Мика Зайкова разкри къде няма да излязат сметките в Бюджет 2023

Българите са най-бедни. Те получават и най-малко за труда си. Средно на час получават 7 евро, средно, като се вземат високите и ниските заплати. Това заявява Мика Зайкова в интервю за „Телеграф“.

Икономистката коментира и кои са важните приоритети, които стоят пред Бюджет 2023.

Ето какво още каза тя: 

– Г-жо Зайкова, всички очакват новият парламент да приеме Бюджет 2023. Смятате ли, че той ще е с дефицит от 3%?

– Какъв ще е бюджетът, зависи от няколко важни неща. Първо, финансовият министър г-жа Велкова е приготвила три варианта за бюджет. Единият е оптимистичен с ръст на брутния вътрешен продукт от 1,8%, с едноцифрена инфлация и дефицит от 3%.

Нейните сметки обаче няма да излязат верни в оптимистичния вариант, защото вчера (б.р. – 9 април) излезе становището на Световната банка, а тя понижи очакванията си за България. Тоест БВП се очаква да е най-много 1,5%, а дефицитът да не е 3%, а 3,6%.

В становището и инфлацията е двуцифрена. Кое от тези неща ще се сбъдне, зависи от следното: ще има ли правителство, или няма да има.

Бюджетът така или иначе трябва да бъде одобрен от 49-ия парламент. Но ако има правителство, макар и само за 6 месеца или за една година, то ще си предвиди в бюджета политики. Тези политики ще могат да доведат и до подобрение на някои от показателите.

– А ако не се сформира правителство?

– Ако след два месеца има отново избори, нали се сещате какво ще стане с този бюджет. По-големите партии, които могат да наложат мнението си, ще почнат да дават заплати, да дават пенсии, ще искат още сега да се вдигне минималната заплата, да стане 1000 лева. Тоест бюджетът ще стане предизборен. А той няма да може да се изпълни.

– Какви според вас са причините да не се изпълни оптимистичният вариант?

– Освен вътрешни има и глобални причини. Нашите контрагенти като Германия, с която имаме 67% стокооборот, в момента се намира на границата на техническа рецесия. Това означава, че две поредни тримесечия ръстът на брутния вътрешен продукт намалява или се занулява.

Германия в момента може да извади БВП не повече от 0,5% или 0,6% . Светът е търговски деглобализиран, защото има война. От едната страна са Русия, Китай, Арабския свят, където са суровините, а от другата са Европа и Щатите. При тази ситуация достъпът до суровини става доста труден и вече не е за долари, а за юани. Макрон беше в Китай и сключи голям договор, който е в юани.

Това създава огромни проблеми на развитите държави, дори на самата Америка, защото и тя може да попадне в рецесия. А тя е другият наш важен контрагент. Страна като България е с техника и технология на ниво средата на ХХ век.

Икономиката ни не е така добре развита и вносът превишава износа. Ние сме страна, в която няма сериозни инвестиции.

– Но защо нямаме големи инвестиции?

– Корупцията, кражбите са основната спирачка. Политическата криза, която продължава две години – също. Ние не можем да създадем правителство. Кой инвеститор ще дойде тук да си сложи милионите. Еврозоната също не е в цветущо положение.

Гърция е с 205% дълг към брутния вътрешен продукт. В Италия дългът към БВП беше 175%, сега е паднал на 150%. Тези страни са почти фалирали, но техните ценни книжа се продават, макар и с по-висока доходност, те се продават на пазара.

Тоест могат да разчитат на този инструмент в по-дългосрочен план. Никой не иска да купува нашите ценни книжа. Ние имаме 22% дълг към БВП, защото сме в политическа криза и защото няма шанс скоро да излезем от нея. Кризата ще стане конституционна. Нещата са изключително тревожни. Наистина трябва да се приеме бюджет, но е важно в какви условия ще се приеме – дали ще продължим със служебните правителства, които не могат да носят отговорност.

– Служебното правителство залага минимална работна заплата от 940 лв. от догодина. Какво мислите?

