“Стадо грухтящи прасета” и “безчувствени топки лой” гърмят от трибуната в НС, ето чии думи са

Истинският парламентаризъм е немислим без ругатнята. Изстреляна от трибуната, хулата буди заспалата зала и напомня на депутатите защо са дошли в камарата. Попържането пали спорове и дискусии, вдъхновява нестандартни речи, пише „Труд“.

Вулгаризмите вадят словото на оратора от скуката, правят го цветисто, сочно, завладяващо.

Без псувните Народното събрание не може да изпълни основното си задължение – да весели народа.

Първомайсторът на политическата ругатня е Димитър Петков. Роден през 1858 г. в тулчанското село Башкьой, той емигрира във Влашко. Участва в Сръбско-турската война от 1876 г. и Руско-турската от 1877-1878 г. Като опълченец, оставя лявата си ръка на Шипка. С перо в дясната обаче Петков създава неръкотворни образци на словото.

През 1883 г. начева вестник “Свирка”. Под главата е отбелязано: “Лист за подсвиркване и подгавряне”. Това е първата българска газета, която не цепи басма никому, ругае на воля. “Свирка” се списва с езика на влашките хъшове, сръбските войскари и руските солдати. Редакторът нарича себе си Свирчо.

Димитър Петков-Свирчо е от лидерите на Народнолибералната (стамболовистка) партия. Бил е кмет на София, два пъти министър и министър-председател. Председателства едно велико и две обикновени народни събрания. Редови депутат е в три парламента.

В етичния кодекс на Свирчо е записано: “Ако някой те замери с плюнка, отвърни му с храчка!” Една разходка из стенографските дневници вади наяве неговият парламентарен речник. “Политически мошеник”, “магаре с магаре”, “развалени момчетии”, “бесен човек”, “шайкаджия”, “идиот”, “диване”, “говедо”, “келеш”, “лайно” лепнат на езика на Свирчо.

Сред любимите му реплики са “Ако заслужавате, главата ви ще счупя!”, “Ще ви изхвърля от трибуната!”, “На кого продавате тези краставици?”, “Нямате насреща си хора в някоя кръчма да ги лъжете!”, “За вашата свобода трябва юмрук!”.

И още: “Вас ще уловя за ухото и ще ви пратя в Тутракан!”, “Ще ти натъпча самара!”, “За вас има отделни яхъри, ако тропате, в яхърите ще ви пратя!”, “От вас ум? По-добре от някоя гарга!”, “На такова говедо обяснения не давам!”

Един ден Петков е нападнат насред София от охуления Пашанков. Отмъстителят го атакува с дебелия си бастун. След схватката той обнародва статията “Покушение върху живота ни”, в която заявява:

“Който е докачен от нас, нека излезе да се оправдава чрез печата, пред съда, или честно и кавалерски да ни повика на дуел, а не да ни напада така ненадейно, по разбойнически, защото ние като човек, който сме си оставили ръката на Шипка, когато трябваше, не сме в състояние сега да правим пехливанлък по улиците и да се борим със сопи… От заешки тупурдии се не боим ние ни най-малко и живота си не жалим, но ако е да се умира, желаем рицарски да умрем…”

Доблестният рицар на ругатнята не загива на полето на честта. Застрелян е в гръб на 26 февруари 1907 г. Неговото дело поставя крайъгълен камък в политическия живот на отечеството. След Свирчо депутатите вече не псуват епизодично, попържат цели пленарни заседания.

На 17 юли 1916 г. например ораторства Григор Василев от Демократическата партия. Ниже равни и напоителни хули срещу правителството на либералите. В един момент просветният министър Петър Пешев вдига кръвно 200, скача и се провиква: “Стига псувни, бе джанъм! Няма ли край на тия псувни? Два часа псува!”

В калната есен на 1919 г. комунистите и земеделците се надпреварват да докажат кой е по-добър ученик на Димитър Петков. Червеният Васил Мулетаров взема от неговия речник думата “говедо” и я хвърля върху оранжевия Константин Томов. Председателстващият Недялко Атанасов звъни и констатира: “Народният представител г. Мулетаров нарича оратора “говедо”. Това е недостойно за парламента.”

Тук се намесва Георги Димитров. “Един шайкаджийски председател сте вие и нищо повече!”, заплюва той Атанасов. Земеделецът Христо Ветовски отваря правилника, който винаги носи до сърцето си: “Господин председателю! Съгласно чл. 74, буква б от правилника за вътрешния ред на Народното събрание, искам наказанието му, задето каза, че вие сте шайкаджийски председател.”

Докато Недялко се мае що да стори, Стоян Омарчевски дамгосва Димитров пак с реплика от арсенала на Свирчо. “Той е един политически мошеник!”, отсича оранжевият лидер.

Георги Димитров подхожда към ругатнята диалектически. Вождът на пролетариата не робува на закостенелите форми, преосмисля ги в светлината на марксизма-ленинизма. Той прекарва много време в СССР и попива лексиката на Коминтерна. След народната победа се връща в България, за да я приложи в домашни условия.

На 4 февруари 1947 г. Димитров е в Шестото велико народно събрание. Тече проверка на изборите за високия форум. На трибуната застава Стоян Божков. Той е от опозиционното БЗНС на Никола Петков – син на Димитър Петков.

“Уважаеми госпожи и господа народни представители! – започва ораторът. – Пред нас е поставен въпрос за одобрение изборите в софийските градски колегии и аз, като избран от II Софийска градска избирателна колегия, съм длъжен да заявя, че в София, както преди избора, така и в деня на избора и след него, свобода, ред и законност не е имало.”

“Сволоч!”, изстрелва на руски Георги Димитров. “Аз не съм сволоч”, стреснато отвръща Божков. “Как можеш да говориш такива работи от трибуната? Засрами се!”, дърпа му ушите Героят от Лайпциг.

Идеите на Димитър Петков възкръснаха заедно с демокрацията на Десети ноември 1989 г. След тази дата свирчовците отново превзеха парламентарната трибуна. Палитра от политици с различен цвят накараха стенографките да се изчервяват.

Венцеслав Димитров нарече Велко Вълканов “плешив социалист”. Евгений Бакърджиев постави диагноза на Жорж Ганчев: “Луд – това е естественото ви състояние!” Жорж му отвърна с две удивителни: “Фашист!” и “Бандит!”.

Димитър Стоянов предупреди Румен Петков: “Някой ден ще те пратиме в затвора и ще ти спукаме гъза!” Волен Сидеров обобщи, че политическата класа е “стадо грухтящи прасета” и “безчувствени топки лой”. Дори нежната половина от нацията не беше пощадена. Едвин Сугарев ощипа “дебелия задник” на Копринка Червенкова.

През 2009 г. мишена на грозна псувня стана Георги Георгиев. Олимпи Кътев го клъцна по най-святото. В отговор Георгиев налетя на Кътев и беше изгонен от пленарната зала. “Отидох да попитам Олимпи Кътев защо ме псува на майка”, обясни поведението си той.

Междувременно Олимпи беше осъден за изкуството да злослови. Признаха го за виновен, че е накърнил достойнството и на Димитър Стоянов. Кътев плати 1 лев обезщетение на Стоянов и 2000 лева разноски по делото.