Илияна Йотова посочи коя грешка преди 10 години ни коства влизането в Шенген
Засилва се тенденцията България да се държи като държава от периферията, да чака какво ще й кажат европейските партньори. Това заяви пред вицепрезидентът Илияна Йотова.
Тя коментира отпадането на забраната за внос на украинско зърно.
„Нямам обяснение защо България, за разлика от Полша, Унгария, Словакия, Румъния, реши да вдигне забраната за внос на украинско зърно. Защо беше необходимо това решение на парламента, при положение че 2 дни по-късно изтичаше забраната?
Ние сме поели ангажименти към европейските институции, без дори да попитаме съответните браншове в България, без съответния анализ и оценка. Рапортуваш пред големия брат“, подчерта вицепрезидентът.
Йотова даде за пример острата реакция на Полша, която защитава националния си интерес, и заяви, че в различни формати в рамките на ЕС се отстояват позиции. „А в България министър-председателят твърди, че хората, които ни дават хляба, са терористи. Недопустимо е“, посочи вицепрезидентът.
„България трябва да има една много амбициозна, и дори – агресивна, в добрия смисъл на думата, работа на дипломацията и на институциите на всички нива по отношение на членството ни в Шенген“, добави още тя.
„Защото още през 2011 година бяхме изпълнили техническите критерии, което е условието за членство в Шенген. Оттам нататък последваха нови изисквания, нови условия, политически решения, включи се като аргумент и мониторингът за наблюдение на България и Румъния, който официално вече го няма.
Имам усещането напоследък, че правителството не е достатъчно активно. Може би, водено пак от погрешната политика, че ако не вдигаме много врява и шум, това ще бъде отчетено от нашите партньори и можем да разчитаме на тяхната милост“, заяви вицепрезидентът.
Членството на България в Шенген не е въпрос на милост, не е въпрос, при който някой по някакви си политически или геополитически съображения, решава да потупа България по рамото, на мнение е Йотова.
„Ние сме си го отвоювали така, както всички останали държави членки на шенгенското пространство, изпълнявайки всички критерии. Грешка на българската дипломация беше още в 2011, 2012, 2013 година, когато допусна политически съображения да влизат в аргументите и условията. Дипломацията ни тогава трябваше много остро да реагира“, заяви тя.
На въпрос защо не е реагирано още тогава, вицепрезидентът заяви: „Може да попитате г-жа Весела Чернева (б.р. – тогава – говорител на МВнР) и г-н Младенов (б.р. – тогава – външен министър)“.
„Тогава депутати в Европейския парламент, от всички политически партии, гледахме и не вярвахме на очите и на ушите си за тази изключително неиздържана българска позиция. И тази заблуда на „уеs-политиката“ – съгласието с всичко това, което се предлага от европейските институции или от нашите партньори, то просто да бъде прието, защото ние сме били малка държава в периферията.
Нищо подобно. ЕС затова е ценен, защото там всички са равноправни. И ако имаш своите аргументи и позиция, особено когато тя е с национално съгласие, много малко други биха ти се опрели“, добави Йотова.
Гостът коментира и излезлия през седмицата доклад на Комисията ЕКРИ (Комисията срещу расизма и нетолерантността) към Съвета на Европа, който за първи път в тази организация отчита проблемите на македонските българи и репресиите срещу тях и техните клубове и призовава властите в РСМ да изразят ясна позиция срещу езика на омразата и действията от омраза срещу българите, както и да се въздържат от заличаване на клубовете им.
„През лятото аз изпратих едно писмо до комисаря по човешките права в Съвета на Европа Дуня Мятович. И припомних онзи случай, когато едва ли не бяха дадени на прокурор учители и родители на деца, които бяха дошли в България, за да рисуват заедно със своите български приятелчета, и видите ли, били са имали среща с български институции и с президента. В писмото попитах за какви човешки права и за какъв напредък може да става дума… И тук е сравнението и между двете страни – Албания и Република Северна Македония, които в преговорния процес са сложени в двойка, така както ние сме с Румъния за Шенген. Албания е много по-напред в това отношение от Република Северна Македония“, заяви Йотова.
