Политици замитат под килима срам от 1989 г. с този ход

Конституцията се пипа, защото обществото има нужда от промяна. Няма закон, дори основен, който да може да реши всички обществени промени. 

Това каза пред БНР историкът и изследовател на българския парламентаризъм проф. Милко Палангурски и подчерта, че няма нищо страшно в това, че се променя Конституцията, „важното е да се запазят основните принципи за правата и свободите на гражданите и да се търсят механизми, които могат да позволят на държавата да функционира нормално“.

 

Всяка промяна на Конституция е историческа, но друг е въпросът колко исторически ще бъдат нейните последици, коментира той и добави:

„Промяната на Конституцията е поредният опит да бъде преодолян остатъкът от сталинистките конституции, които намериха място в конституциите след 1989 г. Тъй като за пореден път се занимаваме със съдебната система и прокуратурата, за да може България да отговори на изискванията на ЕС да има нормална съдебна система, която да гарантира развитието на страната“, обясни той.

Той беше категоричен, че в Конституцията е разписана парламентарната процедура за промени:

„Всеки парламент, в който има нежното мнозинство от 160 народни представители, може да променя Конституцията. Така е записано, това е общественият договор, написан от други хора, не са в парламента сега. В това няма нищо драматично“.

В предаването „Нещо повече“ проф. Милко Палангурски коментира думите на посланичката на Руската федерация Елеонора Митрофанова, която в своя медийна изява твърди, че българите трябва да бъдат благодарни на СССР и Червената армия, защото са спасили България от разпокъсване и „сега Пловдив не е гръцки град, заедно с цяла Южна България“:

„Това е стара руска опорка, която произтича от т.нар. Парижка мирна конференция. … Никой нямаше да допусне разпокъсване на България. Малко хора знаят, че Сталин е Тито и Георги Димитров по-рано да включат България в Югославия, единствено твърдата позиция на делегациите на Англия и САЩ спасява България от поглъщането ѝ от Югославия“.„. 

По думите му руската дипломация винаги е измисляла различни опорки и „чакаме нови“.