Юлиан Войнов с оптимистична прогноза за приемането на еврото у нас

Икономистът Юлиан Войнов направи горещи разкрития в интервю за Марица относно еврото, предложението на ГЕРБ-СДС за министър-председател – Мария Габриел и закона за въвеждането на еврото. Вижте какви интересни подробности сподели експертът:

– Г-н Войнов, какъв знак е номинацията на Мария Габриел за премиер? 

– Г-жа Габриел е еврокомисар, издигнат от ГЕРБ, представлявала е тази партия през годините. Счита се, че има международен авторитет в Европейската комисия, която може да ѝ помогне да прекара страната през трудните времена и евентуалното ѝ приобщаване в еврозоната и Шенген.

Дали това е най-правилната стъпка, следващите дни ще покажат.

Премиерът е основната фигура в едно правителство, но това, което е важно, е кои ще са членовете на кабинета и каква политическа подкрепа ще получи той. Неизвестните са изключително много.

– Имаме да приемем няколко важни закона за въвеждането на еврото, свързани с Централната банка и други важни институции. Колко бързо могат да бъдат приети?

– Това са политически решения. Законите са изготвени, а някои вече са внесени. Ако парламентът има живот от поне 3 месеца, не е проблем тези закони да бъдат приети. Независимо от факта, че има такива политически брожения срещу еврозоната и т.н., реално българският бизнес, и то под егидата на БНБ, работи усилено за приемането на еврото.

Банковата система, особено големите банки, почти ежеседмично правят промени в своите оперативни системи, за да позволят максимална функционалност на всички възможни параметри по отношение на използването на еврото.

Наблюденията ми са, че преди края на тази година по-голяма част от банките ще завършат тези процеси и българската банкова система ще бъде готова за приемането на еврото. Оттук остават две неща да се свършат – законите, за които говорим, и изпълнението на съответните критерии за приемане в еврозоната.

– Референдумът за защита на българския лев събра 590 000 подписа. Може ли реално да спре приемането на еврото? 

– Не може да го спре, но може да създаде обществени нагласи срещу еврото, защото от доста време срещу него се говорят куп неверни неща. Създава се негативно настроение срещу целия Европейски съюз и еврозоната. Намираме се в ситуация, в която политически партии и лица  използват това нагнетяване на страх и предубеденост към Европа и еврозоната за собствени ползи.

Повечето от тези, които говорят срещу еврото, получават доходи, които са в евро, спестяванията им са в евро, участват в проекти, финансирани от ЕС. Свидетели сме на едно брутално лицемерие от една значителна част от обществените фигури в държа​вата, която всява страхове у населението срещу основните геополитически цели и стремежи, за да извличат тяснопартийни и лични интереси.

Много хора повярваха на тяхната доктрина, че еврото е най-голямата заплаха за България и ако останем извън еврозоната и откажем да изпълняваме поетите задължения към Европейския съюз, това ще е по-добрият вариант. А това категорично не е вярно. 

– Какво сочат анализите? 

– Има достатъчно данни и анализи, че това категорично не е така. Включително последните страхове от влизането на Хърватия в ​еврозоната ​- вижда се, че инфлацията не само не се увеличава, а намалява, и то доста по-бързо от нас и от други държави, членки на ​еврозоната. Да не говорим за държави извън нея, като Полша и Унгария.

Унгария е с най-високата инфлация в целия Европейски съюз, и то благодарение на факта, че там също има едно насаждане на недоверие у населението. България и Унгария са двете държави, където има значително влошаване на евронастроенията.

Ако се зададе директно въпросът „България да се откаже от еврото”, той е напълно неконституционен, защото влизаме в колизия с подписания от България договор за Европейския съюз. Затова използват заобиколен път, удължавайки срока за влизането в еврозоната да бъде отложено до 2043 година. 

– Защо точно тази година, а не 2045-а, примерно?

– Не знаем въз основа на какви изчисления е посочена. Аз не съм виждал методика, мотиви и количествени изчисления. 2043 година едно поколение ще се превърти през парламента и тези политици, които насаждат сега тези страхове, вече няма да са активни. Ще са получили своите финансови облаги, ще са напуснали политическата сцена и никой няма да може да ги посочи с пръст и да каже: вие забавихте развитието ни с 20 години.

