Работещи бедни: Всеки десети у нас едва свързва двата края, в този сектор мизерията е най-голяма

България отдавна се върна на нивата си на ниска безработица. Проблемите на пазара на труда са различни. Това заяви пред bTV председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова.

Проблем има с „работещите бедни“ – това е термин, който определя хората, които въпреки че работят, имат доходи под линията на бедност.

Има пряка свързаност с образователния ценз. Много по-голям е процента на „работещи бедни“ с ниско образование (основно). През 2013 г. те са били 7,2% при достигнат коефициент на заетост от 46,9%, а през 2022 г. вече са почти 10% (при 54,2% заетост). 

Над 300 хил. души у нас не могат да излязат от капана на недоимъка, а сред основните причини са ниските заплати в определени региони или икономически сектори и това, че образованието, стажът и квалификацията им позволяват да заемат само определени длъжности. Фактор е и несъразмерното нарастване на цените на основните стоки и услуги спрямо компенсирането на доходите.

Така въпреки че през последните 10 г. безработицата непрекъснато спада, работещите бедни се увеличават. През 2013 г. те са били 7,2% при достигнат коефициент на заетост от 46,9%, а през 2022 г. вече са 10% (при 54,2% заетост). Това сочи анализ за причините, факторите и тенденциите за наличието и обхвата на групата “работещи бедни” на Икономическия и социален съвет, изготвен по поръчка на парламента.

И докато в Европа с увеличаването на заетостта намалява бедността, то това не е така при нас. По-високи проценти на работещи бедни от тези у нас са регистрирани в Естония, Гърция, Испания, Италия, Люксембург, Португалия и Румъния. На другия полюс са държави като Дания, Нидерландия и Австрия.

В България и в ЕС се наблюдава много по-висок процент на бедност при работещите на непълно работно време спрямо тези на пълен работен ден. За наблюдаван десетгодишен период (2013- 2022 г.) дори се забелязва влошаване на показателя бедност общо и при двата типа трудещи се в страната. “Това не отговаря на европейската тенденция от плавно намаляване на бедността както при лицата на пълен работен ден, така и при тези на непълен”, отбелязват от ИСС.

Линията на бедност през тази година е 526 лв., а под нея, т.е. бедни у нас са около 1 572 000 души, или 22,9% през 2022 г.

Всеки втори безработен е в риск от бедност. Това са около 65,8 хил. души. А общата картина показва, че рискът от бедност при безработните е почти 5,8 пъти по-голям от този при заетите.

Ако от доходите на домакинствата се изключат пенсии, обезщетения, социални и семейни помощи и добавки, равнището на бедност нараства от 22,9 до 44,2%.

“Това показва, че този инструмент предпазва нископлатените работници да изпаднат в категорията на работещите бедни – особено помощи, свързани с жилището или отглеждането на деца, плюс схеми за гарантиране на минимален доход”, обясняват експертите от ИСС.

В България нивото на нископлатените работници се равнява на 21,4%, или около 670 хил. души. На минимална заплата пък са 440 320 души, или 19% от общо наетите, показват данните на НСИ за деветмесечието на 2023 г. От тях на държавна работа са 5,8%. “Прави впечатление устойчивото задържане на около 1/4 на назначените на МРЗ в частния сектор, докато делът на наетите в публичния намаляват почти наполовина в периода 2018-2023 г.”, отичат от ИСС.

Според експертите ръстът на минималните заплати може да доведе до известно намаляване на бедността на работещите, но това все още е частично решение и трябва да се комбинира с данъчни и социални политики. Според тях е необходимо да се въведе и заплата за издръжка от работа – достатъчна, за да постигне скромен, но приемлив стандарт на живот.

Сега близо 2/3 от работещите не получават трудово възнаграждение, което да покрива необходимите средства за издръжка.

През декември 1 007 000 души получават заплати до 1000 лева

Това са 39,2% от трудовите възнаграждения. Брутният размер на заплата за издръжка достига до 1853 лв., а чисто е 1438 лв. На този размер се осигуряват едва 35,7% от наетите българи.

Най-силно разпространение на нископлатения труд има секторът “Административни и спомагателни дейности” – 52,9% от наетите. С процент по-малко са в “Хотелиерство и ресторантьорство” – 51,7%, а на трето място е “Строителство” с 31%.

