Обрат! В Германия скочиха срещу убиването на цяла епоха

До няколко дни затварят и последните действащи атомни електроцентрали в Германия. Цяла една епоха завършва в страната. Но неочаквано две трети от германците се оказаха против.

Защото осъзнаха, че колкото повече източници на енергия, толкова по-безопасно.

По-нататък обаче германските политици имат още по-опасни планове в енергийния сектор.

Почти две трети от германците са се противопоставили на спирането на последните атомни електроцентрали, според проучване, проведено от социологическия институт „Югов“.

Така 32% от жителите призовават за удължаване живота на атомните електроцентрали за ограничен период от време, а други 33% – за неограничен период. И само 26% от анкетираните смятат за правилно незабавното затваряне на останалите атомни електроцентрали в страната.

Всъщност искаха да изключат последните три реактора в края на 2022 г., но германските власти все пак оставиха атомните електроцентрали до април 2023 г., противно на първоначалните планове. Все пак енергийната криза настъпи и по време на нея беше странно да се откаже от един от енергийните си източници по собствена воля.

Германските власти обаче не могат да отлагат повече. И не защото атомните реактори са стари, а напротив, още не са изчерпали ресурса си. Но тъй като германските политици водят кампания срещу ядрената енергия от няколко години и обещаха да затворят ядрената ера. Отстъпването сега би означавало признание за собствената грешка, поражение.

Следователно едва ли си струва да се очаква, че германските власти ще се вслушат в по-прагматичните, гъвкави и рационални граждани на страната по този въпрос. А собствениците на атомни електроцентрали спряха да се борят за много дълго време – поне последните четири години.

Германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви, че отказът на Германия от ядрената енергетика е окончателен.

„Атомните електроцентрали рано или късно ще бъдат демонтирани, а строителството на нови атомни електроцентрали винаги е водило до икономическо фиаско. Нашата енергийна система ще се развива по различен начин: до 2030 г. делът на възобновяемата енергия ще достигне 80%“, каза той.

Защо обикновените граждани на Германия промениха мнението си и се противопоставиха на затварянето на атомните електроцентрали в страната?

„Причината е банална – това е икономиката. През последните две години както търговските потребители, така и обикновените германци в Германия претърпяха много високи увеличения на цените на пазара на едро, които също бяха прехвърлени на търговците на дребно. Цените на пазара на едро се повишават 10-15 пъти в пиковите моменти, докато цените на дребно растат по-бавно.

Въпреки това, за определени категории потребители те са нараснали с 40-50%. Това беше ценови шок“, каза Сергей Кондратиев, заместник-ръководител на икономическия отдел в Института по енергетика и финанси.

Кампанията срещу ядрената енергия в Германия беше сериозна и дълга. И преди, когато енергията беше под контрол, германците като цяло не бяха против подобно решение на властите.

Но когато усетиха на портфейла си какво означава, когато една държава загуби един от енергийните си източници, се оказа, че изобщо не са против ядрената енергия. Това е управляем, икономически стабилен и предвидим източник на енергия, за разлика от вятъра и слънцето, обожавани от германските власти.

„Странно е да затваряме реактори, които още не са изчерпали ресурса си. Двойно странно е да се изоставя ядреното производство, когато до Германия е Франция, която удължава живота на своите АЕЦ и дори продължава да използва стари реактори от второ поколение. А във Франция това не притеснява никого.

Въпросът за продължаването на работата на АЕЦ в Германия е повече политически, отколкото икономически. За Германия е важно да се откаже от ядрената енергетика, за да има силна морална политическа позиция спрямо Франция, Унгария, Швеция и други страни, които продължават да използват ядрена енергия или се готвят да строят атомни електроцентрали, като Полша“, казва Кондратиев.

Самата Германия иска да изгради нов модел на енергийния пазар за себе си, който се основава на максимален дял от възобновяема енергия и иска да наложи този модел на други страни.

Може ли Германия да постигне 80% възобновяема енергия до 2030 г., тоест след шест години?

Експертът смята, че това ще бъде изключително трудно, тъй като Германия ще бъде изправена пред много силни предизвикателства, с които едва ли ще може да се справи.

„Моделът на германския енергиен пазар, базиран на възобновяема енергия и газ като преходно гориво, всъщност се разпадна още преди експлозиите на „Северен поток“.

Той беше разбит още през 2021 г., когато цените на газа станаха много високи и токът стана много скъп. През 2022 г. този модел стана напълно нежизнеспособен, когато Германия отказа да внася газ от Русия и „Северен поток“ беше взривен“, казва Кондратиев.

Германия, разбира се, се опита да сключи дългосрочни договори за доставка на вносен ВПГ, но е малко вероятно германците да успеят да намерят евтин газ на пазара и да решат проблема.

