Удар по джоба: Ето с колко ще се бръкнем за ремонт на жилището

Българинът е свикнал да прави ремонт на жилището си през лятото. Заради драстичното увеличение на строителните материали и труда на майсторите, пълното или частичното освежаване на дома може дълбоко да ни бръкне в джоба, пише Marica.bg.

Но пък без ремонт не може. Тези, които имат заделени „бели пари за черни дни“, по-лесно ще понесат ценовия шок от поскъпването на услугата от тези, които прибягват да теглят кредит.

Колко ще ни легне ремонтът обаче, е относителна величина – всичко зависи какво точно ще правим, какви материали и на какви цени ще ги купим, как ще се договорим с майстора, дали ще сменяме мебели, дали ще изскочат непредвидени разходи, но в крайна сметка, определящ фактор е финансовата възможност на всяко едно домакинство.   

По последни данни на Националния статистически институт за бизнес тенденциите в строителството през месец юни поскъпването на строителните материали е с 45.4%, а за последните две години те са скочили между 50 и 100%. Това автоматично оскъпява и ремонта. В същото време.

В сектор „Строителство“ има недостиг на работна сила с 44,6%, което е хроничен проблем. Дефицитът се чувства осезаемо не само при изграждането на нови жилища и сгради, но и за извършването на ремонтни и довършителни дейности. И докато в специализираните магазини има свръхпредлагане на материали, майсторите, и особено кадърните, са кът.  

Поскъпването на строителните материали се усети у нас още след първата година на ковид пандемията – 2021 г. От бранша отчетоха, че причина за това е микс от фактори, породени именно от пандемията – от повишаването на цената на суровините, на тока, газа и на транспорта, до затруднените вътрешноевропейски доставки, както и тези от трети страни, също и от намаления производствен капацитет в световен мащаб.

ектор „Строителство“ има недостиг на работна сила с 44,6%, което е хроничен проблем. Дефицитът се чувства осезаемо не само при изграждането на нови жилища и сгради, но и за извършването на ремонтни и довършителни дейности. И докато в специализираните магазини има свръхпредлагане на материали, майсторите, и особено кадърните, са кът.  

Поскъпването на строителните материали се усети у нас още след първата година на ковид пандемията – 2021 г. От бранша отчетоха, че причина за това е микс от фактори, породени именно от пандемията – от повишаването на цената на суровините, на тока, газа и на транспорта, до затруднените вътрешноевропейски доставки, както и тези от трети страни, също и от намаления производствен капацитет в световен мащаб.

Себестойността на повечето строителни материали зависи и от цената на суровините

Цената на арматурата и кабелите например винаги е била свързана с цената на металите на Лондонската борса за метали, коментира Людмил Даскалов, ръководител на международна компания за електроматериали с офис в България. Безспорно отражение на скока на строителните материали даде и високата инфлация.

От НСИ отчитат, че през март 2023 г. годишната инфлация в България е била 14%, а месец по-рано – 16%. Спад на инфлацията у нас започна да се наблюдава от октомври м. г., след като годишната инфлация през септември удари 18.7%, но после започна да се укротява.

Важен фактор по веригата за поскъпването на строителните материали е и войната в Украйна. Дори военните действия да приключат скоро, веригите за доставки на материали едва ли ще бъдат възстановени толкова бързо, съмняват се от строителния бранш. 

Строителните хипермаркети и складове в Пловдив продават на сравнително почти еднакви цени различните материали. Отделно всички магазини обявяват целогодишно седмични или месечни промоции, които, ако се следят редовно, може да се спести някой лев от материали.  

А колко бързо ще намерим фирма за строително-ремонтни дейности, която да ни предостави майстор, ако не сме го спазарили преди няколко месеца сами, за да сме сигурни, че ще е на наше разположение през лятото, е въпрос с повишена трудност. Не е за чудене, но в Пловдив на пръсти се броят регистрираните фирми, които работят на светло.

Малко са и тези, които са обявили в сайтовете си цените на видовете ремонти и услуги, които извършват. За сметка на това интернет е залят от контакти на стотици незнайни майстори, работещи в сивия сектор. Не са малко и тези, които са разлепили обяви на различни места в града, както и такива, които разчитат на препоръка от свои клиенти.

Тенденциите в ремонтите на жилищата, съпътстващите проблеми относно дефицита на майстори и липсата на контрол върху тяхната дейност, както и мерките, които трябва да се вземат, коментира пред „Марица“ Пламен Иванов – председател на Областното представителство на Камарата на строителите в България.

В процеса на ремонтите има няколко положителни момента. Покрай ковид пандемията хората започнаха да правят по-съществени и качествени ремонти. Много от тях  вече ползват консултации на интериорни дизайнери при ремонт на кухни, бани, обзавеждане и др. На пазара на труда се появи едно поколение, което сравнително лесно печели пари и съответно харчи повече за комфорт и удобства у дома.

