Установиха в кои градове в България се живее най-добре и къде е най-сигурно

През последното десетилетие множество предизвикателства променят икономическата и социалната карта на България – забавянето на инвестициите и растежа, пандемията и последвалата рецесия, бързото възстановяване, политическата нестабилност, войната в Украйна и енергийната криза в Европа. 

Тези периоди имат различно проявление на местно ниво, тестват потенциала за локално справяне и реакция, позволяват на някои региони да напреднат в развитието си, но в крайна сметка различията между областите остават, а пропастта между столицата и провинцията, между големите и малките, между развитите и бедните не се свива значително, сочат данните от годишното изследване за развитието на регионите на Института за пазарна икономика (ИПИ).

В по-общ план, икономическите дисбаланси между Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата свързаност.

В кой град у нас се живее най-добре и къде е най-сигурно?

Според проучването на ИПИ се оказва, че населението на Габрово живее най-добре – нарастващи доходи и стандарт на живот.

Нивото на бедност там е ниско. 

Във Велико Търново пазарът на труда е с най-добри показатели. 

В София инвестициите са на най-високо ниво, а инфраструктурата – в Пазарджик. 

Най-ниските местни данъци са във Видин, а администрацията е най-добре развита в Добрич. В морската столица Варна има благоприятен естествен и механичен прираст и висок дял на градското население. Най-качествено образованието в Смолян, а здравеопазването в Плевен. 

Най-сигурният град е Търговище. Там е най-ниска натовареността на наказателните съдии и най-бързо правораздаването. Най-чист е Бургас заради достъпа до канализация и пречиствателни станции, голям дял горски територии и добро управление на битовите отпадъци.

Русе получава приза за най-културен град заради високия брой посещения на кина, театри, музеи и библиотеки. 

Почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера – добро е, например образованието в Смолян, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София област, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие.

Разгръщането му в осезаемо и трайно подобрение на живота на хората и бизнес средата зависи както от процесите в големите икономически центрове и тяхната периферия, така и от развитието на вторичните икономически центрове, които все още изостават.

Към добре представящите се в цялост области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се присъединяват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които преминаха сравнително добре през трудностите на пандемията.

Най-голямото предизвикателство обаче е демографската картина. Преброяване‘21 освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, включително столицата. Данните за трудоспособното население (15-64 г.) показват още по-дълбоко свиването на човешкия капитал – 20 от 28-те области са загубили поне една пета от работната сила.

И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за забавянето му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики.

Липсата на адаптация към намаляващото население обаче, въпреки че е протичащ процес от години, продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги (образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, култура и др.) и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка.

Проблемите пред местните власти, произтичащи от демографските тенденции допълнително ще се задълбочават в посока по-високи разходи, необходимост от оптимизация и отчитане на новите реалности. За да е възможно подобно приспособяване, са необходими повече собствени ресурси и свобода в провеждане на регионална и общинска политика.

Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие – сред областите с добри показатели са най-вече тези с  развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги.

Има успешни примери (една група от общини в Средногорието, да речем), които показват, че няма непреодолими бариери пред икономическо и социално преобразяване на местно ниво.

Съвсем скоро се очаква данните да покажат нова област в Северна България, в която да видим  значително подобрение на качеството на живот и която ще се  превърне в динамично икономическо ядро, което прелива своето влияние в периферните населени места – процес, който вече позволява на редица по-малки центрове в Южна България да задържат и привличат хора и инвестиции, посочват още от ИПИ.

Това зависи от множество политики на национално ниво, но също така и от правомощията, капацитета и финансовата независимост на местните власти.