Промяна
Икономика

Глад за кадри: Фирми у нас търсят под дърво и камък такива работници

В България има значителни пропуски в цифровите компетенции и изграждането на капацитет в секторите. Това се казва в анализ към актуализираната „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.“ и Национална пътна карта за цифрова трансформация на България до 2030 година, пише Pariteni.bg.

Крайният успех на ефективната цифрова трансформация зависи от цифровото възприемане на гражданите, бизнеса и администрациите, както и от уменията на работната сила за работа с данни.

Цифровата увереност се превръща в основна компетентност, тъй като повечето работни места изискват повече цифрови умения и умения за работа с данни.

Това се отнася не само за уменията на работното място, но и за обществото като цяло. В България липсата на цифрови компетенции и липсата на основни цифрови умения възпрепятства по-широкото цифрово възприемане и засилва цифровото разделение. В обществения сектор държавните служители рядко се обучават в основни умения за работа с данни. На регионално ниво това предизвикателство се утежнява от липсата на техници или ИТ специалисти.

Бизнес секторът няма стимули да наема специалисти по ИКТ или да предоставя програми за изграждане на капацитет и повишаване на квалификацията на своя персонал, се казва още в анализа.

Има малък брой ИКТ специалисти, наети във фирмите, особено тези, които работят в ключови икономически отрасли като минно дело, селско стопанство и транспорт Като цяло страната ни е известна с професионалисти в областта на STEM и силни традиционни технически умения, но повечето от тях предпочитат да останат в големите градове или да намерят работа в чужбина.

Има много признати университети, предлагащи компютърни науки и ИТ програми с хиляди завършили, които получават инженерни дипломи всяка година. Повечето от специалистите обаче са съсредоточени в София, което също води до неравномерно разпределение на учени, научни организации, професионалисти и ИТ компании в България.

В същото време България се характеризира със слабо усвояване и задържане на “мозъци“. Независимо от сравнително големия брой ИКТ професионалисти с квалифицирани умения, значителна част от тях напускат поради ниски заплати и ограничени възможности з кариера или поради наемане на работа в международни ИТ компании.

В документа се посочва, че за справянето с тези предизвикателства са стартирани някои целеви програми за образование и обучение, но напредъкът все още не е плавен. Съществуват редица инициативи, фокусирани върху образователни програми и обучение, насочени към младежи, жени и учители, най-вече подкрепени от активни частни организации, НПО и правителството.

В същото време проучвания показват, че над половината от работодателите в България (53%) търсят работна ръка с напреднало ниво на основните цифрови компетенции, а 14% изискват високо специализирано ниво. Според резултати от проучване по проект на Българската стопанска камара (БСК), Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), 31% от работодателите биха приели работници със средно ниво на основните цифрови компетенции, а едва 2% – с основно ниво.

Проучването показа сериозни дефицити в цифровите умения. Само 19% от участниците в изследването покриват изискваното ниво на цифрова компетентност за заеманата от тях ключова длъжност. Анализът на реално притежаваните цифрови умения показва, че нивата на предлаганите общи и специфични умения са по-ниски от търсените с една или две степени.

Това се наблюдава най-вече при общите умения, докато при специфичните разликите са по-малки. Недостиг на общи умения се наблюдава най-вече при: „Грамотност, свързана с информация и данни“ (оценяване и управление на данни, информация и цифрово  съдържание); „Комуникация и сътрудничество“ (взаимодействие и сътрудничество чрез цифрови технологии);

„Безопасност“ (защита на устройства, защита на лични данни и поверителност); „Решаване на проблеми“ (идентифициране на нуждите и технологични решения, идентифициране на пропуски в цифровата компетентност).

Недостиг на специфични умения се наблюдава при: работа с е-таблици и бази от данни; със специализиран софтуер и системи; с облачни технологии; използване на антивирусни програми; инсталиране на софтуери и драйвери, работа с диагностични системи; приложения и системи за комуникация и решаване на проблеми с отдалечен достъп; задаване на стратегии за цифровизация; проучване на пазарния потенциал чрез цифрови средства; осъществяване на продажби по електронен път и др.

Ограничените цифрови умения на заетите също са пречка за цифрова трансформация на  България. Към 2022 г. по-малко от половината заети хора са имали основни цифрови умения. Трябва да се отбележи, че по-малко от една трета от българските организации имат ИКТ услуги, извършвани от собствени служители. Сред европейските лидери този показател надхвърля 60%.

Търсенето на ИКТ специалисти също изглежда ниско. През 2022 г. само 8% от предприятията са наели или са се опитали да наемат специалисти по ИКТ в сравнение с Холандия с над 15%. Част от работодатели полагат усилия да инвестират достатъчно ресурси в повишаване на цифровите умения на служителите.

В ключовите икономически сектори на България липсват служители с основни цифрови умения, което създава затруднения за цифровизацията на индустриите и националното икономическо развитие. Например сектори като селското стопанство и производството имат само 30% от служителите с основни цифрови умения; в минния сектор тази цифра достига до 40%.

Секторите, в които се наблюдава висок относителен дял на притежаващите цифрови умения са в сферата на услугите (недвижими имоти, финанси) и ИКТ, в които служителите притежават цифрови умения до 80-90% от общата численост на персонала (Фигура 11).

Възприемането на цифровите технологии бележи бавен напредък през годините, но все още остава ограничено. То включва широколентов достъп, използване на компютри и уебсайтове, използване на облачни технологии и традиционни ИТ за цифровизиране на вътрешни и външни бизнес процеси (напр. планиране на ресурсите на предприятието – ERP и системи за управление– CRM).

Така например компютри и интернет използват по-малко от половината заети. В същото време политиките за сигурност са приоритет за много фирми. В България повече от 77 % от предприятията използват инструменти за мрежова и информационна сигурност, която е сравнима с Швеция или Холандия.

Различни проучвания правят оценка на готовността на европейските страни да посрещнат предизвикателствата на технологиите от Четвъртата индустриална революция (Индустрия 4.0).

Според тях България до голяма степен не е готова да участва в създаването или възприемането на тези технологии. Установява се, че България, Словакия, Румъния и Полша са най-неподготвени измежду страните от Централна и Източна Европа.

Делът на плащанията с наложен платеж в България бързо намалява – от 70% през 2021 г. до 60% през 2022 г. В същото време делът на картовите плащания се е увеличил от 25% на 32%, а на банковите и мобилните плащания – от 5% на 8%. Очаква се делът на картовите и мобилните плащания в България да продължи да нараства през следващите години. Наблюдаваме също така бързо разрастване на една нова за България тенденция – „купи сега, плати по-късно“.

Още Новини

Back to top button
guruwar peth pune eroebony.net aparna balamural
huwag kang mangamba november 12 2021 onlineteleserye.com tagalog words for love
xvideohind tastymovie.mobi lesbian boob sucking
mms sex movie qporn.mobi indian porn star name
porn sexx porndu.net collegesex
choti bachi sexy video porno-zona.com pornteengirl
www desipanu com pornosfera.mobi sex aunties stories
سكس مصرى حار ounoun.com فوائد لحس الكس
اخف سثء sexauskunft.net أطول زبر
step mom hentai hentainet.org abgrund hentai
deshi baba.com donfreeporn.mobi sexsi hindi movie
رقص بنات عاريات keep-porn.com نيك العمه
xvideo indian wife ganstavideos.com aunty and boy xnxx
ماسك بزازها myvippy.com سكس عربي اهات
marathi sexy open fuqer.mobi sex movis hindi