Оргия след премиерата на “Снежанка“. Мръсните тайни на студиото Дисни ВИДЕО
Сега Disney World се свързва с магически парк и множество филми и анимационни филми, но в зората на създаването си студиото беше много скандално място.
Магическото филмово студио на Дисни става на 100 години, но крие и много мръсни тайни като оргия след премиерата на емблематичната „Снежанка“ и множество обвинения в сексизъм и расизъм, пише Daily Mail, цитирани от GlasNews.
С име, свързано с анимационни филми и семейни забавления, Disney празнува своята стогодишнина тази година с поредица от тържества, наречени „Disney 100“.
То ще включва „вълнуващо, мултисензорно изживяване“, наречено „Чудото на приятелството“, но тези 100 години невинаги са били напълно чудотворни или дори особено приятелски.
Един ден в Канзас Сити, Мисури, на едно момче било предложено безплатно подстригване. Това беше първото събитие в поредица от събития, които ще го превърнат в един от най-известните хора в света, синоним на приказките като Ханс Кристиан Андерсен. Защото била предложена безплатна прическа в замяна на селекция от рисунки на 12-годишно момче, което отрано развило талант за рисуване. Те украсявали местната бръснарница и скоро се превърнали в местна забележителност.
Това ранно разпознаване на артистичния му талант разпалва амбиция в едно момче на име Уолт Дисни и до 20-годишна възраст той вече е пълноправен аниматор със собствена продуцентска компания, наречена Laugh-O-Gram Films.
Но именно компанията, която основава в Холивуд през 1923 г. под собственото си име, му донася богатството.
Той бил уникален визионер, който промени поп културата не само в САЩ, но и по целия свят. Както веднъж каза един публицист от студиото, Уолт Дисни стана „по-известен от Конфуций в Китай и Шекспир в Англия“.
Но търговската траектория на Disney в никакъв случай не върви гладко. Неговият бизнес нюх не съвпада с уменията му за рисуване и Laugh-O-Gram фалира, въпреки факта, че два седемминутни филма, вдъхновени от приказките „Котаракът в чизми“ и „Червената шапчица“, били пуснати в национален мащаб.
Дисни заминава за Лос Анджелис, където по-големият му брат Рой работи като продавач на прахосмукачки.
Уолт Дисни с Дисниленд
Биографът на Дисни Нийл Габлър пише: „Уолт беше създаден за Холивуд. Той обичаше да се облича и да се преструва, беше силен, общителен и жадуваше за внимание.“
През октомври 1923 г., със заем, той и Рой основават анимационното студио Disney Brothers. По-търговски проницателният Рой ръководи бизнеса; Уолт бил творческото вдъхновение.
Друга ключова фигура в тази история е приятелят на Уолт от Мисури, Уб Иверкс, син на немски имигрант. Иверкс бил по-добър аниматор от Уолт, но мек човек, който Уолт непрекъснато дразнел.
Още по-лошо, Уолт никога не му е давал признание за най-известното му творение: Мики Маус.
Мики и Мини Маус рекламират круизи на Дисни
Мики е роден през 1928 г., след като Уолт губи правата върху най-успешния си анимационен герой Осуалд, Щастливия заек, поради спор с продуцента Чарлз Минц и спешно се нуждае от заместник.
С течение на времето се развива легенда, че Мики (който първоначално се казва Мортимър) е изцяло негова концепция, вдъхновена от домашна мишка, която Дисни държал в Канзас Сити.
Тази прекрасна история не е истина.
Всъщност емблематичната анимационна мишка е резултат от мозъчна атака между Уолт и неговите аниматори. Оригиналната рисунка на Walt не била много добра, така че Иверкс я преработил и след това анимирал Steamboat Willie (1928), първият анимационен филм с напълно синхронизиран звук.
Бил огромен успех. Самият Уолт изрази Мики с писклив глас, като взе почти цялата заслуга за себе си и скоро Дисни и Мики станаха известни по целия свят. Уолт се почувства дълбоко предаден, когато ядосаният Ивъркс напуска компанията. Екстравагантните разходи за анимацията били прекомерни и когато други студия пуснали двойници на Мики, Дисни били принудени да ги съдят, за да защитят първата си суперзвезда.
Уолт Дисни и Мики Маус
Но хитът следвал хит и се появиха множество изключително популярни нови герои, включително Плуто, Гуфи и Доналд Дък. Уолт дори отвори малка частна зоологическа градина в студиото, за да могат неговите аниматори да изучават движенията на животните.
През 1935 г. с 500 служители той е готов да направи игралния филм „Снежанка и седемте джуджета“.
