Съдът в Страсбург отхвърли финансовите претенции на бившите директори на КТБ

Съдът в Страсбург отхвърли финансовите претенции срещу България заради отнемането на лиценза на КТБ от страна на БНБ през 2014 г.

Това става ясно от решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

С него съдът постановява, че при отнемането на лиценза на КТБ са били допуснати нарушения на правото на справедлив процес, защото фалираният от Цветан Василев трезор е бил представляван от квестори, назначени от БНБ – както е според родното законодателство, а не от представители на акционерите или на самите бивши директори.

В същото време обаче изрично се посочва, че ЕСПЧ не изразява мнение дали решението за отнемането на лиценза е било правилно по отношение на българското законодателство.

Евромагистратите посочват също, че от решението им не следва възобновяване на производството у нас за отнемането на разрешителното на КТБ. Причината е, че те нямат подобна компетентност.

Исковете срещу страната бяха два и бяха заведени от четиримата бивши директори на трезора в две последователни години – 2015 и 2016 г., като те настояваха за рекордно обезщетение в размер на над 5,337 млрд. лева за нанесени щети.

Абсурдното е, че от решението на съда става ясно, че огромната част от сумата – 4,3 млрд. лева, е разликата между капитала на банката в края на 2013 г. и края на 2014 г., като бившите директори са твърдели, че дупката е отворена заради отнемането на лиценза на КТБ. И са поискали тя да бъде възстановена.

В същото време обаче няколко последователни проверки и разследвания, сред които и на международната кантора Аликс Партнърс показаха, че сумата е била източена именно от мажоритарния собственик на КТБ – банкерът-беглец Цветан Василев. Че въпросната финансова дупка е била отворена още по времето, когато банката беше в ръцете на Василев постанови и Арбитражният съд във Вашингтон по иск, който беше заведен от самия банкер, след като избяга в Сърбия.

Самият съд в Страсбург порязва претенцията на бившите директори на КТБ с мотива, че не може да спекулира как биха се развили нещата, ако са били допуснати като страна по административното производство за отнемането на лиценза. Отхвърля също като недоказан и иска на бившите изпълнителни директори за покриване на разноските по делото. Те са претендирали за изплaщaнe нa 270 000 ЕUR, плюc 20 % ДДC, зa aдвoĸaтcĸи ycлyги в пpoизвoдcтвoтo пpeд Cъдa. „Hямa дoĸaзaтeлcтвa, чe KTБ или бившитe мy изпълнитeлни диpeĸтopи ca плaтили или ca зaдължeни дa зaплaтят ĸaĸвитo и дa билo тaĸcи нa aдвoĸaт“, пpиeмa ECПЧ.

В същото време частичното отсъждане на съда в полза на ищците, че не са имали възможност за справедлив процес е заради решенията на ВАС, с които Върховният административен съд поряза исканията и на Цветан Василев като мажоритарен акционер, и на членовете на УС да заведат дело срещу отнемането на лиценза. Съдът отхвърли исковете им преди години с мотива, че те нямат подобно право, защото не са страна по процеса.

Причината е, че според българското законодателство в момента, в който банка изпадне в липса на ликвидност БНБ назначава квестори, които да я управляват.

В този смисъл, макар ЕСПЧ е категорично, че не е компетентен да се произнесе по отношение на законосъобразността на отнемането на лиценза в рамките на българското законодателство, препоръчва България да предприеме стъпки, за да гарантира, че банка, чийто лиценз е отнет, може пряко и независимо да търси и получава ефективен съдебен контрол върху тази мярка.

Самото решение на ЕСПЧ е взето единодушно от членовете на съдебния състав, разглеждал казуса.