Глад за кадри: Фирми у нас търсят под дърво и камък такива работници

В България има значителни пропуски в цифровите компетенции и изграждането на капацитет в секторите. Това се казва в анализ към актуализираната „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.“ и Национална пътна карта за цифрова трансформация на България до 2030 година, пише Pariteni.bg.

Крайният успех на ефективната цифрова трансформация зависи от цифровото възприемане на гражданите, бизнеса и администрациите, както и от уменията на работната сила за работа с данни.

Цифровата увереност се превръща в основна компетентност, тъй като повечето работни места изискват повече цифрови умения и умения за работа с данни.

Това се отнася не само за уменията на работното място, но и за обществото като цяло. В България липсата на цифрови компетенции и липсата на основни цифрови умения възпрепятства по-широкото цифрово възприемане и засилва цифровото разделение. В обществения сектор държавните служители рядко се обучават в основни умения за работа с данни. На регионално ниво това предизвикателство се утежнява от липсата на техници или ИТ специалисти.

Бизнес секторът няма стимули да наема специалисти по ИКТ или да предоставя програми за изграждане на капацитет и повишаване на квалификацията на своя персонал, се казва още в анализа.

Има малък брой ИКТ специалисти, наети във фирмите, особено тези, които работят в ключови икономически отрасли като минно дело, селско стопанство и транспорт Като цяло страната ни е известна с професионалисти в областта на STEM и силни традиционни технически умения, но повечето от тях предпочитат да останат в големите градове или да намерят работа в чужбина.

Има много признати университети, предлагащи компютърни науки и ИТ програми с хиляди завършили, които получават инженерни дипломи всяка година. Повечето от специалистите обаче са съсредоточени в София, което също води до неравномерно разпределение на учени, научни организации, професионалисти и ИТ компании в България.

В същото време България се характеризира със слабо усвояване и задържане на “мозъци“. Независимо от сравнително големия брой ИКТ професионалисти с квалифицирани умения, значителна част от тях напускат поради ниски заплати и ограничени възможности з кариера или поради наемане на работа в международни ИТ компании.

В документа се посочва, че за справянето с тези предизвикателства са стартирани някои целеви програми за образование и обучение, но напредъкът все още не е плавен. Съществуват редица инициативи, фокусирани върху образователни програми и обучение, насочени към младежи, жени и учители, най-вече подкрепени от активни частни организации, НПО и правителството.

В същото време проучвания показват, че над половината от работодателите в България (53%) търсят работна ръка с напреднало ниво на основните цифрови компетенции, а 14% изискват високо специализирано ниво. Според резултати от проучване по проект на Българската стопанска камара (БСК), Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), 31% от работодателите биха приели работници със средно ниво на основните цифрови компетенции, а едва 2% – с основно ниво.

Проучването показа сериозни дефицити в цифровите умения. Само 19% от участниците в изследването покриват изискваното ниво на цифрова компетентност за заеманата от тях ключова длъжност. Анализът на реално притежаваните цифрови умения показва, че нивата на предлаганите общи и специфични умения са по-ниски от търсените с една или две степени.

Това се наблюдава най-вече при общите умения, докато при специфичните разликите са по-малки. Недостиг на общи умения се наблюдава най-вече при: „Грамотност, свързана с информация и данни“ (оценяване и управление на данни, информация и цифрово  съдържание); „Комуникация и сътрудничество“ (взаимодействие и сътрудничество чрез цифрови технологии);

„Безопасност“ (защита на устройства, защита на лични данни и поверителност); „Решаване на проблеми“ (идентифициране на нуждите и технологични решения, идентифициране на пропуски в цифровата компетентност).

Недостиг на специфични умения се наблюдава при: работа с е-таблици и бази от данни; със специализиран софтуер и системи; с облачни технологии; използване на антивирусни програми; инсталиране на софтуери и драйвери, работа с диагностични системи; приложения и системи за комуникация и решаване на проблеми с отдалечен достъп; задаване на стратегии за цифровизация; проучване на пазарния потенциал чрез цифрови средства; осъществяване на продажби по електронен път и др.

Ограничените цифрови умения на заетите също са пречка за цифрова трансформация на  България. Към 2022 г. по-малко от половината заети хора са имали основни цифрови умения. Трябва да се отбележи, че по-малко от една трета от българските организации имат ИКТ услуги, извършвани от собствени служители. Сред европейските лидери този показател надхвърля 60%.

Търсенето на ИКТ специалисти също изглежда ниско. През 2022 г. само 8% от предприятията са наели или са се опитали да наемат специалисти по ИКТ в сравнение с Холандия с над 15%. Част от работодатели полагат усилия да инвестират достатъчно ресурси в повишаване на цифровите умения на служителите.

В ключовите икономически сектори на България липсват служители с основни цифрови умения, което създава затруднения за цифровизацията на индустриите и националното икономическо развитие. Например сектори като селското стопанство и производството имат само 30% от служителите с основни цифрови умения; в минния сектор тази цифра достига до 40%.

Секторите, в които се наблюдава висок относителен дял на притежаващите цифрови умения са в сферата на услугите (недвижими имоти, финанси) и ИКТ, в които служителите притежават цифрови умения до 80-90% от общата численост на персонала (Фигура 11).

Възприемането на цифровите технологии бележи бавен напредък през годините, но все още остава ограничено. То включва широколентов достъп, използване на компютри и уебсайтове, използване на облачни технологии и традиционни ИТ за цифровизиране на вътрешни и външни бизнес процеси (напр. планиране на ресурсите на предприятието – ERP и системи за управление– CRM).

Така например компютри и интернет използват по-малко от половината заети. В същото време политиките за сигурност са приоритет за много фирми. В България повече от 77 % от предприятията използват инструменти за мрежова и информационна сигурност, която е сравнима с Швеция или Холандия.

Различни проучвания правят оценка на готовността на европейските страни да посрещнат предизвикателствата на технологиите от Четвъртата индустриална революция (Индустрия 4.0).

Според тях България до голяма степен не е готова да участва в създаването или възприемането на тези технологии. Установява се, че България, Словакия, Румъния и Полша са най-неподготвени измежду страните от Централна и Източна Европа.

Делът на плащанията с наложен платеж в България бързо намалява – от 70% през 2021 г. до 60% през 2022 г. В същото време делът на картовите плащания се е увеличил от 25% на 32%, а на банковите и мобилните плащания – от 5% на 8%. Очаква се делът на картовите и мобилните плащания в България да продължи да нараства през следващите години. Наблюдаваме също така бързо разрастване на една нова за България тенденция – „купи сега, плати по-късно“.