Като тенденция се наблюдава ренесанс на тапетите, а причина за това е фактът, че вече трудно се намират майстори, които да работят и бързо, и чисто.

Относно заплащането на труда, специално за мокрите помещения, като бани и кухни, самите майстори започнаха да предлагат тотал цена, а не на квадратен метър.

Специално за Пловдив дневната им надница е между 150 и 200 лв., а за общите работници – 60-80 лв., като спрямо миналата година трудът има завишение 20-30 процента. С толкова процента по-евтин пък е трудът в Пазарджик. В София обаче цените за труд са приблизително с 40% по-високи в сравнение с тези в Пловдив.

Част от добрите майстори по довършителните работи идват от други държави – повечето са работили в Германия, Англия, Франция. Те търсят подобно заплащане и тук, където обаче има занижен контрол. Основният проблем е, че тези майстори са изцяло в сивия сектор и защита срещу тях няма.

Хората са принудени да приемат техните условия поради липса на достатъчно предлагане. В Западна Европа и други страни по света сериозен фактор са застрахователите.

Преди да сключат полица, те искат надлежни строителни документи, доказващи, че тези, които работят, са лицензирани и могат да носят отговорност за дейността си.

Ние обаче нямаме култура да застраховаме недвижимото си имущество, затова се появиха и т.нар. майстори пенкилери, които се опитват да правят всичко – и ВиК, и елинсталации, и всякакви други дейности. Дори и да имат необходимите умения, те не могат да носят достатъчно отговорност, а клиентът няма как да се защити, защото не може да прецени до каква степен е надеждно това, което прави майсторът.

Друг тежък фактор е, че от много време няма професионални гимназии с паралелки, в които да се изучават довършителни дейности. Това допълнително стеснява предлагането на майстори, а от друга страна, предлага по-свободна форма на договаряне между клиент и изпълнител. Тези, които се занимават с облицовки и настилки, т.нар. плочкаджии, все по-трудно се намират.

Но като цяло дефицитът на всякакви майстори е отдавна както във фирмите, които работят легално, така и в сивия сектор. Повечето от тях се рекламират в интернет и трябва да са регистрирани – дали през занаятчийски, или други структури, но не го правят. От това страдат клиентите, тъй като нямат защита, ако не са доволни от услугата. При нас има редица сигнали за измамени хора от зле свършен ремонт.

Клиентът обаче трудно може да прецени как да избере добър майстор, затова все още работи препоръката.  Ако трябва да се успокояваме, в Западна Европа е по-трудно и по-тежко. Но там чрез лицензирана форма, по която работят, успяват донякъде да защитят потребителите на такива услуги.

При нас, когато двете страни решат да влязат в сивата част на тази дейност, те си поемат риска. Ние научаваме, когато има проблем. За съжаление, се оформя следната ситуация – когато нашенецът узрее за качествен ремонт, строителят ще е неразположен. При толкова години компромиси в различни области – включително и при обществените поръчки – по начина, по който се извършваха, ни абонираха за такъв проблем.

Забелязва се едно ново явление – появи се нов играч на пазара, в лицето на брокери на недвижими имоти, които посредничат между купувача (когато става дума за ново жилище) и човек, който иска да си направи ремонт на жилището. Това безспорно оскъпява услугата заради комисионата, която взима посредникът, но пък е улеснение за човек, стига брокерът да е добросъвестен. 

Както казах, големият проблем е, че ремонтните дейности не подлежат на никакъв контрол. Необходимо е да влязат в лицензионен или регистрационен режим, за да има проследяемост кой какво и как работи и да носи отговорност. Грижа за това трябва да има държавата и Комисия за защита на потребителите.

От 2022 г. Националната агенция по приходите (НАП) въведе данъчно облекчение за подобрения или ремонт на недвижим жилищен имот в общ размер до 2000 лв. Целта е да се стимулират хората да търсят майстори и фирми, които работят на светло като част от борбата срещу сивия подсектор в строителния бранш. 

За да може човек да възстанови част от разходите си за ремонт, трябва да са налице следните условия: Жилището трябва да е в България, а физическото лице да е негов собственик или съсобственик.

Необходимо е също да притежава документ за платения труд за извършването на подобренията или ремонта – фискален бон, когато е налице задължение за издаването му, разписка, банков или друг документ.

Важно условие е също физическото лице да не е свързано лице с лицето, извършило ремонта. Когато недвижимият жилищен имот е собственост на повече от едно физическо лице, облекчението може да се ползва от всеки съсобственик, при условие, че общият размер на облекчението, ползван от всички съсобственици за имота, не превишава максималния размер от 2000 лв.

От НАП предупреждават, че когато в нарушение е ползван по-голям общ размер на данъчното облекчение за данъчна година, всяко от лицата, ползвали облекчението, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение. Освен това облекчението не може да се ползва за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец.