От Талин до Киев, от Рига до Лвов: Над 4000 съветски паметника са демонтирани
Вероятно най-известният, но и най-спорният паметник в България ще бъде премахнат – след 30 години на ожесточени спорове, пише „Зюддойче Цайтунг“ (ЗЦ) за Паметника на Съветската армия в София.
В продължение на 70 години ПСА доминира градския пейзаж в София, обяснява германското издание, а демонтажът му все още предизвика емоции сред привърженици и противници на идеята. И все пак София закъсня, посочва ЗЦ.
Смята се, че в Източна Европа вече са демонтирани над 4000 съветски паметника, а десетки хиляди символи като сърпа и чука са свалени от фасадите, улици са преименувани, от сградите са премахнати възпоменателни табели.
Само преди няколко седмици в Киев от статуята на „Родината майка“ бяха демонтирани може би последните символи на СССР и бяха заменени с украинския герб. Самият паметник бе преименуван на „Майка Украйна“.
Миналата година Естония реши да премахне всички останали съветски паметници – около 400 – от публичните пространства. Демонтажът на един съветски танк, превърнат в паметник в град Нарва предизвика протести сред местното рускоезично малцинство.
От Талин до Киев, от Рига до Лвов падат последните съветски паметници, пише Оливер Грим в австрийския вестник „Ди Пресе“. Демонтирането им е „последният шумен прощален протест на народите, които десетилетия наред са били поробвани и обезкръвявани от Москва“, отбелязва авторът.
На този фон Паметникът на Червената армия на виенския площад „Шварценберг“ изглежда все по-неадекватен, допълва Грим. Според него издигането му още през август 1945 г. е изключително цинично. Защото същата Червена армия, чиито войници са възхвалявани, само няколко седмици по-рано – в средата на юли 1945 година, е арестувала и измъчвала хиляди членове на полската съпротива, а около 600 от тях са били убити и погребани на неизвестни места.
Оливер Грим подчертава, че Държавният договор на Австрия предвижда подобни паметници да бъдат запазени и поддържани, но предлага той да бъде контекстуализиран. Както малко след началото на войната срещу Украйна цялата стена зад монумента, която е част от двореца „Шварценберг“, бе боядисана в цветовете на украинското знаме. И до днес тя е в синьо и жълто, предаде DW.
В София според проучванията около една трета от анкетираните са за оставянето на паметника в Княжеската градина, малко под една трета са за преместването му, а една четвърт са за пълното му разрушаване, пише ЗЦ. Авторката на статията в германския ежедневник Катрин Калвайт припомня, че още през 1993 година Общинският съвет в София се изказва в подкрепа на демонтажа, но впоследствие от ГЕРБ са били против, за да не се „подхранва политическото разделение в страна, в която Русия традиционно има голямо влияние“.
Отношението в България към Русия е спорно, четем в ЗЦ. За голяма част от българите руснаците са освободители заради Руско-турската война. „Мит, от който се възползват войските на Сталин през 1944 година и който предопределя близките отношения между Българската комунистическа партия и Москва.“