– Ще дам пример с последното изследване на Европейската комисия. Българите са най-бедни. Те получават и най-малко за труда си. Средно на час получават 7 евро, средно, като се вземат високите и ниските заплати. Европеецът получава 30 евро, германецът – 37 евро, а един работещ в Люксембург получава 261 евро на час. И там минималната заплата е 2313 евро. А нашата е 363 евро.

Всичко е възможно, стига да има редовно правителство. И да заработи нашият бизнес и цялата ни икономика на пълни обороти.

Ние сме с най-малкия дълг, няма друга страна в еврозоната с такъв малък дълг. Дългът на Германия е 67%, тоест над 60%, колкото е границата според Маастрихтското споразумение. Българинът не е по-глупав или по-мързелив.

Ние, които сме дали на света азбука и култура, с хилядолетна история сме и да изпаднем в такова състояние? Мен ме боли сърцето. Все искаме да имаме началник. Дали ще са руснаците или американците, все някой трябва да ни командва.

– Но ние сме малък пазар и зависим от контрагентите, както сама казахте. Как да балансираме?

– Можем да балансираме, но ако ги нямаше тази корупция и политическата криза, щяхме да имаме висок кредитен рейтинг. Всичко се решава с капиталови инвестиции. 92% от фирмите в България са малки и средни. С дребен бизнес трудно може да се прави стабилна икономика.

На нас ни трябват не просто инвестиции, а капиталови инвестиции в машини, оборудване, в образование. Тези инвестиции решават въпроса. Те, както и умни политици. Да, ама не. Аз не различавам никого – нови, стари, всеки гледа да пълни джоба, което е престъпление.

– Смятате ли, че пенсиите трябва да се увеличат и тази година?

– Пенсиите се вдигнаха няколко пъти, но те са далеч от цената на живота. Средната пенсия у нас е от порядъка на 600-700 лева средно. Има и високи пенсии, но те се броят на пръсти. Масата пенсии са до 1000 лева. А издръжката на живот е над 1270 лева. И става все по-скъпо.

Това се случва с цените на храните, на транспорта, на телекомуникациите. В големите търговски вериги прясното мляко струва или 3,57 лв., или 3,80 лв., или 4 лв. Ако си купите козунак от 3-4 лв., това е козуначена кифла, а ако си купите хубав козунак, е над 20 лв.

Ами агнешкото? Имаме агнета, а внасяме от Северна Македония. Само че не ги внасяме директно оттам, защото нямаме такъв пункт, а през Гърция. И македонските агнета са 7-8-10 лева килограм на вносител, а ги продават от 20-25 лв. нагоре. Правят се разни шмекерлъци със замразеното месо, обработват го по някакъв начин.

– Защо според вас има великденски бонуси само за половината пенсионери?

– Това, което можеха миналата година да купят пенсионерите с бонуса от 70 лева, сега не могат. По-миналата година им дадоха 50 лв. Българските пенсионери трябва да се сърдят преди всичко на депутатите от 48-ото народно събрание. Те продължиха бюджета, като разшириха някои пера, защото трябва да се направят разходи. Ние в бюджета от 2022 г. имахме над 8,3 млрд. лева за капиталови разходи.

От тях няма и милиард да са похарчени по предназначение. Останалото го раздадоха на пенсионерите, на бизнеса като субсидии. Тоест някъде разрешиха прехвърляне от едно перо в друго, но специално за празничните бонуси за пенсионерите не го разрешиха.

Според мен Гълъб Донев можеше да изстиска още малко пари за тези бонуси. Защото миналата година дадоха 70 лв. и това струваше 142 млн. лева на бюджета. Сега ще струва 70 млн. лв. Можеше да се вдигне още малко летвата. Става така, че този, който получава 504,50 лв., е беден, а този, който получава 505 лв. или 506 лв., е богат?