Предполагам, че сега ще бъде сезиран Конституционният съд, защото дори с използването на тази хитрост за „защитата на българския лев” трябва да кажем, че България вече се намира в т. нар. валутен механизъм ERM-2. Тя се оценява на всеки 2 години от ЕЦБ дали е изпълнила съответните Маастрихтски критерии за влизане в еврозоната. Ако в периода преди ERM-2 ние можехме да отлагаме по собствено желание влизането в еврозоната, в момента ние такава възможност нямаме.

Ние сме в този механизъм и когато България бъде оценена на базата на количествените показатели, следващата стъпка е тя да бъде поканена за влизане в еврозоната – догодина или следващата година. Ако бъдем поканени и откажем, това означава, че ние няма да изпълним нашите задължения по договора. Това е политически капан, който трябва да бъде взет сериозно от парламента, и тези, които искат да продължим своя евро-атлантически път на развитие.

Дори да бъде одобрен този референдум, нещата не изглеждат напълно изгубени, защото според закона за референдумите ще бъдат създадени комитети, защитаващи обратната теза. Със сигурност ще има отпор. Ако се стигне до референдум, ще има сериозен сблъсък. Ще видим истерия и насаждане на страхове у населението.

Ако се направи сериозен дебат с научни аргументи, ще се види, че всички държави, които са в еврозоната, са подобрили своя социален и икономически статус ​- имат по-високи доходи и инвестиции. Гледам, че и синдикатите напоследък прилагат данни за повишаването на доходите на някои държави, влезли в еврозоната. Данните са категорични ​- всички държави, влезли в еврозоната, са подобрили благосъстоянието и икономическия си и социален статус.

Това изобщо не може да бъде оспорено. Сега, бидейки извън еврозоната, имаме значително по-висока инфлация от държавите в нея. Там държави като Испания почти нямат такава – инфлацията им е от порядъка на 3-4%.

– Дания и Швеция не са част от еврозоната. С референдуми ли постигнаха това? 

– Дания има т.нар. „Клауза за непри​емане”. Английският термин е „Opt out”. Тя я получи във връзка със същата клауза, която бе извоювана от Великобритания, която отказа да приеме еврото и <210> бе разрешено да не го приема. Тя бе единствената държава, която имаше право да не го приема, и Дания се възползва от момента и извоюва такава клауза и за себе си.

Швеция проведе два референдума, за присъединяване ​- тя няма такава клауза, но е в ERM-2 механизма, така че се оценява наравно с всички останали държави, които кандидатстват за еврозоната. В двата шведски референдума населението с малък превес отказа да приеме еврото.

Швеция и Дания са много богати държави – те имат съмнения, че с приемането на еврото ще намалят своя жизнен стандарт. Еврото все пак е някаква уравниловка между всичките държави в него. Докато за държави като нас в Източна Европа, които сме наполовина от жизнения стандарт на средното европейско ниво, влизането в еврозоната има изключително много позитиви.

На първо място това е свалянето на държавния риск, което значи много по-лесно финансиране от бизнеса в целия европейски пазар, много по-малко бариери. Именно намаляването на този риск и възприемането на България като място за инвестиции от глобалните инвеститори ще доведе до по-високи инвестиции.

И до увеличаване на икономическия растеж ​- това се наблюдава във всички държави, приели еврото. Срещу това развяват плашила без количествени измерения – като това да се „Запази гордостта на българския лев” или „Загуба на суверенитет”! При условие че загубихме суверенитета си още през 1997 година, когато се лишихме от паричната си политика. Сега взимаме наготово паричната политика на ЕЦБ, без да имаме възможност да влияем върху нейните решения.

Хвърлянето на такива лъжи и манипулации обаче явно върши работа. И в това се включва трансмисионният механизъм на медиите, които в по-голямата си част безкритично дават думата на хора с такива тези.

Ако манипулирането на общественото мнение продължи в тази посока, сами си създаваме проблем. Статистическите данни категорично и ясно показват, че всички държави, които са се присъединили по-късно в еврозоната, са увеличи своя икономически напредък. И в класациите ясно личи, че по-силно изоставаме от тези държави, отколкото да наваксваме. За нас като държава с най-нисък жизнен стандарт в Европейския съюз е жизненоважно да приемем еврото.