Кеворк разкова властта: Износът на оръжия е преврат срещу републиката!

 Минаха всички граници. Пришълците превърнаха окончателно българската политика в кално тресавище. И сякаш вече нищо не може да я измъкне от там. Всичко е позволено в тази кал – дори не се и опитват да придадат някаква мизерна приемливост на действията си. Държат се като разбойници, упълномощени от някакъв побъркан Бог.

Сериозните хора в политиката, доколкото са останали, се усещат унизени и безпомощни – и изобщо не виждат, как биха могли да се противопоставят на политическите хулигани. Тия дни те бяха направо попарени от поредната нахална фукня на ПростоКирчо – този път, че е пренебрегнал забраната на Парламента да изнасяме оръжие за украинците.

Това е предизвикателство, което граничи с престъпление. Но той се хвали с него и вече претендира да го признаят за Спасител на Украйна. И защо не, когато в размътената си представи той отдавна се вижда като Спасителят на България. Като нищо някой ден може да се похвали, че е и Поругателят на Парламента.

Това е безподобна гаменщина, каквато е невъзможно да се случи никъде другаде. Но в овчите мозъци на някои хора тя изглежда като някаква ценност, която заслужава адмирации. Нищо чудно и ПростоКирчо да мисли така – обиграният му във всевъзможни търговийки мозък сигурно функционира по друг начин – и вероятно той се надява да придърпа на предстоящите избори към партийката си русофобски настроените избиратели. А на Парламента – майната му, да си се оправя, както намери за добре, след това изстъпление на Кирчо.

Въпросът е – как оцелява държавността след подобни безчинства – и оцелява ли изобщо. За парламентаризма е ясно: „Събранието“ отдавна се е превърнало в някакъв хан, в който за малко се настаняват все по-случайни и разпътни особи, там врявата е непоносима, волята за смислен диалог до голяма степен е парализирана – всички сме се примирили с дързостите и дуращината, които заместват разума.

Но чак толкова арогантно пренебрежение никога не е било демонстрирано. Ясно е, че Кирчо е готов да прекрачи всички правила, да разсипе всичко, накрая може да запали и тази омагьосана сграда, напълно е възможно това.

Засега подпали дирниците на политиците ни, някои от тях негови доскорошни коалиционни „партньори“ – те и досега се кълнят, че България не е изнесла и „един патрон“ за Украйна, а истината се оказа съвсем различна – след признанията на Кирчо пред журналист от влиятелния германски вестник „Ди Велт“, че България е осигурила 30% от мунициите и 40% от дизела, които били нужни на украинците в началото на войната.

Това предизвика истинско изумление – и с основание, защото се оказа – както се изрази в. „Ди Велт“ – че „Най-бедната страна в Европейския съюз спасява Украйна“. Докато всички си правят тънките сметки, и то по няколко пъти, ние изнасяме/спасяваме като изоглавени.

Не защото сме толкова състрадателни или солидарни – а защото далаверата е същата, както с руския газ. Но никой не пита за посредниците, които са разкарвали „стоката“ нагоре-надолу, за да прикрият произхода й – докато накрая Кирчо не си отвори голямата уста, лаком, както винаги, за признание.

Хайде, Нобеловият комитет да натика една награда в нея – може да е за онзи политик, който най-много оглупява държавата си.

Как ли са приели обикновените българи – да бъдем честни и да ги наричаме клети бедняци – стъписването на Европа, че „Най-бедната страна в Европейския съюз спасява Украйна“?

Тъй или иначе, ПростоКирчо ни осигури репутацията на двуличници – Парламента казва едно, докато банда хитреци тайно го опровергават. Това двуличие е по-отвратително дори от безподобната ни сервилност пред Кремъл, проявявана по време на „соца“. Още повече, че то прикрива едно на най-обикновена, банално търгашество – нищо друго.

При далаверата с руския газ през пролетта и лятото на миналата година търгашите се криеха зад една фиктивна русофобия – сега, и това е особено гадно, говорят за състрадание, което е също толкова фалшиво. Няма как нашите хамелеони да не са спечелили презрението на европейските си партньори.

През годините на Прехода, в немалко случаи, бяхме свидетели на яловостта и безотговорността на политическата ни класа. Но поне подобно двуличие никога не беше проявявано. То беше внесено и внедрено тук от кирчовци.

