ISW: Войната в Украйна – между западната помощ и руската дезинформация

Украинският министър на отбраната Рустем Умеров призна, че западната помощ за сигурността е помогнала на украинските сили да освободят половината от територията, която Русия окупира от 24 февруари 2022 г.

По време на интервю за Fox News на 5 декември Умеров приписа западната помощ за сигурността за предишния успех на украинската контраофанзива и заяви, че украинските сили имат план за 2024 г.

Това се казва в дневния анализ за ситуацията на фронта в Украйна, изработен от Института за изследване на войната (ISW).

Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 8 ноември, че украинските сили са планирали няколко пътя за бъдещо настъпление през 2024 г., за да освободят повече от окупираните територии.

ISW продължава да счита, че Украйна трябва да освободи стратегически жизненоважни зони, които все още са под руска окупация, за да гарантира дългосрочната сигурност и икономическа жизнеспособност на Украйна.

Умеров също така заяви, че Украйна планира да извърши всички изчисления за доставки, придобиване, планиране и операции в съответствие със стандартите на НАТО и че първият приоритет на украинското министерство на отбраната (МО) е присъединяването на Украйна към НАТО.

Приемането на стандартите на НАТО в цялата украинска военна и отбранителна структура ще улесни надзора на НАТО върху настоящата и бъдещата помощ на Запада за сигурността на Украйна.

Руските сили извършиха изключително голяма серия от удари с дронове срещу Украйна в нощта на 5 срещу 6 декември.

Украински военни съобщиха, че руските сили са изстреляли 50 Shahed-131/136 от област Курск и нос Чауда в окупирания Крим и че украинската противовъздушна отбрана е свалена 41 шахиди.

Украински служители съобщиха, че украинската противовъздушна отбрана е свалила руски дронове в Одеска, Николаевска, Херсонска, Хмелницка, Кировоградска и Житомирска области.

Руският президент Владимир Путин пътува до Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия, за да се срещне с президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед Ал Нахаян и саудитския престолонаследник принц и министър-председател Мохамед бин Салман в поредица от двустранни срещи на 6 декември.

Путин и Ал Нахаян обсъдиха ролята на Русия в ОПЕК , изграждането на руско училище в ОАЕ, нахлуването на Русия в Украйна, войната Израел-Хамас и други двустранни въпроси по време на среща в ОАЕ.

Путин заяви по време на срещата си с Мохамед бин Салман в Саудитска Арабия, че руско-саудитските отношения са достигнали ново ниво през последните седем години под ръководството на Мохамед бин Салман и неговия баща.

Путин отбеляза „много добрите“ политически и икономически отношения между двете страни и необходимостта от „обмен на информация и оценки“ за случващото се в региона, вероятно имайки предвид войната Израел-Хамас.

Кремълският новинарски канал ТАСС съобщи, че Путин и МохамедбинСалманса говорили три часа и са обърнали специално внимание на транспортния коридор Север-Юг и енергийните въпроси.

Срещите на Путин в ОАЕ и Саудитска Арабия и предстоящата среща с иранския президент Ибрахим Раиси на 7 декември вероятно са фокусирани върху укрепването на позицията на Русия в страните от Персийския залив, като същевременно продължават да укрепват задълбочаващото се руско-иранско партньорство в сигурността.

Приходите от руски петрол продължават да се увеличават поради съгласуваните руски усилия да преодолеят тавана на цените на Г-7 за руския суров петрол и петролни продукти.

Bloomberg съобщи на 6 декември, че Русия е реализирала 11,3 милиарда долара приходи от продажбата на суров петрол и петролни продукти през октомври 2023 г., най-високото ниво на руските приходи от петрол и петрол от май 2022 г. и над месечните руски приходи от петрол и петрол през предходната година Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Съобщава се, че приходите от петрол и нефт за октомври 2023 г. представляват 31 процента от приходите в руския федерален бюджет за месеца.

