Проф. Антоний Тодоров: Ако се случи тази коалиция, ще е кръвосмешение, а БСП…

Антоний Тодоров е магистър по международни отношения и професор по политология в НБУ. Бил е гост-професор в Букурещкия университет, в Свободен брюкселски университет, в Бургундския университет в Дижон. Член е на националния консултативен съвет на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи. Дългогодишен председател на УС на Българската асоциация по политически науки.

Ето какво разкрива г-н Тодоров в интервю за „Марица“ по горещите политически теми:

– Проф. Тодоров, на какво сме свидетели в последните месец-два? Театър ли ни разиграват политиците в опитите да сформират правителство?

– Свидетели сме по-скоро на безсилие и обърканост, отколкото на задкулисни игри. Ако имаше такива игри, все някак си щяхме да прозрем кой какво точно желае да направи. Но сме свидетели на неумение да се излезе честно и почтено от една ситуация, която да се обясни коректно на широката публика.

Всички партии, които в момента са в парламента и евентуално ще се борят в нови предсрочни избори, се страхуват да не бъдат обвинени като виновници за това, че не е съставено правителство. А те всичките, още виждайки резултатите на изборите през октомври, заявяваха, че ще направят всичко възможно, за да има редовно правителство.

Разбира се, сформирането на такова правителство в този парламент е изключително трудно и изисква голямо  въображение от страна на партиите, каквото те не демонстрират в момента.

Има обаче различие в действията на отделните партии, някои се опитват да намерят изход от задънената улица.      

Когато първата политическа сила предложи своето правителство и то беше отхвърлено тъкмо защото го предлага именно ГЕРБ, партията не си даваше сметка, че продължава да е изолирана. По-лошото е, че в партията на Бойко Борисов не направиха никакво усилие, за да демонстрират на останалите, че нещо съществено се променя.

„Продължаваме промяната“ също направиха своя опит. Декларацията на ПП беше добро начало, опитаха се да предложат приоритети, около които партиите да се съберат, което беше наистина сполучливо решение. Декларацията обаче не беше приета в НС.

– Ще успее ли третият мандат, който е натоварен с прекалени очаквания?

– Ситуацията прилича на очакването на Годо, който така и не идва в знаменитата пиеса на нобелиста Самюъл Бекет. Сякаш си представяме някакъв свръхарбитър, т.е. някоя от по-малките партии да е в състояние да убеди останалите да подкрепят някаква правителствена формула. Там е голямото затруднение, там се изисква голямо въображение.

Някои от партиите категорично поставиха червени линии, обявиха, че няма да подкрепят кабинет по предложение на БСП – това го казаха от ГЕРБ, както и на ДПС – това го казаха от БСП. А „Възраждане“ няма да подкрепят никаква коалиция.

Т.е. единствените две партии, за които не беше категорично обявено, че няма да  бъде подкрепено тяхно предложение, са коалицията „Демократична България“ и новата партия „Български възход“, която впрочем е доста неопределена – и политически, и идеологически. А и не би било редно най-малката парламентарна група да бъде носител на правителствен мандат. Така че остава само ДБ.

– Ще избере ли обаче точно ДБ президентът за мандатоносител?

– Президентът е в затруднено положение и очевидно се пита кое е най-разумното. Според мен най-разумното е да избере наистина партия, която най-малко се отхвърля от останалите. Но това, разбира се, ще го вкара в други конфликти, които и той и без това има – било с БСП, било с ДБ, било с ГЕРБ и с ПП.

Задачата му обаче с избора на мандатоносител е много трудна. Най-разумно е да го даде на партия, чийто мандат другите не са обявили, че категорично няма да подкрепят. Всъщност в тази позиция остава май само ДБ.

Има минимална възможност това да е партията на Стефан Янев. Спрямо тези две партии никоя от останалите не е казала, че категорично няма да ги подкрепи. Но тук са важни опитът и умението да се води диалог.

Трудна работа, освен ако предложението за кабинет не започне първо с 4-5 ясни приоритета пред едно правителство, което да знаем, че избираме с кратковременен хоризонт. Например – най-много до местните избори през октомври, но може и по-рано. При това тези приоритети трябва да бъдат първо на законодателната програма на парламента.

Вместо това, партиите в това НС първо промениха Изборния кодекс, показвайки на избирателите, че цялото занимание на политиците са предсрочни парламентарни избори, а не правителство.

