Ротация, куролация… Поредната умопомрачителна ПП идея, която задълбочава парламентарната криза

Отдавна сме свикнали с политическите циркове, особено много се нагледахме на такива през последните две години. През този период разбрахме и че според някои партии и политици, законите важат само ако касаят опонентите им, а за самите тях са разтегливо понятие. Това с пълна сила важи най-вече за бившия ни министър-председател Кирил Петков, пише „Флагман“.

Ах, тази омразна Конституция

Откакто стъпи на сцената, той постоянно демонстрира, че наредбите, включително основният закон на страната – Конституцията, са широка врата у поле.

Безскрупулната му лъжа по отношение на канадското му гражданство, гарнирано с явното нарушение на Конституцията, поставиха началото от серия лъжи, полуистини, заблуди и прочее.

Паралелно с това, той не спря да говори за морал в политиката, за ново начало, за промяна. Петков всъщност е олицетворение на партията, която представлява, като цялото им присъствие на родната политическа сцена – от самото и учредяване, до този момент, е един низ от инженерство, заблуди, откровени лъжи и противоконституционни идеи. 

Парадоксално или не, но поредното (надали последно) явно и цинично посегателство върху основния закон на страната, ПП, по предложение на Асен Василев и с възторжената подкрепа на Петков, извърши по време на Страстната седмица, когато трябва да сме най-смирени и да се покаем за греховете си. Но не и те, които решиха да натрупат още грехове към и без това дългия им списък. 

На Велика сряда, видимо самодоволен и крайно несмирен, от парламентарната трибуна, Василев заяви: „Предлагаме да се направи заемка от европейския опит. В ЕП двете най-големи парламентарни групи излъчват председател на ротационен принцип. Предлагаме механизъм, по който председателят на НС да бъде избиран на ротационен принцип между двете водещи политически сили – ГЕРБ и ПП“, а по думите на Петков, „ПП е сложила конструктивно предложение по въпроса с избор на председател на парламента на масата за преговори, предлагайки да има ротационно председателство”. 

На Велика сряда, когато християните си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос, а Юда Искариотски е отишъл при юдейските първенци и предал Христос за тридесет сребърника, питайки се дали и ние постоянно не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела, Петков и Василев решиха отново да потъпчат законите. 

Какво пък толкова, нека председателите са двама

Традицията в българския парламент е, че най-голямата парламентарна група излъчва председателя. Дори и да следват неолибералната максима, че традициите не са това, което бяха, по-важното е, че в Конституцията няма ротация. Няма и процедура, по която да може да се осъществи възможната ротация, защото тя би била нарушение на основния закон на държавата. Никъде в Конституцията и не пише, че мандатът на председателя на Народното събрание е органичен.

Нещо повече, в Конституцията председателят има точно определени правомощия, той е лице със статут на национална сигурност и на ежеседмична база получава много специфична, често и конфиденциална информация. А колко хора знаят, че председателят на НС включително може и да встъпи в изпълнение на президентски пълномощия при извънредни обстоятелства. И не на последно място, в Конституцията на Република България се говори за Председател е единствено число и никъде не става дума за Председатели. 

Примерът с ЕП, който някои ДБ и ПП апологети се опитват да дадат, оправдавайки това ротационно блудство, също е безумен, защото ние сме суверенна държава (или бъркам?), а европарламентът е наднационална структура. Не е и никак случайно, че никъде в Европа няма парламент, чието председателстване да действа на този принцип.  

Тази обидна идея всъщност беше предложена още предишния парламент от ДБ, в чиито редици виреят такива правни капацитети като Надежда Йорданова, останала в паметта на народа като „Жената зад щанда”. Е, същата дама заяви, че този подход не е противоконституционен, а се основавал на „джентълменско споразумение, според което председателят на НС от едната партия подава оставка и се започва процедура, за да бъде сменен от друг”.

Криза до безкрай

Поредната умопомрачителна ПП идея, която единствено задълбочава парламентарната криза, в която се намираме основно заради ПП/ДБ и произлизащите от тях политически дилетанти, които с действията си все повече и повече дестабилизират държавата. Нямаме подобна ситуация до момента. Колкото и да фрагментирани да са били политиците и партиите в последните години, Народното събрание е избирало председател на парламента.

И той винаги е бил от партията с най-голямо мнозинство. Дори през размирната 1997 година, дори и когато ОДС губят от НДСВ през 2001г., дори и при Тройната коалиция. Винаги! До последните два парламента, когато властта беше завзета от аморалните ПП. 

Конституция ли? Какво беше това – яде ли се, пие ли се, пипа ли се? Именно Промяната, със съучастието на ДБ, принизиха парламентарната система до такова позорно положение, в което все по-често се чува – „явно трябва да сменим системата, тази е изпразнена от съдържание”. От което им поведение знаем само кой печели, но по-лошото – губеща е цялата страна, губещи са всички граждани. Ех, тази така омразна на Петков и ПП Конституция, защо пък да не я погазим отново…

Да му мислят ГЕРБ

А ГЕРБ не бива да затъват в това блато, подавайки се на реториката и противоконституционните идеи на ПП/ДБ. Изказването на Борисов, че „има парламентарна практика – първият получава парламентарния председател“, без обаче категорично да отхвърли категорично предложението им дава още по-голяма увереност на шайката отсреща, че каквото и да поискат, каквато и разрушителна за политическите устои идея да подхвърлят, тя ще бъде приета. Но от това им поведение следва само по-голям хаос, неводещ до нищо конструктивно, напротив.

Няма как и не трябва да има консенсус и разбирателство, още по-малко отстъпки, когато целенасочено от две години се газят законите и цинично се потъпква Конституцията. Противното би означавало кризата, в която се намираме, накрая да помете политическата ни система, такава каквато я познаваме, запращайки ни е непознати и още по-мрачни дълбини. 

В ръцете на ГЕРБ е да не позволи това да се случва, тяхна е и отговорността, делегирана им от българския избирател, който с вота изрази волята си. Въпреки милионите за реклама, въпреки изкуственото им обединение, въпреки всички схеми и хватки, които ПП/ДБ приложиха и опитват да прилагат, те не са разпознати като промяна, те не са припознати и като Добрите сили, както сами се именуваха. Те са единствено бедствие за политическата ни система, а всеки, опитал се да се колаборира с тях, рано или късно ще е принуден да понесе последствията от този ход.