Кой е луд да си блокира парите?

Преди няколко месеца ви представихме мястото на нашата наука за иновации в класацията на Европейски съюз. Познахте, едно от последните места, циментирали сме се в класирането и сме дори след Република Северна Македония.

На научните ни колективи не се разрешава да си  закупуват сами оборудване, консумативи и услуги, необходими за ежедневната работа по научните проекти. Така е в Закона за обществените поръчки – ЗОП.

Учените не останаха със скръстени ръце, а направиха петиция.

Вече 450 учени са подписали документа: писмо Вх№ 16-385 от 1 декември 2022г. до Министъра на образованието и науката,  за срочна намеса на държавата срещу отчайващия начин за работа със ЗОП.

Искането е: да се преустанови безразборното групиране на нискостойностни покупки за наука по съвсем разнородни програми, проекти и източници на финансиране. А това е напълно възможно в рамките на сега действащия ЗОП.

Академици, член-кореспонденти, професори, бивш председател на БАН, ръководители на високотехнологични компании: https://www.peticiq.com/science-zop са изказали мнение за недомислията, които са свели Науката и иновациите до административна диктатура върху учените.

Ето споделени в петицията мнения:

„Като лош спомен си припомням моя скромен опит от ръководство на проект, финансиран от ФНИ. На практика, година и половина се занимавах изключително с администрирането на проекта и най-вече финансовата му част. След като се закупи апаратурата, след пространна и обстоятелствена ЗОП процедура се наложи в специални журнали да се документира ежечасното използване на всеки един от закупените уреди. И накрая стигнах до националната кардиологична клиника”.

Или: „Науката ни стигна на ниво „нищо не зависи от Учения, от твореца. Административният ботуш стъпи на главата на Науката ни” .

Няма ли да спре погледът на новата ни Вицепремиер Мария Габриел по този съществен проблем?

Нали именно Мария Габриел като евредепут бе доскоро между 26- те комисари от комисията Фон дер Лайен по осигуряване на инвестиционни потоци за научни изследвания и авангардни иновации, както и за осигуряване и взаимно допълване между  научните изследвания и икономиката – все важни точки в плановете на ръководещите в Брюксел.

И сега при действащият ЗОП, той спокойно може да се прилага на ниво отделен проект. Но не би, защото трябва да се събират на куп заявките и като стигнат сумата –примерно – половин милион, тогава ще се ходи на търгове, ще се избира фирма… Но всичко това може да трае и година и две, че и повече. „Закупчиците” са на първа линия и от тях зависи.

Както е известно, целта на Закона за обществените поръчки (ЗОП) е да предотвратява уредените сделки с бюджетни средства, осигурявайки тяхното икономично и целесъобразно изразходване. Прилагането на ЗОП следва да насърчава свободната конкуренция при доставката на стоки и услуги за постигане на най-изгодните условия и съотношение между цена и качество.

НО! През последните години в научните организации се ширят практики, които водят до точно обратен ефект. А и кой може да твърди, че не се поръчва на една и съща =наша= фирма…

Ако си спомняте,  по време на обругавания  днес Социализъм,  за учените по онова време не беше проблем да им се отпускат парите по снабдавяне с нужното за научния и м проект, купува  се и се отчита. И ученият си работи навреме и спокойно.

Сега администраторът държи диригентската палка на научните изследвания и разработки. Оформило се е цяло съсловие от служители с бюджетни заплати, които „менажират“ безсмислени и затормозващи процедури и търгове по ЗОП.

Такива незаобиколими администратори  често  „съветват“ членовете на научните колективи да закупуват принадлежности с лични средства. А превратното приложение на ЗОП  блокира работата на учените. Да не говорим за частника, който решава, че му трябва определена разработка свързано с неговото производство.

Родният „капиталист” трябва да си вложи парите, добре, но няма да ги получат учените-разработчици, а трябва да отидат най-напред при касиер-администратора. Пък когато се събере голямата обща сума…

Кой бизнесмен е луд да си блокира парите и да чака касиер-чиновника да купи нещата, а учените в това време да се разхождат в очакване. И всичко това заради презумцията, че ТЕ, учените може да спекулират със средствата, докато администраторът е облечения в бяло.

Ето какво споделят още в подписката- петиция нашите иноватори:

„Опряли сме здраво в стената: Портмонето във фирмите на администратора, а науката в очакване на гишето!?”

„Абонаментът ни за последното място в Европа по разработка на иновации никой не може да ни го отнеме. Вижте, че даже Северна Македония е преди нас! Родното развитие на науката ни е циментирано.”

„В презрения социализъм, ако ставаше дума за проект, който ще ни донесе блага и напредък, веднага се намираха и отпускаха пари, имаше интерес да изпреварим другите.”

НЯма какво да се добави. Ще перефразирам прочутият епилог от книгата „Немили – недраги” на Вазов, отнасящ се до несретната участ на българския хъш Спиро Македонски:

О, бедни, бедни наши учени, защо не останахте в Германия?!

А може би е време да се попитаме, накъде вървим?

Силвия РАДЕВА,

Скица за класацията по иновации на страните в Европа