Ще обеднеем ли, ако въведем еврото?
През пролетта на 2024 г. ще стане ясно дали България е готова за еврозоната. На този фон според най-актуалното изследване на Института за глобални анализи, дезинформацията спрямо еврото оказва своето неблагоприятно влияние върху обществените настроения на над 55% от българите.
„Не трябва да забравяме, че нашата икономика е най-слаба в Европейския съюз от всички европейски държави и влизането на България там ще бъде катастрофа, катастрофа за икономиката, катастрофа за заплатите, за пенсиите, за абсолютно всичко“, каза лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
Евробанкнотата е на 21 години и е втората по значимост валута в света. Ще доведе ли смяната на лева в евро у нас до намаляване на спестяванията и до обедняване на гражданите?
„Разпространяват се няколко основни типа наративи по отношение на еврото, част от тези послания се базират на икономически аргументи, но друга част от тези послания са по-скоро емоционални и са свързани със суверинитет и национална идентичност.
Многократно бяха въведени много сериозни икономически аргументи, според които превалутирането ще се извърши на базата на вече установения фиксинг между лева и еврото. Решение на Народното събрание всъщност определя всичко това, така че няма да има загуба на спестявания в резултат например на закръгления две към едно всичко ще се случва според установения фиксинг“, смята председателят на Института за глобални анализи д-р Румена Филипова.
Изследване от септември тази година на Института за глобални анализи показва, че дезинформацията спрямо еврото оказва своето неблагоприятно влияние върху обществените настроения на над 55% от българите. На този фон Евробарометър отчита 68% пълна подкрепа на хърватите, девет месеца след влизането на страната в еврозоната.
„Да мога да ви кажа, че това е съвсем естествено. Ние направихме анализ и се запознахме с това какво се е случило в други европейски страни след въвеждането на еврото, това са страни като Словения, Словакия, Балтийските страни, нищо не се е променило, цените са се увеличили с 0.2/0.3 процента, което буквално е нищо, но тези анекдоти влияят на хората“, добави вицегуверньорът на Хърватската Национална банка Михаел Фауленд.
Подобен анализ на Икономическия социален съвет от юни 2022 г. сравнява какво ще се случи с инфлацията и доходите в България въз основа на опита с балтийските страни Естония, Латвия и Литва, страни които са имали сходна икономическа парична система, каквато е валутният борд.
Според икономиста Лъчезар Богданов приемането на еврото като национална валута в малка отворена икономика като българската ще даде нов тласък за повече интеграция в богатия пазар на еврозоната.
„Разбира се, в последната година особена след войната на Русия в Украйна имаше доста сериозен ръст на инфлацията, но така или иначе страните, които са с евро в Източна Европа нямат по-висока инфлация от страните без евро в Източна Европа.
Левът дали ще се казва лев или евро, това вече наистина е емоционален въпрос, така или иначе Валутният борд е механизъм, който ние съзнателно сме избрали, защото сме осъзнали че икономическото бъдеще на България е свързано с еврозоната, с водещите икономики в Европа.
Тогава очевидно сме направили този баланс между това да оставим една Централна банка да прави каквото си поиска или все пак да сложим правила, които най-общо съвкупно наричаме борд, защото Валутен борд, то такова нещо няма. Валутният борд всъщност е законодателството, което казва какво може и какво не може да прави с парите ни“, каза Богданов, цитиран от bTV.
Експертите апелират правителството и гражданите да работят заедно към промяна на негативните нагласи, свързани с влизането на България в еврозоната.
„Трябва да се провеждат информационни кампании, включително и в онлайн пространството и в социалните мрежи, но вероятно и офлайн, тъй като видяхме, че голяма част от дезинформационната кампания срещу еврото се провежда чрез листовки, така че трябва да има интегрирана стратегия в това отношение“, добави д-р Румена Филипова.
