Твърдения за вулканична активност след трусовете изправиха на нокти турците

Учени изследваха планина в окръг Кахраманмараш, където беше епицентърът на двата силни труса с магнитуд 7,7 и 7,6 по Рихтер на 6 февруари, след като се появиха твърдения за наблюдавана там вулканична активност, съобщава БТА, позовавайки се на в. „Хюриет дейли нюз“.

Пост в Туитър, на който се вижда предполагаемата вулканична активност в планината Кушкаясъ в района на град Гьоксун, предизвика тревоги и вълнения и повдигна много въпроси. 

За да проучат тревожното твърдение, делегация геолози и екипи на Дирекцията за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД) пристигнаха на място с военен хеликоптер и извършиха проучвания.

Геологът проф. Ахмет Йовгюн Ерджан обясни преди няколко дни наблюдаваното явление в планината Кушкаясъ като „вулканичен лахар“ – кален поток с вулканичен произход, размесен с вода, вулканична пепел, пемза и различни минерали, които се движат много бързо.

Според учения земетресението е задвижило магма на дълбочина 41 км и е задействало вулкан чрез изригване на горещ течен базалт при температура около 2000 градуса Целзий.

„Лавата, пепелта и водните пари разтопиха снега в планината и се стекоха към подножието ѝ със скорост 40-60 км/ч като горещ флуид заедно с калта от дълбоката пукнатина, образувана от земетресението в планината Кушкаясъ. Ако е имало селище, е щяло да бъде фатално. Това се нарича „вулканичен лахар“, каза проф. Ерджан, цитиран от в. „Джумхурийет“.

Учените, изследвали района, са единодушни, че не се наблюдава вулканична дейност.

„В региона няма вулканична дейност“, заяви проф. Чаглар Йозкаймак от университета Коджатепе, член на делегацията, изпратена на място. 

С това заключение е съгласен и известният специалист по земетресения Наджи Гьорюр, който също заяви, че предположенията за вулканична активност са неверни. „Геологията на региона не е съвместима с вулканична дейност“, каза той.