Кузман Илиев бие тревога: Ако не се случи това, ще връщаме европари
Икономическият и политически анализатор Кузман Илиев алармира за голяма опасност, надвиснала над страната ни. По думите му може да се достигне до връщане на европари. В личния си фейсбук профил той изброи причините, които може да доведат до това. Ето какво пише той експертът:
С чужда пита помен най-лесно да се прави.
Не зловредни обещания, а познаване и отчитане на рисковете за хазната и доходите – това очакват българите от политическите субекти у нас. В условията на исторически висока инфлация, енергийна непредсказуемост и геополитически трусове, важното е руля на държавния кораб да се държи по-здраво отвсякога.
Ако не си довършим ключови инфраструктурни проекти, може да връщаме европари, а в сектори като ВиК, това на практика значи дезинвестици, декапитализиране и допълнително поскъпване, да речем, на водата. И то на фона на ръстовете на всевъзможните ресурси и материали.
В приходната част трябва да отчетем забавяне на износа и цените на ел. енергията, което в комбинация с високите цени на въглеродните квоти обезкървява енергийните ни компании. Цялата европейска икономика, включително нашата ще мине на по-ниска скорост, заради неизбежното вдигане на лихвите и последвалото изкачане на заметения под килима боклук. Дълговото финансиране отвън на социални разходи само помпа инфлацията – с една ръка увеличаваш пенсии с 15 на сто, с другата храни нарастват с 30%. Лихвите по дълга на хазната ни също растат, оскъпява се и банковият кредит неизбежно.
Инфлацията не е само в приходите, но и при разходите, което също проблем за правителството. Ако не си довършим ключови инфраструктурни проекти, които са се оскъпили във времето, може да връщаме европари. А в сектори като ВиК, това на практика значи и дезинвестиция, декапитализиране и допълнително и чувствително поскъпване, да речем, на водата. И то на фона на ръстовете на всевъзможните ресурси и материали с десетки проценти за последната година.
Ако няма ясна визия как модернизираме енергетика си, плащания за едни 2.4 млдр. лв. по Плана за възстановяване, включени в бюджета, може да останат на хартия. Покачване на МРЗ също добавя към разходната част – между 0.5-0.8 млдр. Заложените преди социални разходи за цялата година набъбват неумолимо.
Логично, най-лесното политическо решение е зейващата дупка между приходи и разходи в бюджета да се напълни с вдигане на данъчни ставки или конфискации тип “данък свръхпечалба”, ниски лимити на трансакциите кеш и прочие. Това е като да застреляш пациента, за да го излекуваш. Не работи.
С една дума: вярно, че най-много се лъже преди избори и след лов. Но моментът е исторически и няма място за такива лигавщини.