Тия хора биха мамили дори и себе си, за да не залинее нагона им да търгуват – или да се изтъргуват най-изгодно. За тях подобни вандалски покушения срещу волята на Парламента нямат никакво значение. Да припомним, че решението на Парламента да отпуснем военна помощ на Украйна е взето едва на 9 декември миналата година – а дотогава, цели 10 месеца, тайният алъш-вериш върви с пълна сила. Каква чест може да има такъв Парламент? Ами Държавата България, която очевидно е изоставена в ръцете на безскрупулни търгаши?

Аферата с нерегламентирания износ на оръжия си е направо един преврат срещу парламентарната република. Репетицията беше направена с мазнята около ветото за Македония, когато Кирчо на практика излъга всички: Макронизира проблема, като ловко прехвърли ролята на арбитър на френския президент. Самият Макрон отдавна е забравил това, той дори няма да ви разбере, ако му кажете, че е сложил началото на окончателния ни отказ от Македония. А краят оповести на 23 януари македонският външен министър Буяр Османи: „Всеки, който нарича македонците българи, няма да може повече да влиза в Македония“.

Край, забравете Македония, забравете и борбите и страданията ни. Край. Иначе ще имате съдбата на пребитото преди няколко дни българче. Всъщност, Кирчо го преби. Преби и България. Спасителят на Украйна. Остава ни да се утешаваме още известно време с Историята си – и тя пребита. Славен народ – с пребита/унизена История, ясно е, още колко време ще оцелее тя.

Оттук-насетне българските депутати от 48-то Събрание, а и политиците изобщо, трябва да се примирят, че не са успели да опазят собствената си чест, че волята им бе пренебрегната от един провокатор – невзрачен, смешноват, но много ефикасен. Ако съдим по гузното им мълчание, има голяма вероятност всеки следващ Кирчо да си играе с Държавата – както си иска.

Големите телевизии останаха пасивни и в този случай, те сякаш най-лесно се заразиха от неприличието на кирчовци и изобщо на Пришълците –за тях разкритието на „Ди Велт“ сякаш беше от рода на забавните четива. За окончателното обезчестяване на Историята ни да не говорим – тази драма пък отдавна им е омръзнала, те предпочитат да се прехласват по дреболиите на ежедневието, това е станало тяхна привичка. Най-много да обявят началото на поредното Българско Крушение – и незабавно да го забравят.

Иначе обаче, до налудност се прехласват по кирчовци и изобщо към Пришълците – и тази страст не е вродена, тя е отскоро придобита. И през ум не им минава, че, всъщност, именно Пришълците по най-бързия начин трябва да бъдат извадени от местна употреба – тази санитарна акция пък изобщо няма нужда от обяснение. Очевидно е, че те се оказаха пердета без никакви задръжки, при това обременени с различни фиксации и мании. Изглежда, извън всичко останало, не забелязахме навреме, че те заразиха „младите“ с един много опасен порок – респекта пред мошениците.

Миналата неделя се сбогувахме с американската посланичка Херо Мустафа – „Херата“, както я глезеше Бойко. Това се случи с едно пространно интервю по Би Ти Ви. Тя отново се постара да влезе в ролята на загрижена Матрона – загрижена за келявите ни съдбини.

Тази роля й се отдава сравнително лесно, за нея не е нужна някаква специална актьорска дарба – достатъчно е, примерно, да въртиш българска баница по телевизията и тукашните аборигени би трябвало да бъдат завинаги спечелени. Случи ли се това наистина – за госпожа Херо със сигурност това е най-маловажният въпрос.

Други неща очевидно бяха по-важни за нея – и дори отстрани погледнато, тя има основания да се похвали с мандата си като посланик в София: опекунства над тайфата кирчовци и спокойно може да си подели с тях успешните им погроми; смразяването ни с Русия достигна кулминацията си; любимият й олигархичен кръг остана недосегаем – вечно съден-недосъден. Изобщо, приключи напълно успешно операцията по колективната лоботомия на политическата ни класа.

В прощалното си интервю госпожата отново спомена и работата на правосъдните ни органи, разбира се, в критичен аспект. А зрителите очакваха, че ще спомене скорошните действия на главния прокурор на Ню Йорк Летиция Джеймс във връзка с аферата НЕКСО – и по този начин ще поощри работата на българската прокуратура по същия случай.

Учудващо обаче, тя не спомена въпросната афера – а и никой не я попита – въпреки, че нейни главни герои са неколцина български гении. Деянието им е признато и санкционирано от самата нюйоркска прокуратура.

