Лоши новини за бизнеса в България през 2024 г.
Бизнесът беше песимист за 2023 г, така влиза и в новата 2024 година. Това показват резултатите от традиционното онлайн-допитване до членовете на Българска стопанска камара, проведено сред 784 микро, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.
През 2023 г. продължава негативната тенденция, започнала през 2020 г.
и провокирана от ковид-кризата, а впоследствие добавилите се енергийна криза и военен конфликт в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка на състоянието и на бизнес климата, и на собствените им фирми.
Подобряване на бизнес климата виждат едва 14% от анкетираните, а подобряване на състоянието на компаниите отчитат малко над 1/5. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са силно видими.
Отваряме една скоба, за да припомним, че за щастие песимизмът е далеч от пиковите стойности, които бяха регистрирани през 2011 г. /заради финансовата криза/ и 2020 г. /заради Ковид-кризата/.
Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г., отчитат от БСК.
Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през 2023 г. се увеличават в 71% от фирмите. Бизнесът се е опитал да компенсира инфлацията с ръст във възнагражденията, увеличени суми за ваучери или с някакъв вид бонуси.
Топ 10 на проблемите
Най-големите пречки пред бизнеса, според участниците в анкетата, са липсата на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и често променящата се нормативна уредба (61%). Следващите по степен на важност проблеми са корупцията (59%), неефективната съдебна система (41%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчния брой административни електронни услуги (43%).
Всеки трети анкетиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата икономика, а за 15% – състоянието на инфраструктурата.
Търсят специалисти, а не шефове
По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 г., през следващите години тенденцията отново е към ръст на търсенето на кадри, най-вече на изпълнителски състав и тесни специалисти, и в по-малка степен на административен и ръководен персонал. През 2023 г. сериозно нараства и търсенето на общи работници.
Рисковете пред БГ икономиката
Рискове пред родната икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. 67% очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на техните бизнес показатели и през 2024 г. Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 56%.
Светло ли е бъдещето
Очакванията за покачване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара повечето работодатели (67%) да включват в плановете си за следващата 2024 г. ръст на възнагражденията. Почти половината от анкетираните (44%) планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги . Едва 1/3 от бизнеса планира да увеличи инвестициите си в нови мощности.
Другият извод, който излиза от годишната анкета е, че високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите. 44% от анкетираните имат такива планове, 14% вече са инвестирали в тази посока, но 34% не си поставят подобни приоритети. Други 8% се въздържат, поради липса на финансов ресурс.
