Нов шамар за Вашингтон! Бразилия и Китай се отказват от US долара
Китай нанесе още един дипломатически шамар на САЩ след сделката между Саудитска Арабия и Иран – този път в собствения им „заден двор“ – Латинска Америка.
Сега китайците постигнаха споразумение с Бразилия за отказ от щатския долар в полза на собствените си валути в търговските транзакции, съобщава Fox Business.
Сделката, обявена в сряда, ще позволи на Китай и Бразилия да извършват търговски и финансови транзакции директно, като обменят юани за реали – или обратното – вместо първо да конвертират своите валути в щатски долари.
Бразилската агенция за насърчаване на търговията и инвестициите (ApexBrasil) обяви, че новото споразумение се очаква да „намали разходите“ и „да насърчи още по-голяма двустранна търговия и да улесни инвестициите“.
Началото на края: Путин заби последния пирон в ковчега на петродолара
Китай е най-големият търговски партньор на Бразилия, който представлява повече от една пета от целия внос, следван от Съединените щати, според последните данни. Китай е и най-големият експортен пазар на Бразилия, който представлява повече от една трета от целия износ.
Китай изпревари Съединените щати като водещ търговски партньор на Бразилия през 2009 г. Днес Бразилия е най-големият получател на китайски инвестиции в Латинска Америка, като най-голям дял от тях са за изграждането на електропреносни линии с високо напрежение и добив на петрол.
Представители на двете страни постигнаха предварително споразумение да се откажат от щатския долар през януари и сделката беше обявена след бизнес форма на високо ниво между Китай и Бразилия в Пекин.
Припомняме, че едва преди броени седмици Китай показа колко се е издигнал престижът и влиянието му в Близкия Изток, като успя да събере Иран и Саудитска Арабия в Пекин, където те се договориха за възобновяване на дипломатическите отношения и прекратяване на враждебните действия в Йемен.
„Фокус“ припомня, че дедоларизацията е процес на заместване на щатския долар като валута, използвана за търговия с петрол и/или други стоки (т.е. петродолар), закупуване на щатски долари за валутните резерви, двустранни търговски споразумения и активи, деноминирани в долари.
Щатският долар започна да измества лирата стерлинг като международна резервна валута от 20-те години на миналия век, откакто излезе от Първата световна война относително невредим и тъй като Съединените щати бяха значителен получател на притока на злато по време на войната.
След като САЩ се превърнаха в още по-силна глобална суперсила по време на Втората световна война, Споразумението от Бретън Уудс от 1944 г. създаде следвоенната международна парична система, като щатският долар се издигна до основната резервна валута в света за международна търговия и единствената следвоенна валута, свързана със златото при за тройунция.
След създаването на системата Бретън Уудс щатският долар се използва като средство за международна търговия. Министерството на финансите на Съединените щати упражнява значителен надзор над мрежата за финансови преводи SWIFT и следователно има огромно влияние върху глобалните системи за финансови транзакции, с възможността да налага санкции на чуждестранни юридически и физически лица.
Съгласно системата на Бретън Уудс, създадена след Втората световна война, стойността на златото беше фиксирана на 35 долара за унция и по този начин стойността на щатския долар беше закотвена към стойността на златото.
Нарастващите държавни разходи през 60-те години обаче доведоха до съмнения относно способността на Съединените щати да поддържат тази конвертируемост, запасите от злато намаляха, тъй като банките и международните инвеститори започнаха да конвертират долари в злато и в резултат на това стойността на долара започна да спада.
Изправени пред възникваща валутна криза и непосредствената опасност Съединените щати вече да не могат да изкупуват долари за злато, конвертируемостта на златото беше окончателно прекратена през 1971 г. от президента Никсън, което доведе до „шока на Никсън“.
Следователно стойността на щатския долар вече не беше обвързана със златото и на Федералния резерв се падна задачата да поддържа стойността на американската валута. Федералният резерв обаче продължи да увеличава паричното предлагане, което доведе до стагфлация и бързо намаляваща стойност на щатския долар през 70-те години.
Това до голяма степен се дължи на преобладаващото икономическо виждане по това време, че инфлацията и реалният икономически растеж са свързани (кривата на Филипс), така че инфлацията се счита за относително доброкачествено явление. Между 1965 г. и 1981 г. щатският долар изгуби две трети от стойността си.
От 2011 г. Китай постепенно преминава от търговия с щатски долари към китайски юан.] Той сключи споразумения с Австралия, Русия, Япония, Бразилия и Иран за търговия в национални валути. Съобщава се, че през първото тримесечие на 2020 г. делът на долара в двустранната търговия между Китай и Русия е паднал под 50 процента за първи път.
През 2015 г. Китай стартира CIPS, платежна система, която предлага услуги за клиринг и сетълмент за своите участници в трансгранични плащания и търговия в ренминби като алтернатива на SWIFT.
През декември 2022 г. на срещата на върха Китай – GCC, президентът Си Дзинпин призова търговските плащания за петрол да се уреждат в юани. Министърът на външните работи Ван И заяви, че китайско-арабските отношения са претърпели „историческо подобрение.“
Русия ускори процеса на дедоларизация през 2014 г. в резултат на влошените отношения със Запада. През 2017 г. SPFS, руски еквивалент на системата за финансови преводи SWIFT, беше разработена от Централната банка на Русия. Системата се разработва от 2014 г., след като правителството на Съединените щати заплаши да изключи Русия от системата SWIFT.
През юни 2021 г. Русия заяви, че ще премахне долара от своя Фонд за национално благосъстояние, за да намали уязвимостта към западните санкции само две седмици преди президентът на Русия Владимир Путин да проведе първата си среща на върха с лидера на САЩ Джо Байдън.
На 23 март 2022 г. Путин подписа заповед, забраняваща на „неприятелски“ страни (включително страни от ЕС, САЩ и Япония) да купуват руски газ във всяка друга валута освен руска рубла след санкциите, наложени след руската инвазия през 2022 г. на Украйна.
През март 2022 г. множество доклади твърдяха, че Саудитска Арабия преговаря с Китай за търговия на саудитски петрол и газ с Китай в китайски юани вместо в долари.
През януари 2023 г. министърът на финансите Мохамед Ал-Джадан заяви, че е отворена за търговия с други валути освен щатския долар.