Скоро стана ясна и причината за мълчанието на г-жа Херо: на екрана цъфна един от създателите на НЕКСО, някой си Тренчев, и започна да сипе огън и жупел по българската прокуратура. А не върви, когато усърдно адвокатстваш за Тренчев, да търсиш и мнението на американската посланичка.

И г-жа Херо, не по своя вина, изпадна в неловка ситуация – да пее срещу българската прокуратура в синхрон с човек, чиято „компания“ е вече санкционирана от американските власти с една тлъста глоба от 45 милиона долара и буквално изметена от САЩ. А отгоре на всичко трябва в най-кратко време да възстанови инвестициите на американските граждани в НЕКСО – говори се за около 3 милиарда долара.

Понеже българското лоби на Пришълците мощно се зае със защитата на НЕКСО, не е излишно да припомним, какво точно се случва. Главният прокурор на Ню Йорк Летиция Джеймс не участва – за разлика от нашата г-жа Херо – в съмнителни дуети и се изрази пределно ясно:

„Глобата от 45 милиона долара се налага на компаниите за криптовалута Nexo Inc. и Nexo Capital Inc. (Nexo) за участие в нерегистрирано предлагане и продажба на ценни книжа и стоки и за лъжа на инвеститорите относно тяхната регистрация. Nexo също ще бъде забранен от сектора на ценните книжа в Ню Йорк за 5 години и трябва да уведоми всичките си инвеститори в САЩ, включително около 3000 нюйоркчани, да изтеглят активите си от платформата“.

„Криптовалутните компании са ненадеждни и сенчести, но не са имунизирани от отговорност“ – каза главният прокурор Джеймс. – Nexo пренебрегна многократните предупреждения от моя офис да се регистрират и днес те плащат цената за своите неправомерни действия. Дните на криптокомпаниите, които се държат така, сякаш правилата не важат за тях, свършват.“

Към главния прокурор Джеймс се присъединиха държавни регулатори на ценни книжа от Калифорния, Индиана, Кентъки, Мериленд, Оклахома, Южна Каролина, Върмонт, Вашингтон и Уисконсин. Комисията по ценни книжа и борси на САЩ също обяви паралелно споразумение, в което Nexo се съгласява да плати допълнителни 22,5 милиона долара и да прекрати предлагането и продажбата на продуктите си в Съединените щати.

На чист „американски“, всичко това означава само едно: „Вън мошениците!“ Обаче Тренчев щял да съди България за 1 милиард долара – и това каза по телевизията – и то, понеже българската прокуратура следва примера на нюйоркската. Е, как тогава да не му предоставяш телевизионна трибуна?!

Сега да го кажем направо на тъпанарите, които изпълзяха отнякъде и се самоназначиха за адвокати/мистификатори на Прехода. Вижте, какво се случи – навремето давахме на Америка хора, които надзираваха мостовете на Ню Йорк и отговаряха за тяхната сигурност, а сега можем да се похвалим с гении, които замерят наивниците с криптовалути и сетне си плащат за дяволъка. Обаче тук има хора, които се възторгват от тях – например, в Би Ти Ви правят всичко възможно, за да пришият ангелски криле на босовете на НЕКСО.

Американският Конгрес плаща издръжката на радиостанция „Свободна Европа“, а тя използва скандала с НЕКСО, за да атакува българската прокуратура. Главният прокурор на Ню Йорк Летиция Джеймс няма да прокопса и един ден тук.

Божидар Янев – това бе човекът, който през 2004 година, когато го интервюирах, се грижеше за сигурността на нюйоркските мостове. А те бяха, поне по онова време, 2027 на брой – от затворения за преминаване Хайбридж над Харлем, построен през 1843 г., до втория по дължина висящ мост в света Верадзано. Всеки със своята история и със своята душа. И всички те поверени на Божидар Янев – ето, това е успял българин. Запомнете неговото име.

Едва днес, докато пиша тази дописка, внезапно се сетих, как преди много години, повече от 40, разговарях с  известния фолклорист Христофор Тзавела – пак за македонските, а всъщност, за българските ни болки – и че след края на интервюто той ми подари нещо, чиято стойност тогава ми се стори само сантиментална: детелина от гроба на Гоце Делчев!

Още я пазя – но едва сега, след толкова текстове за Македония, се сетих за нея.

Какъв знак е това? Че всичко е приключило? Че дори всички детелини от гроба на самия Гоце няма да ни донесат справедливостта, която заслужаваме?

Кеворк Кеворкян, специално за „Уикенд“

Материалът Кеворк разкова властта: Износът на оръжия е преврат срещу републиката! е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