„Европейския съюз също е преди всичко права на човека“, изтъкна Йотова.
„Когато те не се спазват за една общност, така както е ситуацията в Македония, няма как да започнат преговори. Не са спазени най-важните критерии за членство в Европейския съюз. И самата Европейска комисия, Европейския парламент в последната си резолюция от юли тази година много ясно разграничава движението на едната страна и на другата. Особено по отношение на спазването на човешките права. Има още много какво да се прави в тази насока от нашите съседи, но аз все пак разчитам на разум“, коментира вицепрезидентът.
По думите ѝ България ще съблюдава стриктно, не само процеса по вписването, но и спазването на правата на българите на практика и припомни „колебливия период в българската политика към РСМ при управлението на Кирил Петков“.
Вицепрезидентът подчерта и важността на спазването на поетите ангажименти в подписаните от София и Скопие протоколите към Договора от 2017 година, които са влезли и в т.нар. френско предложение.
„Да припомня какво има в тези протоколи: да се спре с езика на омразата. Второ, отварянето на досиетата от бивша Югославия, за да се види истината за отношението към българското население, към хората с български произход, поправките в учебниците по история, по които нищо не е направено до този момент, въпреки работата на двете комисии, които са в абсолютен застой, няма никакъв напредък.
Ние много внимателно ще следим този процес и може да се стигне до ситуация, в която да има втора междуправителствена конференция и за започване на същински преговори с Албания, но да няма такава с Република Северна Македония“, настоя Йотова.
Вицепрезидентът даде интервю броени дни след завръщането си от посещение в Албания. Тя беше там в навечерието на преброяването на населението – важен момент за българската общност. Преброяването е първо след официалното признаване на българското национално малцинство през 2017 г.
„Имах среща с президента на Албания, с председателя на техния парламент, с техния вътрешен министър, с техния вицепремиер, защото г-н Еди Рама беше в Ню Йорк. На всички тези срещи ние сме говорили за правата на българите, както и на останалите, впрочем, малцинства в Албания.
Получихме гаранции от страна на тези институции, че преброяването ще бъде направено прозрачно, че ще бъде отчетена волята на хората да посочат от какъв произход са“, обясни Йотова.
По думите ѝ за признаването на българите в Албания са работили много български правителства:
„Искам да подчертая ролята и на Сергей Станишев, и на Бойко Борисов, както и на албанския премиер Еди Рама. Без тяхна помощ, без лобирането на различни национални, международни и европейски нива, това нямаше да се случи“.
Българската делегация е била посрещната в Албания „топло с типичните български песни, с чудесен български език“. Вицепрезидентът каза, че има интерес за изучаване на български език в страната. Часовете се водят от учители, които са местни българи от Албания, изучили се в България и върнали се там.
Вицепрезидентът коментира и приетите на първо четене промени в Закона за българското гражданство. „За мен е изключително важно, че се приеха предложения, за които от много години настояваме аз и екипът ми.
Едно от тях е условието за владеене на български език за всички, които кандидатстват за българско гражданство“, сподели гостът. Според вицепрезидента трябва да има възможност за отнемане на българско гражданство за антибългарска дейност.
А по отношение на искането за изслушване в НС на шефовете на службите заради прекратено, по твърдения на партия „Възраждане“, досъдебно производство срещу външнополитическия съветник на бившия премиер Кирил Петков, за когото шефът на ДАНС заяви в НС на 30 май, че е съгласувал позициите на българското правителство с гражданин на РСМ в периода преди приемането на т. нар. „френско предложение“, Илияна Йотова коментира:
„За да няма повече спекулации дали то (досъдебното производство) е прекратено или не, би трябвало да има такова изслушване. Да, то може да се проведе и при закрити врати. Това е работа на колегите в Народното събрание, но трябва да се знае истината, защото в тази много изнервена, много деликатна ситуация, в която наистина се правеха разговори, диалози, разменяха се ноти, имаше огромен натиск от страна на европейските ни партньори, всеки ден се водеха разговори с комисаря по разширяването, да се предава крепостта отвътре, мисля, че не е просто национален нихилизъм, а предателство“.