В резултат на това още през 2021-2022 г. Германия започна да прилага нов модел с двойно гориво: възобновяеми енергийни източници и производство на въглища. Експертът е сигурен, че изгарянето на въглища за получаване на ток ще стане новото нормално за страната.

„Германия ще говори на своите съседи и на света за необходимостта от намаляване на въглеродния си отпечатък. В същото време в самата Германия ще работят въглищни централи и то на кафяви въглища с изключително високи емисии на CO2.

Не съм сигурен, че с такъв енергиен модел през 2030 г. германският енергиен сектор ще отделя значително по-малко CO2 отколкото сега, дори ако делът на възобновяемата енергия е 80%. Защото останалите 20% ще бъдат просто от мръсно и старо въглищно производство“, казва експертът.

Вторият важен момент е, че нито една голяма страна в света все още не е живяла в условия, при които 80% от електричеството се генерира от вятър и слънце. „Има държави, в които производството на хидроенергия играе решаваща роля в енергийния сектор. Това са например Бразилия, Парагвай, Норвегия. Но хидрогенерацията е контролирана, за разлика от слънчевата и вятърната“, казва Кондратиев.

Проблемът е именно в мащаба на германската икономика и нейната енергийна система. Справянето с такъв дял неуправляеми слънчеви и вятърни паркове в толкова голяма енергийна система изглежда непосилно предизвикателство. Особено за толкова кратък период от време – шест години.

„Не съм сигурен, че това предизвикателство ще бъде преодоляно. И не съм сигурен, че 80% от възобновяемите енергийни източници ще могат да осигурят стабилността на толкова голяма енергийна система“, казва Кондратиев.

Проблемите според него няма да се дължат само на липсата на вятър и слънце, което ще доведе до недостиг на електроенергия, която ще трябва да се внася в огромни количества.

На теория това може да се реши за сметка на съседите, които просто няма да последват примера на Германия и няма да разчитат само на вятърни и слънчеви централи. Следователно Германия може да получи приток на атомна енергия от Франция или въглищна от Полша, когато има проблеми с вятъра и слънцето. Въпросът ще бъде в обемите на вноса, които съседите могат да осигурят. Цената, разбира се, ще бъде доста висока.

„Според мен основната трудност в новия модел ще възникне, когато ще има много електричество в слънчеви и вятърни електроцентрали. В този случай те ще трябва да бъдат изключени от мрежата, в противен случай те просто ще дестабилизират цялата енергийна система – или тяхната собствена, или техните съседи, което води до аварии“, казва Кондратиев.

Какво лошо има в изключването на слънчеви и вятърни централи, когато духа вятър и грее слънце? Фактът, че собствениците на такива станции искат да печелят. И ще търпят загуби не само когато няма слънце и вятър, но и когато има слънце и вятър, но те не са нужни на никого. Кой ще реши кои станции да бъдат изключени от мрежата в този случай? Перспективите за инвеститорите изглеждат изключително съмнителни.

Не изключвайте централите в такива ситуации няма да работят. Тъй като прекомерното предлагане при ниско търсене просто дестабилизира енергийната система и създава риск от аварии и прекъсвания.

Кондратиев дава за пример ситуацията в началото на 2010 г., когато производството на електроенергия от вятърни и слънчеви електроцентрали нарасна много силно в Германия, но нямаше търсене, така че германците започнаха да я изпращат към своите съседи – в Чехия и Полша. Но проблемът е, че чехите и поляците също нямаха нужда от тази енергия и тя дестабилизира енергийните им системи.

„Възникна ситуация, когато чехите и поляците виждат, че получават много електроенергия от Германия, но не разбират какво да правят с нея. Трябва бързо да разтоварят своите въглищни ТЕЦ, да сведат производството на газ до нула. Това е не само сериозен стрес за работниците. Като максимум подобна ситуация може да доведе до инцидент поради дисбаланс“, казва експертът.

Следователно вятърните мелници ще трябва да се въртят на празен ход, а собствениците ще имат много въпроси относно такъв нестабилен бизнес. Всъщност никой не знае как да управлява неуправляемото производство в такава голяма енергийна система като Германия. Никой друг няма такъв опит. И германците ще трябва да се учат от собствените си грешки.

С Дания, където повече от половината от произведената електроенергия е само възобновяема енергия, сравнението като цяло е неуместно. Както обяснява експертът, ситуацията в Дания е съвсем различна, тъй като енергийната система е малка.

А Дания се намира до големите енергийни системи на Германия, Холандия, Великобритания, скандинавските страни, където лесно могат да изхвърлят всичките си малки количества „допълнителна“ вятърна и слънчева енергия.

Ако германските власти не бяха сложили край на контролираната (и евтина) ядрена енергия (не само да запазят съществуващите реактори, но и да построят нови), то този вид енергия определено щеше да осигури повече подкрепа за цялата енергийна система на държавата. За германските политици обаче строителството на нови станции е тема табу.