В България 35,6% от работещите с прогимназиално или по-ниско образование са бедни. Тези със средно са 8,4%, а с висше – само 3%.

Рискът от бедност за хората с начално и без образование е 18 пъти по-висок в сравнение с този при висшистите.

Очаквано бедността е различна в регионите. А водещите фактори да я има са заетостта, делът на висшистите и малцинствените групи. Тя е най-висока в Стара Загора – 33,9%, следва Добрич с 27%, Ловеч – 26,8%, и Перник – 25,5% Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Шумен – 12,9%, Велико Търново – 15,8%, Силистра – 16,1%, и Търговище – 16,2%.

“Съществени са различията в профила на бедност в градовете и в селата. Градската бедност има ясно изразен монетарен характер, докато бедността в селата се свързва предимно с достъпа до пазара на труда, образованието, здравеопазването и др. социални услуги”, отчита анализът. Мъжете пък са изложени на по-голям риск от бедност.

Нивата на бедност при хората, израснали в градски райони, са 14,8% спрямо 16,7% за тези от селските. За да се свие тази разлика, значение има подобряването на достъпа до качествени обществени услуги – образование, здравеопазване, социални услуги, грижи за възрастни хора и др., в изостаналите и отдалечените райони.

Според експертите трябва да се обърне по-сериозно внимание на дигиталната трансформация и зеления преход, както и тяхното отражение на пазара на труда. С навлизането на изкуствения интелект и новите технологии ще бъдат закрити работни места и това ще доведе до още по-сериозни различия в заплащането.

“Ниското заплащане на труда създава допълнителни непренебрежими негативни ефекти върху цялото общество, като генерира условия за избуяване на престъпността, сивата икономика, задлъжнялост и загуба на собственост, зависимости, болести и в крайна сметка асоциализация, което води до допълнителни обществени разходи и влошава общественото здраве”, алармираха от ИСС, чийто председател е Зорница Русинова.

От екипа ѝ препоръчват да се разработят политики за насърчаване на местната икономика, които подкрепят създаването на работни места, и развитието на нови икономически сектори.

Освен това трябва промяна в законодателството, да се актуализират правилата за работа, да се въведе евродирективата за определянето на минималната заплата.

За да се излезе от капана на бедността, трябва да има и адекватна социална политика, повече мерки за заетост, осигурителна и данъчна политика. Да се работи и за насърчаване на социалния диалог, социалното партньорство и колективното трудово договаряне. Специален фокус е нужен върху програми в помощ на стартирането на микро (фамилен) бизнес.

Заплатите се вдигат автоматично заедно с цените. Не у нас обаче, а в 7 други европейски държави

В 7 държави в Европа заплатите в частния сектор се индексират автоматично заедно с увеличението на цените. В някои от тях това става и два пъти годишно. Това са Белгия, Испания, Франция, Кипър, Люксембург, Малта и Словения, отчита в анализа си Икономическия и социален съвет.

У нас обаче формула има само за минималната заплата, която е половината от средната в страната. През тази година тя е 933 лв.

Подобно на нас във Франция автоматично във частния сектор се вдигат предимно минималните заплати. Те се повишават спрямо индекса на потребителските цени, от който са изключени цигарите. Минималната заплата се повишава през юли от инфлацията с около 13%. Там са възможни и други повишавания на заплатите.

В Белгия пък това става един – два пъти годишно, когато средната инфлация надхвърли определен праг. В Испания заплатите се коригират със задна дата нагоре, когато инфлацията на националния индекс надвишава референтната лихва на правителството (обикновено 2%). Заплатите в Кипър се коригират 2 пъти годишно спрямо средната инфлация за предходните 6 месеца. На всеки шест месеца автоматично се променят и в Люксембург, ако инфлацията е скочила с 2,5%.

Заплатите в публичния сектор пък се индексират изцяло или частично към инфлацията в пет страни от еврозоната – Белгия, Кипър, Люксембург, Малта и Словения.

Около 18% от служителите в частния сектор на еврозоната работят в страни, където само минималните заплати се индексират автоматично спрямо инфлацията. Такава е и България.