Г-7 и ЕС въведоха таван на цените от 60 долара за руския суров петрол и тавани на цените за други руски петролни продукти през декември 2022 г., а Центърът за изследване на енергетиката и чистия въздух съобщи на 5 декември 2023 г., че този таван веднага доведе до 45 процента спад в руските приходи от нефт и петрол през януари 2023 г.

Съобщава се, че гръцки служители са лобирали в ЕС да смекчи мерките, които биха довели до по-строги ограничения върху способността на корабните компании да търгуват с Русия. Три големи гръцки корабни фирми спряха да транспортират руски петрол през ноември 2023 г. след първоначалното налагане на санкции от САЩ на корабни фирми трети страни, помагащи на Русия да преодолее тавана на цените на Г-7 през октомври 2023 г.

Руското общество изглежда се интересува от обсъждането на изхода от войната в Украйна въпреки нарастващото отвращение на Кремъл към по-задълбочени публични дискусии за войната. Независимата руска социологическа организация Levada Center публикува анкета на 5 декември, в която подробно описва въпросите, които руснаците искат да зададат на руския президент Владимир Путин по време на предстоящия форум „Пряка линия“ на 14 декември.

21 процента от всички въпроси се отнасят до края и изхода на войната в Украйна. Въпросите в тази категория включват въпроси за времевата рамка за прекратяване на войната, края на мобилизацията и възможността за мир или руска победа.

Вторият и третият най-често задавани въпроси, които представляват по 8% от отговорите, се отнасят до пенсиите и социалните програми.

Проучването показва, че руската общественост продължава да има въпроси относно края и изхода на войната въпреки опитите на руското правителство да заглуши антивоенната реторика и протестите за мобилизация.

Продължаващите въпроси на руската общественост относно графика за прекратяване на войната и мобилизацията и перспективите за мир са в съответствие с неотдавнашно независимо руско проучване, което показва, че руснаците все повече подкрепят изтеглянето на руските войски от Украйна и показва, че над половината от руските респонденти вярват, че Русия трябва да започне мирни преговори с Украйна.

Съобщава се, че Путин ще съсредоточи президентската си кампания върху предполагаемата вътрешна стабилност на Русия и засилената критика към Запада, вместо да се фокусира върху войната, така че не е ясно дали Путин възнамерява да отговори на въпроси за войната по време на събитието „Пряка линия“, което вероятно ще послужи като началото на президентската кампания през 2024 г.

Кремъл също така изглежда все повече прилага мерки, за да гарантира, че действителният изборен успех не зависи от успехите на бойното поле и усилията за генериране на вътрешна сила.

Неуточнени лица убиха бившия проруски депутат от украинската Върховна Рада Иля Кива в Московска област на 6 декември. Главното руско следствено управление за Московска област заяви на 6 декември, че неуточнени лица са убили Кива в Супонево, градски район Одинцово, Московска област.

Украинският издател Suspilne съобщи на 6 декември, че негови източници в украинските правоприлагащи органи са заявили, че украинската служба за сигурност (СБУ) е провела операцията, при която е убит Кива.

Говорителят на украинското главно военно разузнавателно управление (ГУР) Андрий Юсов потвърди смъртта на Кива и заяви, че „подобна съдба ще сполети и други предатели на Украйна и поддръжници на режима на Путин“.

Кива, който избяга в Русия в началото на войната в Украйна, вероятно е подпомогнал подкрепяната от Кремъл кампания за дезинформация за COVID-19 в Украйна през 2020 г.

Главната дирекция на военното разузнаване на Украйна (ГУР) съобщи на 6 декември, че руски служители по сигурността се готвят да използват чуждестранни журналисти с опит, работещи в Русия, за насърчаване на кампания за дезинформация, дискредитираща украинското ръководство в англоезичните чуждестранни медии.

ГУР съобщи, че крайната цел на дезинформационната кампания е да раздели украинското общество. Тази кампания за дезинформация е в съответствие с модела да се дискредитира украинското ръководство и да се отслаби западната подкрепа за Украйна.