US журналист: Украйна накрая ще свърши като Афганистан

Мисленето във Вашингтон върви така: за „ниската цена“ на украинския живот и за няколко американски долара Западът може да прекрати стратегическата заплаха на Путин за САЩ, пише Питър Ван Бюрен, за The American Conservative, цитиран от Труд.

При това не умират никакви американци. Не е като в Ирак или в Афганистан. Това е постмодерно, нещо ново, една чиста голяма война, нещо като Джаксън Полък в международните отношения.

А трябваше да мислим за това по-рано.

Е, ние го направихме. Но не се получи покрай краткото изпълнение и се появи съобщението. Добре дошли в новия Афганистан в стил 1980-те години, като САЩ ще играят както американските, така и съветските роли в определени моменти.

На пръв поглед всичко ни изглежда толкова познато. Русия нахлува в съседна страна, която повече или по-малко просто се съобразяваше със собствения си дневен ред. Целите на Русия са същите: да изтласка границите си пред това, което възприема като западно посегателство, от една страна, и да постигне световно господство от друга.

Ранните руски успехи на бойното поле започват да се разпадат и САЩ вижда в това възможност да прокърви руснаците срещу нечии чужди телесни загуби. „Ще се борим с последния афганистанец“ беше лозунга на деня.

ЦРУ, чрез нашия „съюзник“ в Пакистан, започна да наводнява Афганистан с пари и оръжия. Инструментите са различни, но ефектът е един и същ: доставете достатъчно огнева мощ, за да задържите мечката вързана и кървяща, но не достатъчно, за да я убиете, и, дай си Боже, да не се сложи край на войната, която е толкова печеливша с много мъртви руснаци и нула убити американци.

Е, добре, може би само няколко, но те бяха за използване от паравоенните и специални сили на ЦРУ, така че няма нужда да ги броим. Това е ироничен исторически бонус: и в Афганистан 1980-те години и сега в Украйна, някои от парите, които са изразходвани са на саудитците. Виждате ли още нишката?

Оставете настрана някои големи разлики, които позволиха първоначалните успехи в Афганистан, но главният сред тях бяха дългите руски линии за доставка, затова нека да разгледаме какво последва след тези ранни дни.

Докато страните от НАТО и другите страни изпращаха малък брой войски и материали в Афганистан, САЩ излезе от релсите си, за да направи Украйна да изглежда като шоу на НАТО, което не е така. Предполага се, че Вашингтон обяви подкрепата си за Украйна за запазване и овластяване на НАТО, въпреки факта, че Украйна не е член.

И все пак, за да задържи Германия в кулоарите в тази война, Вашингтон извърши скрита атака срещу критичната гражданска инфраструктура на Германия, която ще има трайни, негативни последствия за немската икономика.

Това твърдение, в допълнение към отворените грижи на САЩ на страните от НАТО като удобно бунище за доставките и още нещо, което предполага, че НАТО ще излезе разбито от Украйна. Човек също се чуди дали бъдещето на Европа е поставено настрана защо най-голямото притеснение се изразява във Вашингтон, а не в Берлин, Брюксел или Париж.

Както при Афганистан, има въпроси дали ние, американците, някога ще можем да напуснем, дали се прилагат правилата на „Грънчарската плевня“ на Колин Пауъл – вие я разбихте, вие ще я купите. Украйна приличаше на кошница, още преди Русия да нахлуе там, и в голяма степен заради западната намеса във вътрешните й работи.

Президентът Зеленски, комик и телевизионен продуцент, представян на Запад като кръстоска между Чърчил и Боно, извлече много популярност от своя образ за борба с корупцията и подобряването на икономиката, спечели украинските президентски избори през 2019 г.

Това беше предшествано от украинската революция, известна още като Революцията на Евромайдана, която започна в края на 2013 г. като поредица от протести в отговор на решението на тогавашния президент Виктор Янукович да отхвърли споразумението за асоциация с ЕС и вместо искаше да продължи в по-тесни връзки с Русия.

Протестите нараснаха по размер и интензивност, като демонстрантите заеха площада Майдан Незалежности в Киев, като поискаха оставката на Янукович и нови избори.

През февруари 2014 г. ситуацията ескалира, когато силите за сигурност на Янукович се разпаднаха пред протестиращите, което доведе до насилствени сблъсъци, в които останаха десетки мъртви. Янукович избяга от страната, а в Украйна се формира ново правителство. Революцията възпали напрежението с Русия, която впоследствие анексира Крим и подкрепяше сепаратистите в Източна Украйна.

Нито един от тези проблеми няма да изчезне, дори ако руската армия се оттегли зад границите преди инвазията. Идеята, е че тук не се случва нищо, освен грубата земя, която се завзема от мощния Путин.

Какво остана? Загриженост за нивото на корупцията в Украйна и американската роля в справянето с нея. Въпреки значителната американска финансова помощ за Украйна, има съобщения за корупцията и лошото управление на средствата. Някои твърдят, че САЩ не са направили достатъчно за справянето с тези проблеми и вместо това са си затворили очите, за да запазят стратегическите си интереси в региона.

Историята на Америка с наливането на почти неограничено количество оръжия и пари в развиващите се нации и корупцията не е добра, точно както видяхме същото в Афганистан, в изданието от 1980 г. или след инвазията на Буш в Ирак. Корупцията може само да се влоши.

Голям страх в Афганистан беше разпространението на оръжията, които се преместваха от бойното поле в неподходящите ръце. Независимо дали това е контейнер с пушки или най-новите противовъздушни системи, ужасно много оръжия бяха доставени в Украйна. В случая с Афганистан истинският страх беше, че ракетите Stinger, способни да свалят модерни самолети, ще се озовават в ръцете на терористите. Оттогава САЩ преследват тези ракети по световните оръжейни пазари.

В Украйна е още по-лошо. Срещу руските и иранските военновъздушни средства се използват най-добрите американски инструменти за противовъздушна отбрана. Какво биха платили тези страни за телеметричните данни за сваляне, без значение дали става дума за действителния хардуер за обратен инженеринг и програмиране?

Без съмнение има руски, китайски, ирански и други разузнавателни агенции на място в Украйна с куфари, които са пълни с пари, с които се опитват да купят каквото могат. Това е още една от цената на войната.

Също така е трудно да се види края на играта като свалянето на Путин. Това би означавало, че стратегията не е да се бием до последния афганистанец или украинец, а да се бием до последния руснак.

Планът е тази последна капка да е последната руска смърт, която да предизвика някакъв вид свалянето на Путин.

Но от кого? Размяната на Путин с правителство, ръководено от руската армия, изглежда като малката печалба. Вижте какво се случи последния път, когато Русия премина през радикалната смяна на правителството и получихме Путин. В Афганистан това бяха Талибаните издание 2.

Историята показва, че САЩ ще загубят по различни начини в Украйна, като в случай на „успех“ ще се добавя един забавен въпрос: Кой ще последва Путин и защо смятаме, че този човек ще бъде по-приятен и удобен за САЩ?