ISW за подготвяното от Киев контранастъпление

Командващият украинските сухопътни сили генерал-лейтенант Александър Павлюк заяви на 6 март, че Украйна ще се опита да проведе неуточнени контранастъпателни действия през 2024 г.

Украинските сили искат да стабилизират фронтовата линия, за да ротират части на тренировъчните полигони в тила за попълване и възстановяване.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

Павлюк заяви, че това ще позволи на Украйна да създаде сили, които ще провеждат неопределени контранастъпателни действия (възможно, но не непременно контранастъпателни операции) през 2024 г.

Павлюк заяви, че руските сили съсредоточават настъпателни усилия близо до Авдеевка, в посока Часов Яр (западно от Бахмут) и в Лиманско направление. Руските сили се опитват да поддържат относително висок темп на настъпателни операции по фронтовата линия, за да запазват инициативата.

Павлюк заяви, че руските сили в момента търпят значителни загуби и оцени, че украинските сили ще стабилизират фронтовата линия в близко бъдеще.

Опитът на Украйна да оспори инициативата през 2024 г. е оперативен. Русия ще може да определя местоположението, времето, мащаба и изискванията на боевете, стига да запази инициативата. Това може да принуди Украйна да изразходва материали и жива сила в реактивни отбранителни операции. Украйна ще се лиши от способност за натрупване на материални средства, необходими за бъдещи контранастъпателни операции.

ISW продължава да счита, че би било неразумно Украйна да отстъпи инициативата на Русия за по-дълго, отколкото е необходимо.

Продължаващото забавяне на западната помощ за сигурност обаче вероятно ще отложи украинските усилия да възвърне инициативата в целия фронт. Недостигът на материални средства и несигурността относно бъдещата помощ вероятно ограничават украинското оперативно планиране.

Забавянето на решаващата помощ ще принуди Украйна да вземе трудни решения за това как да разпредели ресурсите между бъдещи оперативно значими контранастъпателни операции и текущи отбранителни операции срещу руските войски, които в момента държат инициативата.

Украинският президент Володимир Зеленски наскоро заяви, че украинските сили планират да проведат контранастъпателни операции през 2024 г., но подчерта, че основната цел на Украйна остава защитата на украинската територия.

Русия подготвя ново настъпателно усилие, което ще започне в края на май или лятото на 2024 г., което вероятно допълнително ще отложи възможностите за Украйна.

Добре подготвените украински сили доказаха, че са способни да предотвратят дори незначителни руски победи по време на мащабни руски настъпателни усилия и са способни да унищожат силно атакуващите руски сили.

Помощта на Запада за сигурността е от решаващо значение както за способността на Украйна да концентрира материали и жива сила за бъдещи контраофанзивни операции, така и за способността ѝ да може да овладее инициативата.

Руските сили проведоха сравнително по-голяма серия от удари с дронове и ракети срещу Украйна в нощта на 5 срещу 6 март и на 6 март, включително удари по град Одеса по време на посещението на украинския президент Володимир Зеленски с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.

Украинските военновъздушни сили съобщиха, че в нощта на 5 срещу 6 март руските сили са изстреляли пет ракети С-300 от окупирана Донецка област и 42 дрона Шахед-136/131 от окупираните Крим, Курска област и Краснодарски край.

Украинските военновъздушни сили съобщиха, че украинските сили са свалили 38 дрона Shahed над Днепропетровска, Одеска, Херсонска, Хмелницка, Черкаска, Харковска, Виницкая и Сумска области.

По-късно руските сили атакуваха пристанищната инфраструктура в град Одеса на 6 март с неопределен брой ракети по време на посещението на Зеленски и Мицотакис в пристанището на Одеса.

Западните медии съобщиха, че руска ракета е ударила на няколкостотин метра конвой, превозващ Зеленски и Мицотакис.

Руското министерство на отбраната (МО) твърди, че руските сили са нанесли високоточен ракетен удар по закачалка в пристанището на Одеса, където украинските сили са подготвяли военноморски дронове за операции.

Представители на Кремъл продължават да се позовават на ядрени заплахи като част от текущите руски информационни операции, насочени към отслабване на западната подкрепа за Украйна и възпиране на западната помощ за Украйна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков повтори на 6 март, че Русия ще използва ядрени оръжия само ако застрашено съществуването ѝ – отдавнашна тема за разговори относно използването на ядрено оръжие от Русия.

Песков също обвини Запада в „рутинизиране“ на темата за ядрената война, която Песков нарече „изключително опасна“ и „безотговорна“, въпреки факта, че всъщност руските официални лица най-често открито заплашват с използване на ядрени оръжия.

Говорителят на руското министерство на външните работи (МВнР) Мария Захарова отговори на неотдавнашното изявление на финландския президент Александър Стуб, че членството в НАТО предоставя на Финландия ядрено сдържащо средство, като заяви, че американските ядрени съоръжения в Северна Европа биха били „легитимни цели“ за Русия в хипотетичен пряк конфликт между Русия и НАТО.

Захарова заплаши, че сигурността на страните, които са получили ядрени оръжия от САЩ, „очевидно ще пострада“. Председателят на Съвета на федерацията на Русия Валентина Матвиенко заяви, че Русия трябва да преоцени и денонсира международните споразумения, които не служат на националните интереси на Русия, по-специално неуточнените международни споразумения, подписани от съветския премиер Никита Хрушчов и други съветски и руски лидери.

Изявлението на Матвиенко предполага интерес на Русия да денонсира голямо разнообразие от международни споразумения, потенциално включително споразумения за разпространение на ядрени оръжия и сигурност.

