Ужасни финансови новини! За пръв път от 2025 година става такова нещо с бюджета у нас
Вдигане на данъците и орязване на разходи може да се наложи, за да бъдат изплащани по-високите пенсии и заедно с това да изпълним критериите за влизане в еврозоната. Това става ясно от официално съобщение на Министерството на финансите (МФ) за изпълнението на бюджета за първите два месеца на годината, съобщава „Труд“.
Държавната хазна започва 2023 г. с влошени показатели.
Към края на месец февруари 2023 г. държавният бюджет има дефицит от 250 млн. лв., показват предварителните данни на МФ.
За сравнение, за първите два месеца на 2022 г. имаше излишък в хазната в размер на 713,3 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо се влошава с около 1 млрд. лв., посочват от МФ. Данните показват още, че за първи път след 2015 г. към края на февруари има дефицит в държавния бюджет, допълват от министерството.
Въпреки че приходите в бюджета нарастват спрямо същия период на миналата година с над 1,3 млрд. лв, изпреварващият ръст на разходите (с около 2,3 млрд. лв.) води до влошаване на бюджетното салдо и до дефицит. Най-значително нарастване има при разходите за пенсии, които се увеличават с над 700 млн. лв., както и в частта на разходите за субсидии (с около 680 млн. лв.), разходите за издръжка (с около 400 млн. лв.), разходите за персонал (с близо 400 млн. лв.), и други, посочват от министерството.
Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други, пише в анализа на Министерството на финансите.
При запазване на очерталите се тенденции в приходите и разходите, до края на годината е възможно да възникне риск от формиране на прекомерен дефицит над референтната стойност от 3 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), което е основен критерий за влизане в еврозоната, посочват от Министерството на финансите.
Това налага при обсъждането и приемането на Закона за държавния бюджет на България за 2023 г. да бъдат обсъдени и приети мерки както в разходната част на бюджета, така и за подсилване на приходите, с оглед да бъдат финансирани разходите по действащото законодателство при запазване на устойчивостта на публичните финанси и спазване на действащите фискални правила в Закона за публичните финанси, допълват от ведомството.
Приходите в държавния бюджет към края на февруари 2023 г. са в размер на 9,35 млрд. лв. и нарастват с 1,34 млрд. лв. спрямо същия период на 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи нарастват с 1,335 млрд. лв., а получените средства от фондовете на ЕС са близки до отчетените за същия период на миналата година.
Разходите на държавния бюджет към края на февруари 2023 г. са в размер на 9,6 млрд. лв. За сравнение, разходите за същия период на миналата година бяха в размер на 7,296 млрд. лв.
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на февруари 2023 г., възлиза на 284 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Помощите не доведоха до спад на цените
Всички фирми взимат компенсации за тока
Електроенергията за бизнеса е по-евтина
Програмата за изплащане на компенсации на фирмите за потребяваната от тях електроенергия е сред причините за повишаване на разходите на държавния бюджет, става ясно от официалното съобщение на Министерството на финансите. Компенсации получават всички фирми, независимо от сферата на дейност и каква печалба реализират. Като например банки, софтуерни компании и търговски вериги.
Печалбата на банките в страната само за януари 2023 г. е 115 млн. лв., което е със 7 млн. лв. ( 6,7%) повече спрямо същия месец на 2022 г., обявиха от БНБ. За цялата минала година печалбата на банките достигна рекордните 2,1 млрд. лв., но и те получават компенсации за ток. Както и търговските вериги, въпреки че Комисията за защита за конкуренцията констатира много некоректни търговски практики, които прилагат.
Всъщност токът за бизнеса тази година е по-евтин отколкото през миналата. Парламентът реши през 2023 г. фирмите да получават компенсации за тока, за цената му над 200 лв. за мегаватчас, а през миналата година получаваха компенсации за над 250 лв. При гласуването на промяната в парламента основният мотив беше, че така ще бъдат свалени цените. Сега обаче виждаме, че токът за фирмите е по-евтин, но цените не намаляват, а продължават да нарастват. А изплащането на компенсации струва десетки милиони на хазната.
Средната сума е над 666 лв.
Вдигнаха пенсиите на два пъти през 2022 г.
В София взимат най-много
Пенсиите бяха увеличени на два пъти през миналата година – от 1 юли и от 1 октомври, което е основната причина за рязкото увеличение на разходите за изплащането им през настоящата година. Първо от 1 юли миналата година пенсиите бяха увеличени с 10%, а към тях бяха прибавени и “ковид” добавките от 60 лв. След това от 1 октомври беше направен опит да бъде премахната разликата между стари и нови пенсии и много хора получиха индексация на получаваните от тях суми.
Последните официални данни обаче показват, че увеличението на пенсиите от 1 октомври миналата година не е довело до премахване на разликата между най-старите и най-новите пенсии. А освен това по-голяма част от пенсионерите не са получили никакво увеличение. От 1 октомври 2022 г. увеличение на пенсиите са получили само 45,3% от хората с пенсии за стаж и възраст.
Вероятно причината останалите да не получат никакво увеличение, е че те взимат минимална пенсия, която беше вдигната значително през последните години. Така и при преизчисляването от 1 октомври 2022 г. действителният размер на пенсията им остава под минималния праг и тези хора са продължили да получават минималната пенсия.
Но в резултат на увеличенията, които бяха направени през миналата година, средната основна пенсия в страната през февруари 2023 г. нараства до 666,44 лв., показват данни на НОИ. Това е повече от минималната работна заплата след плащане на данъци и осигуровки. Средната пенсия на мъжете е 798 лв., а на жените е 577 лв. Оказва се, че мъжете взимат средно с 221 лв., или с 38% повече от жените.
