Мизерия: Всеки четвърти пенсионер едва свързва двата края ТАА

Получаваните пари от всеки четвърти пенсионер ще бъдат под линията на бедност през следващите шест месеца. Така стотици хиляди души ще живеят в мизерия, въпреки дългия си трудов стаж. Това става ясно от данни на НОИ за размера на изплащаните пенсии в страната, съобщава „Труд“.

Към края на септември общият брой на пенсионерите в България е малко над 2 млн.

души. 522 хил. от тях, или 25,7% от всички пенсионери, получават месечно от държавната хазна суми до 523,04 лв. включително, колкото е минималната пенсия за стаж и възраст в момента.

Като в тези пари влиза не само основната пенсия, а и всички добавки към нея като например за чужда помощ, наследствени пенсии, вдовишки и така нататък. От 1 януари 2024 г. линията на бедност се вдига от 504 лв. на 526 лв.

Така всичките тези 522 хил. души ще останат под линията на бедност поне през следващите шест месеца до 1 юли 2024 г., за когато е планирано пенсиите да бъдат увеличени с 11%. Тогава временно част от тези пенсионери ще минат над линията на бедност.

По принцип линията на бедност, както и минималната заплата, се вдигат от началото на всяка година. Това че увеличението на пенсиите е от средата на годината води до изоставане на пенсиите от увеличението на доходите на работещите хора и от увеличаващите се цени в магазините. Самата линия на бедност също се определя в ущърб на населението.

Според последните данни на НСИ линията на бедност за 2022 г., измерена като 60% от средния медианен доход в страната, е 525,92 лв. Средният медианен доход се определя като всички хора се подредят по размер на доходите и се вземе доходът на този, който е в средата на редицата. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,571 млн. души (не само пенсионери, а и хора в трудоспособна възраст), или 22,9% от населението.

Оказва се, че изчислената от НСИ линия на бедност за 2022 г. ще бъде официалната линия на бедност през 2024 г. и от нея ще бъдат изчислявани различните социални помощи и добавки за енергийна бедност. Но за период от две години доходите на работещите хора и на цените в магазините значително са нараснали, което означава, че реално много повече от 522 хил. пенсионери са под линията на бедност.

Ако погледнем данните само за изплащаните лични основни пенсии от фонд “Пенсии”, тоест тези, свързани с трудова дейност, ситуацията също никак не е обнадеждаваща. Лични пенсии от фонд “Пенсии” получават 1,782 млн. души, показват данните на НОИ. От тях 667 хил. пенсии, или 37,4% са в размер до 523,04 лв. включително. Тоест всяка трета пенсия, която е свързана с трудовата дейност на човека, през следващите шест месеца ще остане под официалната линия на бедност.

Оказва се, че стотици хиляди хора са се трудили, а сега получават пенсия, която ги поставя в групата на най-бедните.
От социалното министерство работят по изготвяне на промени в пенсионната система, като целта е те да бъдат готови през пролетта. Редица икономисти и депутати застъпват тезата, че размерът на пенсиите трябва да бъде обвързан повече с трудовия принос на всеки осигурен.

А ако така определената пенсия е много ниска, само хората, които нямат други доходи, тоест не работят и нямат имущество, което дават под наем, да получават социални помощи. Реално обаче проблемът не е, че минималната пенсия е твърде висока, а че пенсиите над минималната са много ниски.

Действащата в момента минимална пенсия за стаж и възраст от 523,04 лв. остава под линията на бедност през следващите шест месеца. Оказва се, че има много хора с над 36 години трудов стаж, които получават пенсия под линията на бедност.

За изоставането в размера на пенсиите допринася прилаганото “швейцарско правило” за индексиране – с 50% от инфлацията и с 50% от ръста на средния осигурителен доход. Така в години на добро икономическо развитие, когато доходите нарастват бързо, а инфлацията е ниска, старите пенсии изостават от размера на заплатите в страната.

Най-малко взимат в Кърджали

Пенсиите в София доближиха 940 лв.

В шест области сумите са над 800 лв.

Пенсионерите в София взимат средно по близо 940 лв. на месец. Общата сума на пенсиите и всички добавки за пенсионерите в столицата през първите девет месеца на годината е средно 939,57 лв., показват данни на НОИ.

На второ място по размер на получаваните от пенсионерите суми е област Бургас със средно 856,20 лв. на месец. Това се дължи на високите заплати в промишлените предприятия и в пристанищата в областта. Третото място е за област Перник, където средната сума, която са взели пенсионерите през първите девет месеца на годината е 847,01 лв. Това се дължи на близостта на Парник до София и на факта, че много хора от областта работят в столицата.

Топ пет на областите с най-високи пенсии се допълва от Варна и Стара Загора, където получаваните суми от пенсионерите са съответно 815,40 лв. и 814,78 лв.

Само в още една област средният размер на изплащаните пенсии е над 800 лв. и това е Кюстендил с 806,71 лв. на месец.
В 12 от областите в страната получаваните от пенсионерите суми са между 700 лв. и 800 лв. на месец. А в 10 от областите пенсионерите взимат средно между 600 лв. и 700 лв., показват данните на НОИ.

Най-малко пари получават пенсионерите в Кърджали – средно по 623,12 лв. Там голям дял от пенсионерите са били селскостопански работници, осигурявани са върху ниски доходи и затова пенсиите им са ниски. На следващите места по най-ниски пенсии са областите Разград с 635,07 лв. и Силистра с 642,26 лв.

62 хил. души получават над 2000 лв.

Само 772 взимат над 3400 лв.

