Съдия Белазелков готви големи промени в КС
В преамбюла на Конституцията ни са записани нейните цели, той показа какво всъщност е вдъхновило авторите ѝ. Това каза по време на изслушването си в парламента номинирания от ПП-ДБ за конституционен съдия съдия Борислав Белазелков.
Преамбюлът на Конституцията ни е написан от поета Валери Петров и гласи следното:
„Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост; като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност; като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България, прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази Конституция“.
„В Конституцията е уреден принципът за върховенството на правото и не само отделните разпоредби, но и законите създават уредба, която съответства на целите на Конституцията така, както са обявени в нейния преамбюл.
Когато говорим за върховенство на закона, трябва да знаем, че според заявените в Конституцията ценности, правото не е политически израз на интересите на една група от хора, колкото и голяма да е тя.
Правото трябва да бъде израз на тези ценности, които светът на човечеството е защитавал от дълбока древност до днес“, подчерта съдия Белазелков.
„Ако хората не се борят за правата си и не ги защитават, никой няма да позвъни на вратата им и да каже: „Тук имаме едно право, искаш ли си го?“, каза още той.
„Справедливостта и правото могат да се срещнат, ако съдията е добър, при каквито и да било закони“, подчерта Белазелков.
Според него с промените, които бяха приети в Конституцията, КС ще стане по-малко политически орган и в повече мисъл съд.
„Конституционните разпоредби трябва да се тълкуват с оглед преамбюла на Конституцията“, заключи той.
„Аз съм един от основните автори на Закона за ЧСИ и имам участие в новия ГПК, който промени гражданското принудително изпълнение на частни вземания. Правовата държава включва изпълнение на задълженията. Още повече, ако те са признати от съдебно решение.
Да не се изпълняват съдебните решения е елемент от безправовата държава. Колкото работодателят е длъжен да плаща заплатите на работниците, точно толкова и този, който е взел едни пари от някого, е задължен да ги върне. Второто – гражданското принудително изпълнение трябваше да бъде реформирано, за да няма извънсъдебна принуда при събирането на вземания, както се случи напоследък и стана едно убийство.
В ГПК по мое настояване е включена разпоредбата, че длъжник, който няма секвестируемо имущество и доходи може да декларира това пред Районния съд и изпълнителното дело се прекратява. Съдебният изпълнител не може да преследва длъжник, който няма имущество“, коментира още той.
