливи. Те отказват да изпратят армейски тактически ракетни системи с по-голям обсег MGM-140 или ATACMS. Дори усъвършенстваните ракетни установки Himars, изпратени от САЩ, бяха модифицирани, така че обхватът им беше ограничен.

Това оставя Украйна да води по-тежка война, въоръжена до голяма степен с подобна огнева мощ, макар и с няколко десетки танкове, доставени от съюзниците.

САЩ и техните европейски съюзници биха могли да накарат г-н Зеленски да се откаже по-рано, като заплашат да забавят доставките на оръжия и помощта, която поддържа Украйна.

Но позволяването на г-н Путин да запази територия, която е завзел след нахлуването, може да се окаже политически фатално за г-н Зеленски.

Проучване миналата седмица, публикувано от Международния републикански институт, базиран в САЩ мозъчен тръст, показа, че 97% от респондентите в Украйна смятат, че тя ще спечели, без промяна спрямо април миналата година, докато 74% казват, че Украйна ще запази всички територии, които е притежавала през 1991 г. в резултат от войната.

Нещо повече, някои в Европа и САЩ виждат войната като определящ момент за демокрациите навсякъде, което засилва решимостта им да останат в нея за дълго време.

„Всички, с които говоря по света, всички други лидери вярват, че това е фундаментална битка за ценностите, в които вярваме за демокрацията, за върховенството на закона, териториалната цялост, за свободата“, заяви британският премиер Риши Сунак в скорошно интервю.

Един високопоставен европейски дипломат разкри, че макар да има някои дискусии сред съюзниците относно това какво може да означава победа или поражение за Украйна и относно елементите на следвоенното уреждане, не се задава сериозна дипломатическа инициатива.

„Не е трудно да се създаде мирен процес абстрактно“, заяви служителят. „Всъщност намирането на точката, в която това става реалистична опция, е много, много по-трудно.“

И накрая, съюзниците гледат на сегашния си курс, колкото и да е несигурен, като единствената приемлива опция, защото в сянката на Украйна се спотайват стремежите на Китай да поеме контрола над Тайван.

Г-н Си е наредил на силите си да бъдат готови през следващите няколко години, ако реши да нахлуе, според американското разузнаване. Западните дипломати оценяват, че той ще се нуждае от висока увереност в шансовете си за успех, за да продължи напред. САЩ и техните съюзници виждат ролята си в това да въоръжат Тайван и да подготвят собствените си армии, за да внушат достатъчно съмнение, за да възпрат г-н Си.

Подобно на г-н Путин, г-н Си вижда, че историята е на негова страна, посочвайки глобалната финансова криза и хаотичното излизане на САЩ от Афганистан като признаци, че Америка е западаща хегемонистка сила. Според мнението на съюзниците, ако решимостта на Запада по отношение на Украйна отслабне, това би изпратило потенциално катастрофално послание към г-н Си, че е прав.