А имаме за приемаме много съществени закони – първо по европейския План за възстановяване и устойчивост. Едва след тази законодателна програма може да се направи обща правителствена декларация за принципите и ограниченията на това правителство, в която партиите трябва да посочат кои са общите им неща.

В тази декларация трябва да има споразумение между партиите, че до определения срок на това правителство никоя от тях няма да внася вот на недоверие. И най-сетне могат да започнат преговорите за персонален състав на кабинета, в който очевидно няма да могат да влязат политически лидери, а по-скоро хора с доверие в обществото, доказани експерти, с опит в управлението на бюджет и персонал.

– Предлага се формула за кабинет около т.нар. Хартиена коалиция – ГЕРБ, ДПС, БСП плюс БВ. Реалистична ли е тя?

– Можем да наречем такъв вариант кръвосмешение. Ако БСП го направи, все едно да се самообеси публично. Всичко е възможно, но не вярвам, че може да се направи подобна коалиция за кабинет, освен ако не са решили така в БСП, преди всичко.

Учудващо е как приоритет на тези партии може да се окаже – не връщането на хартиената бюлетина, която никога не е била отменяна, а обезсмислянето на машинното гласуване, което въведохме тъкмо срещу манипулациите с хартиените бюлетини. Т.е. с новите изменения ще върнем възможностите за манипулации.

– Да не би разковничето за съставяне на кабинет да е в това ПП и ГЕРБ да се преглътнат взаимно? Това възможно ли е?

– Не вярвам. ГЕРБ правят всичко възможно, за да се върнат в политиката и да излязат от изолация. А ПП се появиха въобще на политическата сцена със задачата да прекратят безобразията в управлението на ГЕРБ.

Не е техен израз изчегъртването. Те искат ГЕРБ да се промени радикално, първо лидерът им трябва да се оттегли според ПП. И ГЕРБ да се откажат от практики, за които са били критикувани през 12-те години управление. Така че когато чуваме критики от ГЕРБ към правителството на Кирил Петков, което управлява едва шест месеца, по-добре да погледнат самокритично към собственото си управление.

– Докога ще се въртим в тая изборна спирала? 

– Да, проточи се твърде дълго. Нуждаем се от конституционна промяна, която евентуално да въведе, както това съществува в някои страни, вот на недоверие да върви с предложение за ново правителство.

И ако това предложение не мине, не минава и вотът на недоверие. Това донякъде може да изключи и служебното правителство, срещу което има толкова критики. Но то работи без парламент и е с вързани ръце. Заслужава си да се говори и за такива конституционни промени. Това са стратегически въпроси.

– Удачен ли е гръцкият сценарий, при който победителят в изборите получава бонус?

– Не мисля, че е справедливо спечелилият да получи нещо, което не е спечелил. Вярно, културата ни е близка с гръцката, но по-скоро трябва да се поучим от белгийците, които, въпреки многото различни партии и невъзможността им да получат мнозинство на избори, успяват да договорят кабинет с взаимни отстъпки. Белгия беше с правителство в оставка над година, но при тях всички други институции работеха. 

– Колко лош вариант са избори през март?

– Това е единственият конституционен изход при провал на третия мандат. Лошо ще бъде, ако избирателното участие падне под 2 милиона при толкова разочаровани. Т.е. хората трябва да се убедят да отидат да гласуват. Не вярвам до март да може да се появи нов спасител. Нека ние като граждани да постъпим по-разумно на вота – да осъзнаем, че не просто избираме стока като в супера, а бъдещо управление.

Много анкети показват, че на евентуални избори напролет ще получим още от същото, но нищо не се знае, общественото мнение е динамично. Ще зависи много и от това какво партиите ще предложат на избирателите.

Така че е възможно да има промени и пренареждане. Но се страхувам, че всички партии ще загубят. Т.е. доверието в партиите ще се срине още повече. Говори се за възходящ тренд на „Възраждане“, но мисля, че са стигнали тавана си.

– Преувеличени ли са очакванията за сериозни промени на местните избори, в които са вторачени всички партии?

– Местните избори са много важни. ГЕРБ печели, защото има малко повече от половината общински кметове. Т.е. партиите, които искат да премахнат този почти политически монопол на ГЕРБ в последните години, трябва да се преборят за повече присъствие в общините.

Време е по места партиите да изграждат структури, видимост. Възможно е пропукването на ГЕРБ да започне от големите градове, където е концентрирана силна гражданска енергия – София, Пловдив, Варна, Русе. Чака ни динамична година.