МФ с три сценария за парите на България догодина

„Разработили сме три варианта на проект за бюджет. В момента съгласуваме с министерствата, с ведомствата, ще обсъдим с Националния съвет за тристранно сътрудничество проект във вариант на дефицит от 6,6%.

Той се формира при запазване на всички действащи политики, нормативни актове, законодателство. Без промяна в приходната и в разходните части.

 Работим без промяна в политиките, тъй като сме служебно правителство„. 

Това каза пред БНР служебният министър на финансите Росица Велкова. 

И допълни, че не е редно да бъде внасян вторият вариант – с дефицит 3%, който налага ограничаване на значителен размер от разходите и политиките, действащи в разходната част, както и промяна в някои от приходните политики:  

„Третият вариант, който е най-подходящ, ако няма редовно правителство, това е запазване на определени разпоредби от 2022 година, които да продължат да действат през 2023 година“. 

По думите ѝ Министерството на финансите е консервативна институция и посочи, че макропрогнозата на БНБ е по-консервативна от заложеното от МФ. И посочи пример: 

„За 2023 г. БНБ залага ръст на БВП от 0,1%, докато МФ залага ръст от 1,6%. БНБ залага по-висока инфлация, отколкото МФ залага. Ние не сме консервативни при разработване на макропрогнозата„. 

Велкова допълни, че трябва да се направят ограничения в разходите, тъй като Европа затяга фискалната дисциплина: 

„Това е нормално при постоянното вдигане на лихвите. Инвеститорите ограничено предоставят дълг на държавите. Масово страните в еврозоната намаляват дефицитите си в прогнозата за следващата година, правят консолидация. България също трябва да премине към консолидация, да ограничи разходите, да стабилизира приходната част на бюджета. Защото в един момент можем да останем без ликвидност“. 

Служебният финансов министър уточни, че към края на септември страната има излишък в размер на 1 млрд. лева: 

„Към края на октомври очакваме балансирано салдо или лек дефицит. Традиционно у нас през ноември и декември се формират значителни по размер дефицити, защото започват да се разплащат капиталовите разходи. Очакваме да завършим годината с 5,4% дефицит на начислена основа и 3,4% дефицит на касова основа„. 

Тя подчерта, че подпомагане трябва да се прави за най-уязвимите групи от населението. 

„Разработваме като продължаваща политика – компенсациите за небитовите потребители на ел. енергия да продължат и през 2023 година… Ако продължаваме да повишаваме разходите за персонал при това състояние на бюджета, трябва да увеличим дълга и дефицита“. 

Във връзка с влизането на страната в еврозоната през 2024 година тя изрази надежда, че ще се вземат политически решения и ще се промени политиката в приходите и в разходите, за да се влезе в разумен дефицит или да се направи консолидационна стъпка. 

„Ключово е да има политическа воля от страна на Народното събрание“.