Средната пенсия в София за февруари е 825 лв. Софиянци взимат средно със 158 лв. повече от средната пенсия за цялата страна. Но ако извадим данните за София от размера на средната пенсия, се оказва, че столичани получават с над 200 лв. повече от пенсионерите в останалата част на страната.
На второ място след София по най-високи пенсии е Бургас със 747 лв. на месец. В града край морето има рафинерия, пристанище и големи предприятия, което води до изплащане на високи пенсии. На трето място е област Варна със 709 лв., а четвъртата позиция е за Стара Загора, където средните пенсии са 705 лв.
Във всички останали области на страната средният размер на пенсиите е под 700 лв. Много близо до този праг са пенсиите в Кюстендил – средно 698,56 лв., и в София-област – 684,81 лв. В останалите области на страната пенсиите са под средната за страната от 666,44 лв. Много близо до този праг са пенсиите във Враца – средно 662 лв. Причината там пенсиите да са сравнително високи е, че в област Враца е АЕЦ “Козлодуй”, където заплатите са високи.
В 11 области, или в близо половината от тях, средните пенсии са по-малки от 600 лв. Най-малко взимат пенсионерите в Кърджали – средно 530 лв. Причината за това е, че там много хора са земеделски производители. Те се осигуряват върху малки суми и пенсиите им са ниски. В района на Кърджали има 59,4 хил. пенсионери, от които близо 62% получават до 467 лв., при положение, че средно за страната делът на хората с толкова ниски пенсии е 40%.
На второ място по най-ниски пенсии е Разград с 541,73 лв., а на трето е Силистра с 545,84 лв.
Франция е с най-голям бюджет
България е с малък дял на държавните разходи
Най-пестеливи са в Ирландия
Социалните плащания в България са само 13,4% от БВП, а във Франция са 24,8%.
България е сред страните от ЕС с най-малки разходи на държавния бюджет спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. У нас разходите на държавната хазна са 40,6% от БВП, обявиха в сряда от Евростат, като се позовават на данни за 2021 г. Същевременно страните от ЕС харчат през държавния бюджет средно 51,5% от БВП. Те постигат това чрез по-големи разходи и съответно по-големи приходи в бюджета.
Най-голям е бюджетът във Франция, където през държавната хазна изразходват 59% от БВП. На второ място е Гърция с 57,4%. В другия край на класацията е Ирландия, където само 24,8% от БВП минават през бюджета.
В България социалните плащания на държавния бюджет имат малък дял от БВП – само 13,4%, при средно 20,5% за страните от ЕС. Подобни на нашите са социалните плащания в Чехия (13,6%) и Естония (13,5%). Но в други страни социалните плащания са много по-големи, например в Германия са 20,9% от БВП, във Франция – 24,8%, а в Италия – 23,4%.
Финансистът Румен Гълъбинов: Необходима е ревизия на помощите за бизнеса
Внимателно трябва да разгледаме какво стана през последното тримесечие на миналата година и какво се получава през първото тримесечие на 2023 г. А то е, че поради големите плащания за енергийни помощи и подкрепа на бизнеса се увеличиха спестяванията на фирмите в банковата система. Има намаляване в основата на депозитната пирамида, където са много на брой, но малки спестители, но има чувствително увеличение във върха на пирамидата, не само при физическите лица, а и при фирмите. Това показва, че сме прекалили с компенсациите, че са дадени свръхкомпенсации през последните 5-6 месеца.
Очевидно е, че тези пари не са отишли само за покриване на сметки за електроенергия или за инвестиции, а са отнесени по сметки като спестявания и стоят като свръхликвидност в банките без да се използват. Трябва да си зададем въпроса, след като минат изборите и бъде конституирано новото Народно събрание, дали не би било удачно при съставянето на бюджета за 2023 г., да се вземе предвид това и да се намалят подпомаганията на фирмите в България, както по линия на енергийни помощи, така и други.
А от друга страна да се направи така, че да се увеличи събираемостта в приходната част. Едното възможно решение е намалените ДДС ставки да бъдат върнати на стандартната ставка, но това политически няма да е популярно.
По-скоро може да се ограничи сивата икономика. Съвсем наскоро разбрахме, че в Европейската комисия има доклад за всички държави в ЕС и за съжаление България продължава да е на първо място по сива икономика – над 33%. Когато над една трета от икономиката е на сиво, има откъде да увеличим събираемостта на данъците и осигуровките, защото е очевидно, че има стопански субекти, които избягват плащането на налози.
Това е единият потенциален източник за увеличаване на приходите в бюджета. Друг такъв би бил, ако бъдат увеличени някои косвени налози, като например акцизите на цигари, алкохол и горива. Това също е доста чувствителна тема по политическа линия и ще се види каква е политическата воля на новите народни представители.
Вероятно ще се състои и дебат по данъчната система, за да се постави въпросът, ако например се върви към въвеждане на диференцирани ставки за най-употребяваните храни и животоспасяващи лекарства, то дали не трябва да се увеличават подоходните данъци, визирам плоския данък върху доходите от 10% за гражданите и фирмите. Дали той ще претърпи промени и в каква форма. Дали ще бъде вдигане до по-висока плоска ставка или ще бъде направена прогресия на ставката – за хората, които печелят повече и за фирмите, които правят по-голяма печалба.
