Разкриха истината: Кога българинът е живял най-добре
През 1985 г. един кг хляб струва 40 ст., а днес цената му е 2,40 лв. През кои години най-добре е живял българинът и кога се е чувствал най-богат?
„С двама моите колеги от Стопанския факултет успяхме да изчислим индекса на потребителските цени за 270-годишен период от време.
Това е основа, която би дала възможност за всякакви други проучвания назад във времето.
Важно е каква е достъпността на отделните стоки в кошницата. Оказва се, че през последните 20-ина години стандартът ни на живот значително се повишава. Инфлацията ни дава информация за стандарта на живот“, заяви доц. Мартин Иванов от Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ в ефира на Bulgaria ON AIR.
Проучването показва, че през най-добрите години на социализма може да се купят 14 кошници с една средна заплата, докато през 2020 г. (последната година от изследването – бел. ред.) може да се купят 22 кошници.
„Дали се чувстваш и дали си по-богат са две различни неща. В исторически план, в последните 270 години, сега стандартът ни на живот е значително по-висок.
Ако отделяш много пари за храна, значи не си много богат.
Ако можеш да си позволиш почивка на Малдивите, значи животът е много по-различен“, подчерта доц. Иванов в студиото на „България сутрин“.
За първи път имаме трайна тенденция на спад в разхода за храна около 2003-2005 г. Към 2020 г. месечно отделяме за храна около 33% от доходите ни, докато в Западна Европа данните са около и под 20%, стана ясно още от думите му.
В последните 30-50 години постепенно започва да се променя съставът на храните, които консумираме. Консумира се много по-малко хляб и тестени изделия. Консумира се много повече сладко и алкохол. Отделяме повече пари за дома и за транспорт.
Според доц. Иванов неминуемо ще се промени потребителската ни кошница заради променящите се технологии. Логично е разходите за храна с течение на времето да намаляват – да приемаме по-малко, но по-качествени калории, смята той.
Гостът посочи, че българското общество преминава през няколко тежки кризи, но въпреки това стандартът му на живот е горе-долу постоянен до 2000 г., премерено през разходите за храна.
„В Норвегия и Англия се стигнали до около 1200 година. Теоретично е възможно да стигнем до 1500 година. Наложи ми се да посетя 57 музея и архиви, да прегледам над 1000 търговски тефтера“, каза още доц. Мартин Иванов.
