Въпроси, целящи да скрият неприятните отговори
Когато отговорът на един въпрос не е приятен, винаги е по-лесно да залееш обществото с десетки нелепи питания. Този пиар ход пробва бившето НПО на настоящия лидер на „Да, България“ Христо Иванов – Българският институт за правна инициатива (БИПИ), след като стана ясно, че коалицията ПП-ДБ е издигнала доста спорната кандидатура на Борислав Белазелков за конституционен съдия.
На фона на десетки медийни публикации, които припомниха съмнителните политически обвързаности, скандали и дори примери за откровен лобизъм в миналото на Белазелков, от БИПИ поставиха няколко въпроса уж адресирани към всички кандидати за конституционни съдии от квотата на Народното събрание. Уж, защото мишената им е друга, но за това след малко.
Въпросите са формулирани в осем раздела и са поставени чрез новия председател на правната комисия в парламента и депутат от ПП-ДБ Надежда Йорданова. Подписани са от директора на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер. Последната е бивш партньор на Христо Иванов в БИПИ, а самата Йорданова – бивша секретарка на партийния лидер. За когото се говори, че лично е издигнал кандидатурата на близкия си съратник Белазелков за КС. Номинацията му идва близо 9 години след като съдията се пробва да щурмува съда през професионалната квота, но колегите му позорно отхвърлиха кандидатурата му.
Междувременно стана ясно, че Белазелков е сред малцината съдии подкрепили с подписа си скандалното освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман, осъден за кървавото убийство на двама младежи в София. Освен това името на съдията се свързва с десетки лобистки решения в полза на събирачите на дългове у нас.
За да замаскират всички тези факти от НПО-то на Христо Иванов по спешност се пробваха да хвърлят медиен дим и да пренасочат обществения интерес към другите кандидати. Затова част от въпросите видимо са насочени персонално към Десислава Атанасова и Цвета Рангелова с явната цел да се опитат да вменят в обществото, че има нещо неясно с тях. За разлика от безупречния кандидат на статуквото – Борислав Белазелков, разбира се.
Иначе самите въпроси развеселиха доста юридическата общност у нас и дори предизвикаха коментари, че са писани лично от пенсионирания съдия в опит да уязви двете си конкурентки. Видимо неуспешно, като се вземе предвид, че самите питания показват сериозна юридическа немощ и неграмотност.
Най-силно впечатление прави първият въпрос, който е формулиран от автора си така: „Кои са основните разпоредби в Конституцията на РБ и каква е тяхната значимост?“. Както коментират и самите юристи, подобен въпрос, ако не е уловка, е идеален пример за непознаване на основите на правото и неразбиране на демократичната постановка, че Конституцията е основен закон на страната. Тоест в нея няма основни и второстепенни разпоредби, защото целта на всеки от конституционните текстове е да създадат съответната правна рамка, която след това да бъде доразвита в законодателството. Елементарно, Уотсън!
Нататък въпросите на БИПИ също се открояват с особена юридическа екзотика и съдържат питане като: „Как ще интерпретирате принципа за върховенството на правото в контекста на Конституцията?“. Най-тревожният сред въпросите обаче е формулиран така: „Какво е мнението Ви за развитието на фундаменталните права в контекста на променящите се обществени норми?“ и според юристи е ясна препратка към опитите да се прокара Истанбулската конвенция у нас.
Преди повече от 5 години състав на КС вече реши, че документът противоречи на Основния закон на страната, но според експерти е възможно някои от най-скандалните текстове като узаконяването на еднополовите бракове отново да бъдат пробутани за разглеждане от конституционалистите. Тези опасения се подклаждат още повече от издигането на кандидатурата на Белазелков, който сред колегите си е известен като яростен защитник на правата на лицата с алтернативна сексуална ориентация и другите малцинствени групи.
На този фон пиар акцията на БИПИ на пожар да се опита да заметат всички тези скандални факти с нелепи въпроси, част от които насочени към само един и двама от кандидатите, показва не просто липса на въображение. Показва очевиден страх, че истината за Белазелков успява да си пробие път, въпреки умишлено спуснатата информационна завеса над кандидатурата му.