ISW наскоро забеляза няколко служители на Кремъл, включително руския президент Владимир Путин, участващи в дрънкане на ядрени оръжия, но продължава да оценява, че руската ядрена употреба в Украйна и извън нея остава много малко вероятна.

Директорът на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси и руският президент Владимир Путин обсъдиха сигурността на Запорожката атомна електроцентрала (ЗАЕЦ) и проблемите на неразпространението на ядрено оръжие на 6 март в Сочи, Русия. Гроси заяви, че е имал „важен обмен“ с Путин относно „ядрената безопасност и сигурност“, която руските сили контролират повече от две години.

Кремъл и руските държавни новинарски издания подчертаха посещението на Гроси в Русия, вероятно като част от продължаващите усилия да се представи Русия като отговорен оператор и да се подтикне към международно признание за руската окупация на АЕЦ и окупирана Украйна.

Руският президент Владимир Путин се срещна с губернатора на проруската молдовска автономна област Гагаузия Евгения Гуцул на 6 март и подчерта подкрепата на Русия за Гагаузия. Путин и Гуцул се срещнаха в кулоарите на Световния младежки фестивал в Сочи и обсъдиха „сложни регионални и геополитически въпроси“, за които Гуцул твърди, че Гагаузия е в „епицентъра“.

Гуцул информира Путин за „беззаконните действия“ на молдовските власти и твърди, че Молдова систематично „отнема правомощията на Гагаузия, ограничава бюджета, нарушава законните права, и провокира нестабилност и дестабилизация в Гагаузия и в цяла Молдова.“

Гуцул твърди, че Путин „е обеща да подкрепи Гагаузия и гагаузкия народ в защитата на техните законни права, правомощия и позиции на международната арена“. Гуцул също така се срещна с различни руски официални лица и се съгласи да засили икономическите и културни връзки с Краснодарския край и Пензенска и Псковска области в кулоарите на Световния младежки форум.

Гуцул наскоро се срещна с председателя на Руския съвет на федерацията Валентина Матвиенко, която подчерта подкрепата на Русия за Гагаузия срещу предполагаемото молдовско „потисничество“. Пътуването на Гуцул до Русия следва Конгреса на депутатите на 28 февруари в отцепническия от Русия регион на Молдова Приднестровието, който поиска “ защита“ (отбрана/защита) от Русия в отговор на предполагаемия нарастващ натиск от страна на Молдова.

Путин не отговори на искането на Приднестровието от 28 февруари, но исканията на Приднестровието все още предоставят на Кремъл широк набор от възможни курсове на действие (COA) по-късно.

Не е ясно защо Путин би избрал да се срещне с Гуцул и да се ангажира с гагаузките власти, след като отказа да отговори на искането на Приднестровието за защита/защита. Неотдавнашните взаимодействия на Кремъл на високо ниво с гагаузките власти след предишен риторичен фокус върху Приднестровието подкрепя оценката на ISW, че Кремъл желае да използва и двата проруски региона на Молдова, за да оправдае хибридни операции, насочени към дестабилизиране и по-нататъшно поляризиране на Молдова преди преговорите за присъединяване на Молдова към ЕС и президентските избори в Молдова по-късно през 2024 г.

Молдова суспендира Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (CFE) от ерата на Студената война на 6 март. Двадесет и две членки на НАТО и държави от Варшавския договор подписаха Договора CFE през 1990 г. и той беше ратифициран през 1992 г. след падането на Съветския съюз.

CFE имаше за цел да установи равни ограничения на броя на танковете, бронираните бойни машини, тежката артилерия, бойните самолети и хеликоптерите за нападение между държавите от НАТО и Варшавския договор, за да се уравновеси предимството на Съветския съюз в конвенционалните оръжейни системи през последните години на Студената война.

Молдовски официални лица заявиха, че Молдова суспендира ДОВСЕ, тъй като е настъпила „фундаментална промяна в обстоятелствата“ в международната среда за сигурност след първоначалното подписване на договора.

Председателят на комисията по отбрана на Държавната дума на Русия Андрей Картаполов отговори на решението на Молдова и заяви, че то е против руските интереси, въпреки факта, че самата Русия се оттегли от договора през 2023 г. Отрицателният отговор на руските официални лица на решението на Молдова допълнително предполага, че Кремъл желае да поддържат влияние върху Молдова, използвайки различни пътища.

Съобщава се, че Украинското главно военно разузнавателно управление (ГУР) е извършило удар с дрон върху минно-обработващ завод в Курска област на 6 март. Украинският издател „Украинска правда“ съобщи на 6 март, че неуточнени източници от ГУР са заявили, че ГУР е извършил удар с дрон срещу Михайловския минен завод и преработвателен завод в Железногорск, Курска област.

Губернаторът на Курска област Роман Старовойт твърди, че украински дрон е ударил депо за гориво в Железногорск, предизвиквайки пожар, и че друг украински дрон е ударил Михайловския минно-обогатителен комбинат.

Украинска правда съобщи, че Михайловският минно-обогатителен завод е едно от най-големите предприятия за добив на желязна руда в Русия. САЩ наложиха санкции на холдинговата компания Металоинвест на Михайловския минно-обогатителен комбинат.

Армения изглежда предприема ограничени мерки за намаляване на двустранното си сътрудничество в областта на сигурността с Русия извън намаленото си участие в водената от Русия Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС). Секретарят на Съвета за сигурност на Армения Армен Григорян заяви на 6 март, че Армения официално е информирала Русия, че „само арменски граничари“ трябва да изпълняват задължения на международното летище Зварноц в Ереван.

Арменската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода Радио Азатутюн съобщи, че руска гранична охрана служи на летище Зварноц от подписването на арменско-руско споразумение от 1992 г., което регулира руските сили в Армения, но не споменава конкретно руско присъствие на летище Зварноц.