Промяна
ОБЩЕСТВО

СЛУЧАЙНОСТ? ГЕРБ и ДПС вдигнаха резултатите си в гетата

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

На парламентарните избори на 2 октомври ДПС и ГЕРБ-СДС увеличават резултатите си в секциите с голям риск от купен и контролиран вот (например ромските гета, б.ред.). Това е един от изводите в най-новото изследване по темата на Антикорупционния фонд (АКФ).

По специална методика фондът е установил 1783 секции в риск. Това са секции, в които избирателната активност е необичайно висока в рамките на общината, водещата партия е с нетипично висок резултат, един кандидат е получил необичайно голям брой преференции, избирателната активност е необичайно висока спрямо предишни години, настъпили са резки промени в политическите пристрастия.

Спрямо секциите, които показват девиантно отклонение на тези избори, най-голям дял на рискови гласове за страната държат многомандатните избирателни райони Пазарджик, Благоевград и Стара Загора.

Най-голям дял гласове в риск от всички гласове в риск, измерени по секциите с устойчиво рисково поведение, се регистрират в Кърджали, Бургас и Благоевград.

Най-сериозен дял на контролирания вот в страната се регистрира в общините Кърджали, Хасково и Кирково.

В 144 секции се наблюдава значителна концентрация на преференциите: над 85% от гласовете за една партия са подадени за един кандидат, което според авторите на доклада е силен индикатор за купен или контролиран вот в полза на този кандидат.

На тези избори не се наблюдават значителни изменения по броя регистрирани жители по настоящ адрес по административни единици, установява АКФ.

Изследователите коментират, че при ключови политически моменти гласовете в секции в риск се увеличават.

Така например, през април 2021 година, когато залогът за първото място на изборите беше голям, а политическата ситуация даваше по-голяма възможност за сформиране на кабинет около ПП ГЕРБ-

СДС, са подадени 98 786 гласа в риск за тях, което е повишение от над 21% спрямо 2017-та година – асиметрично увеличение на фона на загубата на гласове в цялата страна.

На парламентарните избори през 2017 г. ГЕРБ-СДС стават лидери с най-висок дял на гласове в рискови секции сред всички партии. Обратно, когато през ноември 2021 г. нямаше възможност за сформиране на кабинет около ГЕРБ-СДС, техните гласове в тези секции намаляват осезаемо, се посочва в доклада.

Според авторите му допълнителен фактор за това е и намалената мотивация на кандидатите за народни представители от всички партии да прибягват до този механизъм, заради вероятния кратък хоризонт на парламента и по-малките възможности за пълноценно възвръщане на инвестицията.

На тези избори, когато отново имаше възможност за управление около ГЕРБ-СДС, коалицията регистрира 7% ръст в страната и асиметрично голям ръст в секциите в риск от над 19%. При Движението за права и свободи се наблюдава сходен процес, като при близо 15 % ръст на гласовете в страната, те отбелязват 19% ръст в секциите в риск – 4 пункта по-сериозна мобилизация, пишат авторите на изследването.

През октомври 2022 г. най-много гласове в риск получава Движението за права и свободи – 88 400 гласа или с 14 хиляди гласа повече спрямо ноември 2021. Това са 41.7% процента от гласове в риск в страната. ГЕРБ-СДС също отбелязва ръст с 8 хиляди гласа в рисковите секции. Това са 49 000 гласа или 23.1% процента от гласовете в риск.

„Продължаваме промяната“ взима 9.3% от гласовете в риск или 19 700 гласа, което е съпоставимо с резултатите им от ноември. БСП взима 17 000 от подадените гласове в риск или 8% от всички гласове в риск.

Спадът спрямо ноември 2021 г. е с 4500 гласа. „Демократична България“ получава 2.3% или 5000 гласа в секции в риск. Тези стойности са сравними с миналогодишните резултати. „Възраждане“ получава 4.30% или 9100 гласа в риск, а коалиция „Български възход“ получава 4300 гласа или 2% от гласовете в риск.

Преференциите са механизъм за пренареждане на избирателните листи, който позволява по-активно въвличане на гражданите във вземането на решения за парламентарното представителство.

Същевременно, натрупаният опит от няколко избори след въвеждането на преференциите в България, показва, че те могат да бъдат индикация за контролиран вот по две линии.

От една страна, избирателите, обект на контролиран вот, могат да бъдат накарани да посочат конкретна преференция, която впоследствие да се използва за отличителен знак и по този начин да се контролира колко точно гласа са подадени.

От друга страна, голяма част от купения и контролирания вот се дава в условия на вътрешнопартийна конкуренция. Или иначе казано, кандидатите си купуват гласове автономно от партията, която ги излъчва, с цел да пренаредят листите и да влязат в Народното събрание, или да се „докажат“ пред ръководството, коментират авторите на доклада.

Според тях обаче голямото насищане на преференции в малък брой секции е възможна индикация за механизми за въздействие на крайния изборен резултат.

Според данните на последните парламентарни избори най-активно са използвали преференции гласувалите за „Демократична България“ – при тях почти всеки втори глас е подаден с преференция. При ГЕРБ-СДС 44.17% от гласоподавателите са използвали преференция. Най-ниска е употреба на преференциите при Движението за права и свободи – едва 22.32% от всички им гласове.

Едновременно с това в 144 секции един кандидат взима над 85% от гласовете за партията, която го е издигнала. По този начин са дадени 13909 преференции. Най-сериозен проблем се отчита в общините Симитли – 5237 гласа, подадени в такива секции, в Ихтиман – 939, Кресна – 919 и Самоков -501.

По партии концентрацията на гласовете в такива секции е съсредоточена в ГЕРБ-СДС – 8792 гласа (63%) в такива секции, БСП – 2183 (16%), ДПС -1770 (13%), Демократична България – 1770 (4%)

Материалът СЛУЧАЙНОСТ? ГЕРБ и ДПС вдигнаха резултатите си в гетата е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ

Новините Днес

Още Новини

Back to top button