Страшна зараза пълзи към България, ще отрови живота на хиляди
Повишаващите се температури, липсата на валежи и екстремните метеорологични явления влияят върху жизнените цикли и местообитанията на комарите, които пренасят малария, пише Марица бг.
Експертите посочиха, че разпространението на маларията се измества на север поради покачващите се температури, свързани с изменението на климата.
Това инфекциозно заболяване вече се появи в Турция, в югоизточните райони. Ако затоплянето продъли, случаи на малария може да се появят и в централните и северните черноморски региони, като не са изключени и разпространение в съседните страни България и Грузия.
Едно от проучванията, изследващи влиянието на глобалното затопляне върху разпространението на инфекциозни заболявания, беше публикувано наскоро в медицинското списание „The Lancet“.
Това проучване, озаглавено „Промяната на климата и маларията: Прогнозите стават реалност“, подчертава, че изменението на климата допринася за възраждането на маларията.
Докато случаите на малария се свързват предимно с Африка, проучването подчертава, че хората, които често пътуват до Централна и Южна Америка, части от Карибите, Азия, Източна Европа и регионите на Южния и Западния Тихи океан, вече също са изложени на риск.
В интервю за Анадолската агенция (AA) относно въздействието на изменението на климата върху маларията, Емине Дидем Евчи Кираз, преподавател в Медицинския факултет на университета „Аднан Мендерес“ в Айдън, катедра по вътрешни медицински науки и обществено здраве, обясни, че маларията, която се предава чрез ухапване от женски комари Anopheles, заразени с паразита, може да се появи навсякъде, където присъстват тези вектори, пренасящи болести, т.е. комари.
Кираз сподели прогнози, че до 2030 г. 51,6 милиона души в Източна и Южна Африка може да са изложени на риск от малария поради глобалното затопляне.
Тя също така отбеляза предупреждението на Световната здравна организация (СЗО), че маларията може да увеличи смъртността между 2030 г. и 2050 г.
Тя заяви: „Сега планетата е с 1,1 градуса по-топла, отколкото през 1800 г., и екстремните метеорологични условия застрашават възраждането на маларията.“
Описвайки как изменението на климата влияе върху разпространението на маларията, Кираз обясни: „По-високите температури ще доведат до по-бързо развитие на паразитите, повишено предаване и, следователно, по-голяма интензивност на заболяването.“
Ученият отбеляза, че случаите на малария са се увеличили след тежки наводнения в страни като Пакистан и Мозамбик. Освен това има съобщения за първия домашен случай на малария в Съединените щати от две десетилетия.
Кираз предупреди, че в Турция изменението на климата може да доведе до повторна поява на малария в Югоизточния регион, където е била документирана по-рано, и може дори да се разпространи в северните райони на страната, където не е била наблюдавана до сега.
Тя подчерта, че Световната здравна организация (СЗО) прогнозира, че до 2025 г. маларията ще се разпространи на север в отговор на изменението на климата. Тази опасност касае и географските ширини обхващащи южна България.
Градските райони са особено уязвими към малария, според Кираз, която посочи, че застоялата вода, открита на места като язовири, открити плувни басейни и разкопки на строителни площадки, може да допринесе за увеличаване на случаите на малария поради влиянието на топлината и влажността.
Кираз сподели тревожна статистика, заявявайки: „През 2017 г. 92% от случаите на малария и 93% от смъртните случаи, свързани с малария, са настъпили в Африка. В световен мащаб има 200-300 милиона случая на малария всяка година, което води до над 400 000 смъртни случая. Значителни 61 % от тези смъртни случаи включват деца под 5-годишна възраст.
Международните пътници често се заразяват с малария в страни, където болестта е разпространена, и те също могат да се разболеят при завръщане у дома. Трябва да се внимава с малки деца, бременни жени и възрастни пътници, тъй като те са изложени на по-висок риск.“
За ефективно справяне и управление на болестите, предизвикани от изменението на климата, Кираз призова страните да проведат цялостни проучвания за въздействието на изменението на климата, да извършат оценки на риска, да създадат различни прогнози и сценарии и непрекъснато да наблюдават климатичните сигнали.
