От 1950 г. насам не се е случвало такова нещо със златото, а доларът…

Днес коментаторите в голяма степен са съгласни, че отслабващият щатски долар не може да загуби статута си на доминираща валута в света, защото няма видимa „алтернатива“ на хоризонта. Може би, но не казвайте това на многото страни, които се надпреварват да намерят такава алтернатива, а и подобно самодоволство само ще ускори тяхното търсене, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Основният пример в момента е златото, поскъпнало с 20 процента за шест месеца. Нарастващото търсене не се дължи на обичайните заподозрени – големи и малки инвеститори, търсещи защита срещу инфлацията и ниските реални лихвени проценти.

Вместо това големите купувачи са централните банки, които рязко намаляват доларовите си наличности и търсят сигурна алтернатива.

Централните банки купуват повече тонове злато сега, отколкото когато и да било от началото на статистиката през 1950 г. и в момента представляват рекордните 33 процента от месечното световно търсене на злато.

Този бум на покупките помогна цената на златото да стигне до почти рекордни нива, като е с повече от 50 процента над това, което предполагат моделите, базирани на реални лихвени проценти. Очевидно нещо ново движи цената на златото.

Погледнете по-отблизо купувачите централни банки и ще видите, че 9 от първите 10 са от развиващия се свят, включително Русия, Индия и Китай. Неслучайно тези три страни преговарят с (другите две членки на Брикс – бел. прев.) Бразилия и Южна Африка за създаване на нова валута, която да оспори хегемонията на долара. Тяхната непосредствена цел: да търгуват помежду си директно, в собствените си валути.

„Всяка вечер се питам защо всички държави трябва да базират търговията си на долара“, каза наскоро бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва по време на посещение в Китай, като заяви, че една алтернатива би помогнала за „балансиране на световната геополитика“.

По този начин най-старият и най-традиционен актив, златото, сега е средство за бунт на централните банки срещу долара. Често в миналото и доларът, и златото са били смятани за убежища, но сега златото се смята за много по-безопасно. По време на кратката банкова криза през март златото продължи да расте, докато доларът се понесе надолу. Разликата в движението на двата актива никога не е била толкова голяма.

И защо развиващите се икономики се бунтуват сега, след като световната търговия се основава на долара от края на Втората световна война? Защото САЩ и техните съюзници все повече използват финансовите санкции като оръжие.

Удивително е, че 30 процента от всички държави сега са изправени пред санкции от САЩ, ЕС, Япония и Обединеното кралство – спрямо 10 процента в началото на 90-те години. Доскоро повечето мишени бяха малки. Но впоследствие тази група започна тотална санкционна атака срещу Русия за нейното нахлуване в Украйна, отрязвайки руските банки от базираната на долара глобална платежна система. Изведнъж стана ясно, че всяка страна може да бъде взета на прицел.

Твърде уверени в недосегаемия долар, САЩ видяха санкциите като безплатен начин за борба с Русия, без да използват войски. Но плащат цената във вид на загубени валутни позиции. Държавите, сключващи сделки за търговия извън долара, сега включват стари съюзници на САЩ като Филипините и Тайланд.

Броят на страните с централни банки, които търсят начини да пуснат своя собствена дигитална валута, се е утроил от 2020 г. до повече от 110, представляващи 95 процента от световния брутен вътрешен продукт. Мнозина тестват тези цифрови валути за използване в двустранна търговия – друго открито предизвикателство за долара.

Въпреки че някои се съмняват, че доминиращият долар е толкова важен за икономиката на САЩ, голямото търсене на валутата като цяло има тенденция да намалява разходите за заеми в чужбина, привилегия, от която Америка силно се нуждае днес. Сред 20-те най-развити икономики тя сега има втория най-висок бюджетен дефицит и такъв по текущата сметка след Обединеното кралство и вторите по големина чуждестранни задължения (както е отразено в нейната нетна международна инвестиционна позиция) след Португалия.

Рискът за Америка е, че нейната свръхувереност расте, подхранвана от наратива за „липса на алтернатива“. Този наратив се основава на глобалното доверие в институциите на САЩ и върховенството на закона, но точно това беше подкопано много от използването на долара като оръжие.

Въпросният наратив се основава и на доверието в способността на страната да плаща дълговете си, но тя също се изплъзва докато зависимостта от чуждестранно финансиране продължава да нараства. Последната защитна линия за долара е Китай, който е единствената икономика, достатъчно голяма и централизирана, за да оспори господството на американската валута – но още по-дълбоко задлъжняла и институционално нефункционална.

Когато един гигант започне да разчита на слабостта на съперниците си, е време да се погледне в огледалото. Когато е изправен пред предизвикателства от „реликва“ като златото и от нови конкуренти като дигиталните валути, той трябва да търси начини да укрепи доверието във финансите си, а не да приема статута си на финансова суперсила за даденост.