Тези хора масово си купуват панелки, но ги напускат, ако…

На фона охлаждане на имотния пазар в редица европейски държави у нас цените на имотите продължават своя ход нагоре. Според Евростат България е на второ място в ЕС по ръст на цени на жилищата за последното тримесечие за миналата година.

Все още няма данни за първото тримесечие на тази година, но през изминалите месеци по данни от Агенцията по вписванията има ръст на сделките, каза пред БНР Добромир Ганев, експерт по недвижими имоти. 

Сред причините за увеличаването на цените той открои ниските лихви и добрата ликвидност в банковата система – 30-40 милиарда е разликата между депозираните от гражданите средства и предоставените кредити.

Фактор е и ръстът във възнагражденията.

„Месечната вноска по кредитите в по-големите градове в повечето случаи, когато се сравнява с наем, е същата или по-ниска.“

Предпазливите хора, които преди година, година и половина излязоха от пазара, сега се завърнаха, допълни Ганев.

Панелните жилища привличат хора, които се местят от по-малки селища в големия град, но при подобряване на доходите те ги напускат, сочат наблюденията на експертите. Стои на дневен ред въпросът за саниране на всички сгради, строени по тази технология, посочи той.

По думите му, еврозоната също е икономически фактор и „много хора очакват повишаване на цените“, което кара част от продавачите да задържат предлагането на имоти, а намалялото предлагане влияе върху повишаването на цените.

Нашите градове са в топ 5 в Източна Европа по съотношението доходи – квадратура, която може да се придобие срещу тях, обясни Добромир Ганев в предаването „Преди всички“.

 Предлагането в големите градове и започнатото ново строителство през 2023 г. е намаляло между 12 и 20%, уточни той.

„Миналата година стартираха по-малко проекти. Тази година разрешенията за строеж се увеличават.“

Не се очаква след влизането в еврозоната да има драматична промяна в лихвената политика, изтъкна още експертът.

В България вече е отчетлива тенденцията за смяна на жилище с цел подобряване на качеството на живот. Това вече не е еднократен акт, каза Ганев.