„Снежанка“, издадена през 1937 г., има огромен критичен и търговски успех, затвърждавайки мястото на Дисни в британския и американския културен живот.
По това време той вече бил женен за Лилиан Баундс, която работела в неговата компания като секретарка. Те са заедно до смъртта на Дисни през 1966 г., но бракът не е щастлив.
В Лондон „Снежанка“ вървяла по кината нонстоп в продължение на 28 седмици.
Когато анимационният филм стигнал до провинцията, кината били принудени да приемат поръчки три седмици предварително.
След успеха на Снежанка, Уолт Дисни организирал разкошен уикенд в Палм Спрингс за служителите, в крайна сметка наречен Оргия на Снежанка. Партито става известно с необуздан секс и морета от алкохол. Един служител скочил от покрива на хотела в басейна, друг яхнал коня си във фоайето на хотела.
Аниматорът/режисьорът Бил Джъстис веднъж си спомня: „Банските костюми изхвърчаха от прозорците. Имаше голи партита по плуване, хората се напиваха и често се чудеха в коя стая са и с кого са правили секс, когато се събудят сутрин.“
Следват „Пинокио“ (1940), „Дъмбо“ (1941) и „Бамби“ (1942). Компанията, сега преименувана на Walt Disney Productions, се увеличава повече от два пъти, но Уолт Дисни плащал на аниматорите си минимума.
Когато Пинто Колвиг, гласът на Гуфи, Плутон и двете джуджета, се оплакал, че не му плащат много, Уолт го уволнява.
В резултат политиката на Disney довела до мащабна стачка на аниматори, които прекъснали производството на Дъмбо. Стачкуващите поискали правото да се присъединят към профсъюзи; Уолт ги нарекъл комунистически агитатори и им отмъстил, като ги нарисувал в Дъмбо като карикатурни зли циркови клоуни.
Той бил особено раздразнен, че един от най-добрите му аниматори, Арт Бабит, който измислил Гуфи и злата кралица в Снежанка, водел стачката.
Уолт Дисни с играчката Мики Маус
Бабит също вбесил Дисни, като бил необуздан женкар и дори се оженил за Марджъри Белчър, млада танцьорка, която била модел на Снежанка.
В крайна сметка Уолт бил принуден да направи компромис: той позволил на своите аниматори да се обединят в синдикати и се съгласил да промени структурата на заплатите. Но той никога не простил на стачкуващите, обвинявайки ги, че са „сломили духа“ на студиото.
Но тези скандали не попречили на Дисни да пусне екшън филми на живо, започвайки с „Островът на съкровищата“ през 1950 г. и, за разлика от повечето филмови студия, да се наложи в новомодната медия на телевизията.
И през 1955 г. той намерил енергия за другия си грандиозен проект: първият в света тематичен парк Дисниленд, който отвори врати в Анахайм, Калифорния.
Изграждане на един от Диснилендите
В последно време обаче Уолт и управляваната от него компания често се смятат за изключително расистко и сексистко място. И така, в „Дъмбо“ враната дори се наричала Джим Кроу в чест на набора от закони, които наложиха расовата сегрегация в Юга на САЩ.
И години наред отказвал да наема жени аниматори, казвайки, че нямат талант. От компанията дори имали готово писмо, което изпратили до всяка жена, която мечтае да стане аниматор. „Жените не участват в никаква творческа работа, свързана с подготовката на анимационни филми за екрана, тъй като тази работа се извършва изключително от млади мъже“, се казва в писмото. Дисни спрял да кани съпругата си Лилиан на церемонията, вярвайки, че тя му носи лош късмет, и забранил на дъщерите си да гледат собствените му анимационни филми, позовавайки се на факта, че няма да им се смеят достатъчно силно.
Дисниленд през 1955 г.
Въпреки всичките си много недостатъци, Уолт безспорно бил гений, може би несравним преди или след това в развлекателната индустрия.
Смъртта му през 1966 г. от рак ударил тежко компанията. Между другото, въпреки легендите, че Уолт е бил замразен и някой ден може да бъде върнат към живот, те не са верни. Той почива в гробището Forest Lawn.
Въпреки това, след смъртта на Дисни, империята му продължава да изпада в скандали. Така през 2016 г. алигатор уби двегодишен посетител на Дисниленд. През 2001 г. беше разкрито, че Disney си партнира с 14 китайски фабрики за играчки, където жени и деца под 14 години работят по 16 часа на работен ден за жълти стотинки.
А ниските заплати на работниците в Дисниленд и изтощителният работен график вече са легендарни. Миналата година бивша служителка, която е играла много принцеси на Дисни, беше откровена за работата си.
