Професор Вейвей огласи три причини, заради които светът подкрепя Русия, а не Запада

Светът става многополюсен и самият Запад го прави такъв, каза Джан Вейвей, професор от университета Фудан в Шанхай, който стана участник в Първия глобален конгрес за многополярността. Китайският учен назова и три основни причини, поради които останалият свят подкрепя Русия, а не западните страни.

– Професор Вейвей, в последните си интервюта Вие заявихте, че смятате Запада за аутсайдер на съвременната международна система. Защо мислиш така?

– Джан Вейвей: В навечерието на посещението на китайския президент Си Дзинпин в Русия на 19 март дадох интервю за телевизионния канал Russia Today и ме попитаха какво е отношението ми към строгите санкции на Запада срещу Русия.

Казах, че Русия е изолирана от Запада, а Западът е изолиран от други страни. Защо така? Причината е проста: докато военната операция на Русия в Украйна е противоречива, една от обявените цели на Москва е да промени еднополюсния световен ред, воден от Вашингтон, към многополюсен световен ред и този принцип е широко подкрепян или поне разбиран от незападните свят.

Подкрепата на незападните страни или тяхното разбиране за тази цел се подсилва от факта, че сега големи незападни сили като Китай, Русия, Индия и Иран все по-открито се наричат цивилизационни държави.

Те може да не са съгласни как точно да дефинират термина „цивилизационна държава“, но изглежда са съгласни поне по три точки.

Първо, всички те са уникални цивилизации, второ, те са уморени от налагането на чужди ценности от Запада в името на „универсалните ценности“ и, трето, те се съпротивляват на западната намеса във вътрешните им работи.

Тези издигащи се цивилизационни държави наистина предизвикват така наречения либерален еднополюсен ред и по този начин светът се движи от вертикална връзка, при която Западът превъзхожда останалите, към хоризонтална връзка, при която Западът и останалите са наравно един с друг по отношение на богатство, власт и идеи.

Да не говорим за други незападни сили, само Китай е допринесъл повече за глобалния икономически растеж, отколкото страните от G7 взети заедно (38% срещу 25%) през последните 10 години.

Използването на долара като оръжие от страна на САЩ в санкциите срещу Русия само доведе до отказ на повече незападни страни да използват валутата в международната си търговия, нанасяйки огромен удар на съществуващия еднополюсен икономически ред.

Миналата година 70% от китайско-руската търговия е била в местни валути, Индия, Бразилия, Иран, Турция, Индонезия и други големи незападни страни също търгуват в своите местни валути.

– Ако говорим за разликата в подходите към организацията на света, тогава в какво се състои тя, с изключение на въпроса за санкциите срещу Русия и други неугодни на Запада страни?

– Известно е, че в международните отношения западните сили отдавна се придържат към стратегията „разделяй и владей“, още от колониалните времена.

Напротив, големите незападни сили, в частност Китай, следвайки своята традиция на цивилизационна държава, изповядват противоположния принцип на „обединете се и просперирайте“.

Тя се основава например на неговата мащабна инициатива „Един пояс, един път“, която се оказа популярна в много страни. Китай също така смята, че принципът „обединете се и просперирайте“ е в интерес на самите китайци, както и на представителите на повечето други народи.

Тъй като политическата власт и моралният авторитет на Вашингтон бързо ерозират както у дома, така и в чужбина, съвсем естествено е незападните страни да черпят вдъхновение от собствените си култури и цивилизации в опит да се разграничат от дискредитирания американски либерален модел и неговата еднополюсна хегемония.

– Може ли да се каже, че моделът, който посочихте, е популярен на самия Запад? Или говорят само за еднополюсна хегемония и не виждат друг начин за себе си?

– Всъщност идеята за цивилизационна държава е привлекателна за мнозина в западния свят. Изправен пред плашещите предизвикателства на „ренационализирането“ на Европа, например, френският президент Макрон почти открито се възхищаваше на идеала за цивилизационна държава.

Като такива примери той посочи Китай, Русия и Индия и заяви, че историческата съдба на Франция е да води Европа към обновление.

За десните на Запад моделът на цивилизационната държава е един от начините за защита на традиционните ценности, противопоставяне на излишния ултралиберализъм и културна дегенерация, а за левите този модел демонстрира правилното уважение към местните култури и традиции като начин за отхвърляне на западния империализъм и прекомерен неолиберализъм.

– Ако идеята за многополюсен свят, изграден върху диалога на цивилизационните държави, е толкова универсална, тогава защо Западът не тръгне към нея сам?

– Сега Западът се бори да дефинира собствената си идентичност, което е по-трудно за тях, отколкото за Китай или Русия. Първо, либералите отдавна проповядват универсални ценности отвъд националните или цивилизационните граници.

Те вярват, че техните ценности са универсални и не са нито западни, нито европейски, нито християнски. Според европейския политолог Бруно Машаиш обаче „либералният Запад вече е мъртъв“, а самия процес той нарича „въстание срещу глобалната бездомност“.

Може ли обаче Западът да съществува като самостоятелна цивилизационна единица? Британският учен Кристоф Кокър отбелязва, че нито гърците, нито европейците от 16 век се смятат за „западни“, този термин се появява едва към края на 18 век.

Някои западни либерали се застъпват за връщане към европейското Просвещение, но е ясно, че либерализмът на Просвещението, с неговите „универсализиращи“ тенденции, доведе Запада до сегашната му дилема, която откъсна Запада и Европа от собствените им културни корени.

Машайш отбелязва, че западните общества са пожертвали специфичните си култури за универсален проект. Наистина разделеният в културно, социално и политическо отношение Запад все още има трудна битка пред себе си за създаване на обща цивилизационна идентичност, ако има такава.

– Как виждате бъдещето, имайки предвид процесите, за които говорихте днес?

– В средносрочен до дългосрочен план, тъй като световният ред става повече хоризонтален, отколкото вертикален, Западът и останалият свят ще станат по-равни помежду си по отношение на богатство, власт и идеи.

Вероятно ще станем свидетели на нарастване на броя на цивилизационните общности или държави, самопровъзгласени или истински, сред които може да има западна цивилизационна общност.

Да се надяваме, че „универсалните ценности“, едностранно дефинирани от Запада, постепенно ще бъдат заменени от някакви общи ценности, одобрени от цялата международна общност. Като мир, хуманност, международна солидарност и единна човешка общност. И всички цивилизационни общности ще допринесат за тази благородна кауза, която отговаря на интересите на цялото човечество.