Факт е, че трябва да има някаква граница. Ако границата е до 1000 лв. или до 940 лв. примерно, тя няма да бъде толкова болезнена. Който получава над 1000 лв., има и такива, които вземат до 3400 лв., но са много малко, за тях 70 лв. са нищо. Но за човек, който получава 505 лв., са нещо. Г-жа Велкова знае колко пари има в хазната и какви са възможностите, но все ми се струва, че можеха да вдигнат малко летвата нагоре.

– Възможно ли е пенсиите да се замразят въпреки очакванията за 12% увеличение?

– Много се притеснявам, че няма да ни се случи оптимистичният вариант на бюджета, а ще е някакъв друг по-песимистичен и с някакъв дълг и с повече дефицит. Като не ни приеха в еврозоната, не може да ни се вдигне кредитният рейтинг и ако някой реши да купи от нашите ценни книжа, те ще са скъпи. Лихвите вече са половин милиард, защото процентите се вдигат.

И ако наистина Европа и Америка изпаднат в рецесия, няма да ни е лесно. Да, предвидено е в бюджета увеличение на пенсиите по Швейцарското правило. Да, вярно е, че както растат пенсиите, трябва да расте и минималната работна заплата.

Хората, които работят, заработват нашите пенсии, пенсионната система вече приближава 60% от данъци и 40% от осигурителни вноски, тоест ние крадем от нашите деца. Това, което може да се употреби за образование, здравеопазване, една част се ползва за пенсии.

– Не трябва ли да се увеличат осигурителните вноски, за да се балансира пенсионната система?

– Не. Вдигането на осигурителната вноска няма да реши въпроса. Ръстът на брутния вътрешен продукт го решава. Когато той стане висок, и заплатите ще станат високи, а в пенсионното отчисление ще има повече пари. Така че не вдигането на вноската на бедните българи ще реши въпроса. Ние има много неща да правим.

Тази неразбория с ДДС трябва да се прекрати, субсидирането на всички бизнеси поравно трябва да престане. Но това може да го направи редовно правителство и наличие на парламент. Нещата биха могли да тръгнат в положителна посока.

– Според вас възможно ли е въпреки червените линии да се сформира управляваща коалиция?

– Христо Иванов е човек с висока политическа и коалиционна култура. Той в нощта на изборите каза, че политиката е разговор между различни. Само че какво направи ПП – излязоха и преди да питат коалиционните си партньори, казаха, че няма да подкрепят първия, а ще направят правителство на малцинството.

Правителство на малцинството има при развитите демокрации, където политиците говорят с различните от тях. Петите избори са повторение на четвъртите. Сега, ако няма правителство, ще имаме избори, които ще повторят петите и с това нищо не решаваме.

Тези, които гледат към местните избори, не правят сметка, че суверенът ще ги накаже. Въпреки смесеното гласуване, което наистина беше пълен ужас, резултатът е същият. Суверенът каза, че няма да даде властта само на един.

– Защо според вас не могат да се разберат?

– Защото няма политическа култура, защото са лаици. От 45-ото народно събрание насам все по-малко са хората, които имат политическа култура. Има разни прекрасници, има разни деца на бизнесмени, но нямат хал-хабер от политика. Обвиняват президента, че бил узурпирал властта, но той изпълнява конституцията.

Президентът не им е виновен, виновно е късогледството на нашите политици. Няма да съм толерантна и към моите колеги депутатите и ще кажа, че те не могат да си надскочат ината и егото. Трябва да седнат и да се разберат, но, да ви кажа честно, не съм оптимист.

– Какво бихте посъветвали депутати от ИТН, с които бяхте колеги в предишен парламент?

– Нашите депутати от ИТН са малко, те са 11. И те наистина могат да изиграят ролята на коректор, но не могат да наложат политики. Но аз мисля, че има умни хора във всички парламентарни групи. Имам приятели и в ГЕРБ, и в ПП, и в ДБ. Там има умни и разумни хора, стига да им дадат думата.

Само че има няколко души, които смятат, че са най-важните на света, а така не бива. Затова бих призовала да оставят егото си вкъщи, да излязат и да прочетат какво пише на фасадата на Народното събрание. Да го осмислят и да го приложат.