От държавна воля към разумни потребители

От Ковид пандeмията насам, след като пазарът в ценовия сегмент беше разигран и цените импулсивно скачаха нагоре, опитваха се плавно да се върнат надолу и се развиваха различни теории – за връщане на държавната регулация; за таван на цените; за определяне норма на печалба на търговеца и сега за първи път виждаме нещо смислено да се генерира от държавата, свързано с поредния й опит и желание да влияе върху цените, които според изпълнителната власт съпоставимо с други европейски пазари са по-високи.

Да, ние сме в условия на пазарна икономика, и повече от 20 г., държавната регулация за нивата на цените я няма, затова се разчита търсенето и предлагането основно да определя нашите ценови нива. С малка скоба, че в секторите, в които няма достатъчно конкурентна среда има регулация, с която потреблението е свикнало.

Различни политици са се упражнявали в пазарното пространство с нестабилни цени да търсят повишение на подкрепящата ги електорална маса. Често обаче излизат неподготвени пред трибуната, която получават от медиите, опитват се популистки, не с пазарни методи, сипят обещания за намеса в пазара и допълнително изкривяват и без това нестабилния потребителски пазар. Това се посочва в позиция на председателя на Националната асоциация за защита на потребителите Дамян Лазаров, разпространена до медиите. 

„Много години от нашата трибуна през различни медии информираме, че пазарът е завладян от нелоялни търговски практики, които по наши наблюдения и сметки достигат до над 75% от сделките. Видно е и от годишните отчети на органа – КЗП, който е овластен да извършва контрол върху нелоялните търговски практики, че присъстват с най-голям дял в констатираните от него нарушения.

Но големият държавен парадокс до тези дни беше, че обемът на контролна дейност за тяхното премахване е няколко десетки пъти по малък от видимо кухи кампании, от които Пазарът няма нужда. Сега, когато виждаме, че има държавна воля, без да анализираме от какво е продиктувана тя, с пазарни методи, на базата на свободния, разумен и информиран избор, пазарът по естествен път ще регулира ценовите нива, които потребителят ще определи.

Да, позволяваме си да говорим по темата, защото виждаме, че в обществото има неразбиране, как самото то, без специално подготвена за проблема законова норма, може да се направи нещо положително. Затова съвсем разбираемо е да развием философията, която е заложена в тази организация на контролната дейност, за да разбере обществото, че държавата за първи път започва да работи правилно, а дали ще се получат резултатите, каквито се очаква ще зависи от всички съпричастни в този процес – МС, регулаторни контролни органи, адекватни политически послания от ресорните министри, правилното медийно отразяване, непримирими потребителски организации и не на последно място – разумни потребители.

Задаваме си въпроса защо нашият пазар е с по-високи цени и с ниско качество на продуктите в европейските пазари. Никой не го желае, но е факт. Регулаторната рамка в България е като регулаторната рамка в ЕС, но генезисът е в тези нелоялни търговски практики“, посочва Лазаров. 

„Търсенето и предлагането е основен закон, който регулира качеството, съответно ценовите нива на предлаганите стоки и услуги, но когато действие, бездействие, маркетинг и реклама, от страна на търговеца имат за цел единствено да привлекат потребителя, при това с некоректно съдържание те го лишават от разумния, информиран избор. Така той взима грешното решение и „затваря“ сделката, като дава своето неразумно съгласие.

Липсата на информация или невярната такава, го лишава от правото на същински избор, а пък агресивните действия или други, свързани с приканваща информация, че продуктът само днес е на тази цена, повлияват върху неговото разумно решение и когато двата елемента в действието на потребителя – информираност и разум са нарушени, тогава потребителят взима неразумно решение. Купува стока с ниско качество, защото не разполага с пълната информация за нейното съдържание (всички знаем какво е състоянието в хранителния сектор), относно написаното на етикета и съдържанието в опаковата.

Всички знаем, че влизайки в магазина виждайки текстове като: „само днес“, „само сега“ на тази ниска цена, влияят върху нашия избор. Подведени от емоцията, липсата на пълна информация, потребителят е готов да взима грешно решение. Изтласква се качествената стока, която има по-големи производствени разходи и като следствие се закупува стока, която е на малко по-ниска цена, но с по-лошо съдържание, само заради съобщението, привлякло вниманието му.

Тук вече трябва да отговорим на двата важни въпроса – с какво ще допринесе обещаната от МС информационна система, с която държавата иска да помогне и как с верността на информацията, потребителят ще направи верен избор. Като влезе в голяма търговска верига и ако е привлечен от съобщение – само днес, само сега това е най-ниската цена и отвори своето приложение и установи че тя е с над 15-30% от средната, с която се предлага в други търговски обекти, то негово е правото да се съгласи с това търговско предложение или да потърси алтернатива.

На следващо място, когато агресивен търговец засипва купувачите с информация, че тези стоки са с най-ниски цени, само сега и само в момента, а качеството е много високо, без да поеме отговорност, че съдържанието на подобни послания не отговаря на съдържанието на опаковката, тук потребителят няма как да се избави от заблудата, защото няма приложение, което да му каже че етикетът не отговаря на съдържанието. Затова очакваме, че тук държавата, след като декларира, че започва да се бори с нелоялните търговски практики, ще следват проверки дали съдържанието на етикета отговаря на съдържанието на продукта в нея.

Тогава потребителят ще може да избере продукт, като стъпва на базата, че прави верен и информиран избор, а не както досега, привлечен чрез измама. И когато държавата му гарантира, че информацията е вярна, ще имаме информиран, разумен избор, който ще определи търсеното качество и съгласието за разумната цена.

И тук остава открит големия въпрос, дали това е началото на една кампания, която има за цел да създаде предпоставки пазарът да се саморегулира по естествен път, да се отхвърлят нелоялните търговски практики или е поредната кампания, която се вижда в докладите на КЗП до момента – безплодна, ползваща определени политици да събират електорална подкрепа.

Ако това начало не е кампанийно и държавата е решена да премахне изкривяването на нашия пазар в следствие на нелоялните търговски практики, то ще срещне нашата потребителска подкрепа, както и нашата подкрепяща експертиза. Надяваме се, че това начало срещу нелоялните практики ще обхване и други търговци, чиито действия породиха голямо потребителско недоволство, поглеждайки към проблемите в МАТ.

Но нека крачка по крачка. И да имаме търпение, защото това е бавен, но потребен пазарен процес на изчистване на пазара от нелоялните търговци, подхождайки с един аршин към всички“, призовава в заключение той.

Дамян Лазаров

Председател на Национална Асоциация за Защита на Потребителите