проф. Веско Панов, професов, университет, заплата, гешев

Бивш преподавател от ТУ-София е сезирал прокуратурата за заплатите в университетите. Проф. Веско Пaнов се обръща към главния прокурор Иван Гешев с молба да атакува пред Върховния административен съд като противозаконно постановлението за отпускане на допълнителните 20 млн. лв. за държавните висши училища, с което се определя и минимална заплата за асистент от 1500 лв. от догодина.

 

Проф. Панов припомня, че на 1 август т.г. –  буквално в последния ден от „живота“ на отиващото си правителство – с Постановление на Министерския съвет (ПМС) 235 кабинетът „Петков“ е одобрил отпускането на така чаканите допълнително 20 млн. лв. за държавните вузове. В заключителните разпоредби на това постановление обаче е включен параграф 1, предвиждащ промяна на друго постановление – ПМС 371 от 2020 г. за определяне на минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища. Промяната е една – с нея се определя, че от 1 юли 2022 г. минималната заплата на асистентите във вузовете става 1500 лв. при 8 часа работен ден и 5-дневна работна седмица.

 

„По този начин с едно ПМС, което се приема по специален ред и има за предмет единствено разпределение на предвидени в Закона за бюджета средства, се променя друго – ПМС 371 на МС за минималната заплата за най-ниската академична длъжност и то с обратна сила – считано от 1 юли 2022 г.  Това е незаконосъобразно и юридически порочно!“, пише проф. Панов.

 

По думите му постановлението за асистентската заплата е отделен подзаконов нормативен акт и актът за неговата промяна следва да бъде приет след задължителна обществена консултация, както изисква законът за нормативните актове.

 

„В случая такава консултация въобще не е провеждана! По този начин задължителната законова процедура е заобиколена, което опорочава този текст на ПМС №235 от 01.08.2022 г.“, казва Панов и моли Гешев да атакува законосъобразността на първото постановление от 1 август.

 

Професорът припомня и позицията на Съвета на ректорите, които също изразиха опасения, че решението за 1500 лв. минимална заплата за асистент ще постави финансовото оцеляване на огромен брой висши училища на изпитание, а някои могат да бъдат докарани до фалит.

 

 

Ректорите се обявиха против това решение на отиващото си правителство, което според тях ги поставя пред свършен факт, пише „Сега“. Според тях 20-те млн. лв. няма да стигнат за увеличение на всички заплати на доценти и професори, които ще „повлече“ след себе си скокът на асистентската заплата, още повече, че няма яснота дали повишението ще бъде обезпечено и в бюджета за 2023 г. По тази причина те искат парите за увеличението да не се включват в основните заплати на преподавателите, а да се дадат като ДМС (бонуси).

 

Към момента не е ясно как ще се разпределят средствата, тъй като ректори казват, че няма да могат да изпълнят решението на МС и да увеличат до 1500 минималната заплата за асистент. Някои вузове дори още не са достигнали заложените 1300 лв. минимална асистентстка заплата, договорени още през 2020 г. в Споразумение между синдикатите и Съвета на ректорите.

 

Предистория

Вузовете трябваше да получат 20-те си млн. лв. още на 1 април, но заради първоначалното условие да приемат нова методика за атестация, което те отхвърлиха, парите така и не стигнаха до тях. С актуализацията на бюджета от 1 юли това условие бе премахнато, а преди това бе атакувано и от главния прокурор, към който проф. Панов също се бе обърнал по казуса. Гешев сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на текста от закона за държавния бюджет, с който се въвеждаше условието за приемане на новата атестация. Дотам обаче не се стигна, защото депутатите поправиха гафа си с актуализацията на бюджета.

 

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!