125 хил. са с под 400 лв.

Само 772 души взимат пенсии над 3400 лв., като в тези пари влизат както основната пенсия, така и всички добави към нея. Още 1613 души получават точно по 3400 лв. на месец, колкото е размерът на максималната пенсия, показват данни на НОИ.

Точно 62 288 души могат да се похвалят, че взимат пенсия над 2000 лв. Това е доста повече от средната заплата в страната. Но преобладаващата част от пенсионерите живеят с доста по-малки суми.

Голям е делът на хората, които взимат като пенсия и всички добавки към нея между 600 лв. и 700 лв. Такива пенсии получават над 326 хил. души, или над 16 на сто от всички пенсионери в страната. Но има и хора, които живеят с доста по-малко пари на месец. Пенсиите заедно с всички добавки на близо 125 хил. души са под 400 лв. на месец.

Доходността им изостава от инфлацията и заплатите

Година без вноски в частните фондове

Промяната ще доведе до драстично ощетяване на осигурените, посочват от бизнеса

Не могат да догонят ръста на доходите

Едва година да няма вноски в задължителните частни пенсионни фондове, предлагат депутати от “Възраждане” с текстове, внесени между първо и второ четене в парламента на проекта на бюджет за 2024 г. През 2024 г. дължимите вноски във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване да се превеждат по сметка на държавното обществено осигуряване, предлагат депутатите от “Възраждане”.

“Частните пенсионни фондове показаха и доказаха своята нерентабилност и липса на доходност”, пише в мотивите на депутатите. “Факт е, че ако пенсията бъде само в държавното обществено осигуряване ще е по-голяма от сбора на двете пенсии от частните фондове и ДОО.

Потъването на милиарди през годините в частните фондове, без да се дава никаква гаранция за възвръщаемост на средствата на хората, без да се покриват дори инфлационните процеси и с огромни разходи за персонал и издръжка гарантират този феномен след време. Затова ние предлагаме тези средства да се върнат там, където им е мястото в ДОО”, пише в мотивите на депутатите. Те посочват, че така ще бъдат спестени 2,4 млрд. лв. за една година от трансфера на държавния бюджет към бюджета на ДОО.

Изчисления на база данни на Комисията за финансов надзор показват, че доходността на всички универсални пенсионни фондове за последните 10 години (от края на ноември 2013 г. до края на ноември 2023 г.) е по-малка от инфлацията за периода. Доходността на универсалните фондове за 10 години варира от 15,7% до 38,2%, а средната им доходност е 23,8%.

За същия период инфлацията е 43% по данни на Националния статистически институт. При доброволните пенсионни фондове ситуацията е малко по-различна, като два от тях имат официална доходност над инфлацията.

Доходността на универсалните пенсионни фондове изостава и от ръста на заплатите. Наличните данни на НОИ показват, че средният осигурителен доход за декември 2013 г. е 694,83 лв., а за октомври 2023 г. е 1423,27 лв. За близо 10 години средният осигурителен доход е нараснал над два пъти, което е значително повече от доходността на частните пенсионни фондове.

Оказва се, че в България, която догонва по цени и доходи по-развитите страни от Европейския съюз, вноските за втора пенсия в частните фондове изостават както спрямо цените, така и спрямо доходите. Тоест направените вноски вместо реално да нарастват при инвестирането им през годините, губят своята покупателна способност.

Писмо с мотиви срещу приемането на предложените текстове изпратиха до председателя на парламента и председателите на парламентарните групи на партиите в Народното събрание от работодателските организации АИКБ и БСК, както и от браншови организации, свързани с пенсионните фондове. “Подобна промяна е фактическа квазинационализация на лични средства, защото тези лични вноски са частни пенсионни спестявания. Това ще доведе до драстично ощетяване на осигурените лица”, посочват от бизнеса.

От 2015 г. насам гражданите имат право да избират дали да се осигуряват във втори стълб или да се прехвърлят в НОИ. Това означава, че осигуряването във втори стълб всъщност е доброволно и всеки може да вземе решение сам, пише в становището.

“Спирането на вноските би било насилствено прекратяване на осигуряването във втори стълб, което ще противоречи на разбирането, че това трябва да е доброволно. Това е очевидно погазване на интереса на осигурените върху личните им средства без тяхно разрешение”, заявяват от бизнеса.

И посочват, че промяната може да засегне дори процедурата по членството на страната ни в ОИСР. Защото ОИСР предписва системите за втори пенсии на капиталов принцип да станат най-всеобхватни, да се гарантира достатъчно висок общ размер на вноските, за да се постигнат целите, свързани с пенсионния доход. Според бизнеса подобно решение е ограбване на перспективата на хората да си осигурят средства за старини за разрешаване на краткосрочни фискални проблеми.

От бизнеса посочват, че страната ни не трябва да следва примера на Унгария, която през 2011 г. преустанови функционирането на втория пенсионен стълб. Заявяват, че редица страни от Централна и Източна Европа са отслабили втория си стълб на пенсионната система. Така те са намалили бюджетните дефицити в краткосрочен план, но подобни ходове са пагубни за дългосрочната фискална позиция на страната, заявяват от бизнеса.

В Полша вноската за втора пенсия през 2011 г. е намалена от 7,3% на 2,2%. В Латвия вноската временно е намалена от 8% на 2%, а в Литва от 5,5% на 3%. В Естония вноската първо е намалена, но след това е увеличена, в Словакия няма промяна, а в България и Румъния планираното увеличение на вноската през годините е преустановено и отложено във времето.