Мистерия в Барбадос: Мъртъвци местят ковчези като кубчета, какво се случва СНИМКИ

Има хора, които са убедени, че животът след смъртта е измислица. Когато умреш, те засипват с пръст. И дотам. Има обаче необясними мистерии, които задават въпроси, пише Телеграф.

Това до голяма степен се отнася до случаите, в които се установява, че мъртъвците не са там, където се предполага, че би трябвало да са. Кой им е помогнал да се преместят? И защо?

Може би най-характерният случай в това отношение е „Загадката Барбадос”. Мястото на действието на тази мистериозна история е семейната гробница на семейство Чейз на остров Барбадос в Карибско море. В началото на ХІХ век главата на семейството Томас Чейз вдигнал на острова солидна крипта, облицована с камъни и покрита с голяма плоча от девънширски мрамор.

Съоръжението не останало дълго необитаемо. През 1807 г. вътре бил положен тежък оловен ковчег с тялото на мисис Томасина Ходард, която се падала някаква родственица на семейството.

След година я последвала двегодишната Мери Ан Чейз, а след още четири години – и кака й Доркас. Само месец след погребението на втората му дъщеря Томас Чейз също починал.

Собственикът на криптата бил ужасен тиранин и нямало човек на острова, който да каже добра дума за него. Когато гробарите вдигнали плочата, за да положат ковчега му до тези на дъщерите му, установили, че ковчезите са разхвърляни в различни посоки, все едно някакъв великан ги е влачил напред-назад.

Разбира се, чернокожите роби били сред първите заподозрени, защото те мразели Чейз повече от всички други. Но през 1816 г., когато криптата била отворена за следващото погребение, историята се повторила.

Гробарите отбелязали, че ковчезите отново са разместени. Два от тях били подредени един върху друг като кубчета. Нямало и следа криптата да е отваряна със сила. Не били намерени и тайни проходи към нея.

Веднъж разчуло се за тази мистерия, следващите погребения в семейство Чейз предизвикали нездрав интерес у публиката. Така на погребалните церемонии присъствали доста зяпачи. И очакванията им не били напразни – още при следващото погребение се установило, че ковчезите отново са си разменили местата.

През 1819 г., когато погребвали мисис Томасина Кларк, на церемонията присъствал даже губернаторът на Барбадос лорд Комбермер. В негово присъствие установили, че ковчезите са разхвърляни грубо във всички посоки. Това било извънредно странно, защото за преместването на всеки от тях били необходими усилията поне на шест човека.

Тогава лорд Комбермер разпоредил да се вземат строги мерки, за да се преустановят зулумите. Ковчезите били подредени в една линия, а край тях бил насипан ситен пясък, за да може върху него да се отпечатат следите на злосторниците, когато и както се появят.

По заповед на лорда били проверени стените и всички цепнатини на пода. Всичко сочело, че достъпът до вътрешността на криптата е невъзможен, освен ако плочата отгоре не се размести. За да не стане това, капакът бил запечатан с цимент, върху който губернаторът, както и няколко други видни граждани, поставили своите печати. Всички били силно заинтригувани какво ще се случи.

На 18 април 1820 г. гробницата била отворена. Печатите върху цимента били непокътнати, а по пясъка нямало никакви човешки или животински следи.

В помещението нямало влага, а в каменните стени нямало пукнатини – нещо, което би дало възможност ковчезите да се преместят по естествени причини. Но въпреки това те били запокитени в различни посоки. Сега вече всички присъстващи били убедени, че тук има намеса на извънземни сили.

Скоро след това губернаторът заповядал злокобното място да бъде опразнено. Ковчезите били положени на различни места, а криптата останала да се извисява в гробището, защото от суеверен страх никой не искал да се нагърби с нейното разрушаване.

Историята с барбадоските ковчези не е единствена. През 1844 г. подобен случай бил регистриран и в естонския град Куресааре, който по това време се наричал Аренсбург. На гробището там започнали да се случват странни неща. Хората чували стонове, грохот и други плашещи звуци. За източник на тези явления била обвинена гробницата на Бунсхевден.

Местните заподозрели, че обитателите на същата си устройват среднощни купони и смущават съня на живите с песните и стенанията си. По време на поредното погребение там фамилната гробница била отворена и опечалените присъстващи с ужас установили, че ковчезите са разместени. Няколко били поставени един върху друг.

Само три ковчега, два от които детски, били по местата си. Роднините се юрнали да се жалват на местния управител барон Голденщюбе.Криптата била изследвана, а с разрешението на местния епископ ковчезите на „неспокойните покойници” били отворени. Телата били в характерните пози, нямало никакви признаци, че някой от мъртъвците е бил погребан жив, каквито съмнения имало.

Подобно на случая в Барбадос, ковчезите били подредени и край тях насипали дебел слой от дървесна пепел, след което гробницата била запечатана. Баронът разпоредил около нея непрекъснато денонощно да има постови.

Но когато след няколко дни отворили криптата, установили, че ковчезите отново са с променени места. Войниците, които стояли отвън, били категорични, че не са чули никакъв шум.

От уста на уста се разнесли ужасяващи подробности от проверката – един от ковчезите бил сложен почти изправен на стълбите. Друг бил полуотворен и от него се показвала ръка с насочен предупредително нагоре показалец. Властите не се нуждаели от повече „доказателства”. Гробницата била опразнена, ковчезите погребани на различни места и от този момент се възцарил покой.

Изследователите на паранормални явления продължават да си блъскат главите над загадката на „местещите се” ковчези, но засега нито една версия не може да вземе превес над останалите.

Мнозина смятат, че конкретно в случая с гробницата на Чейз ковчезите са се движели от магически сили. Предполага се, че робите са си отмъстили на гадния господар с помощта на вуду магия.

Но в Естония един чернокож магьосник не би останал незабелязан. На основателни критики се подлага и версията за тропически гъби, способни да разрушават каменни мостове. Но в Барбадоската гробница не е имало и следа от разрушения по стените, а и не са намерени подобни гъби.

Известна светлина по въпроса дават медиумите. През 2005 г. Пам Уилсън от Англия посещава прословутата крипта в Барбадос. Пред нея установила, че въздухът е наситен с отрицателна енергия и не пожелала да влезе в криптата.

Нейният спътник Саймън Проберт я снимал пред гробницата. А когато проявявали лентата, установили, че на нея има размазан кадър. След компютърната обработка успели да различат на него костеливо лице, което падало като сянка над Саймън.

В два от описаните случаи имало сходни обстоятелства. Един от фамилията Бунсхевден се застрелял, а обстоятелствата около смъртта на мисис Томасина Ходард и по-голямата дъщеря на Томас Чейз също навеждали на мисълта за самоубийство. Според слуховете бащата посегнал на дъщеря си и тя не могла да понесе срама.

Гробовете на самоубийците винаги са се ползвали с лоша слава. Често погребенията дори са извършвани зад границите на гробищата, за да не смущават покоя на „нормалните” мъртъвци. Възможно е тук да е скрит отговорът на всички тези мистерии.