Петър Стоянов си спомни за българската “нежна революция“ и огласи неизвестни детайли

През тази седмица станаха 26 г. от януарските протести през 1997 г. „Ситуацията беше изключително сложна, защото аз бях изцяло с тези хора. Това бяха и хората, които гласуваха за мен и ме избраха за президент.

На 10 януари не бях встъпил още в длъжност. От друга страна бях наясно, че ако гневът на тези хора премине граници и Народното събрание бъде запалено, ние щяхме да забравим и за Европейския съюз и за НАТО много дълго време”.

„На 10 януари 1997-ма година нямаше папка с отказ на БСП от мандата за съставяне на правителство”, каза Петър Стоянов.

Нещо невиждано става у нас на 10 януари преди 26 години

Той разказа събитията от този ден. „Свиках Консултативния съвет за национална сигурност спешно. Всички се бяха събрали, всички осъзнаваха критичността на положението и страха от една гражданска война и всички убеждаваха БСП да се откажат от мандата”. Затова излязох пред хората не в 12, когато ми връчваха папката, а в 5 следобед да кажа: „БСП се отказа от мандата, имаме перспективи за ново развитие на България”, каза Стоянов.

„Хората очакваха от тук нататък безметежно развитие за България, сякаш злото е зад гърба ни. Затова казах: „Да затворим фабриката за илюзии”.

Той припомни зърнената криза, решението за влизане във Валутния борд, за което събира всички политически сили и подписват декларация, че ще приемат условията за Борда. „Молбата за членство в НАТО бе написана в моя кабинет. Истината е, че дори в средите на СДС имаше хора, които не приеха възторжено тази молба, защото смятаха, че моментът не е подходящ – „Всичко Мара втасала, само НАТО ни остава”, припомни Стоянов.