Евродепутати разкриха какво я чака България след новия Пакт за миграцията

Европейският парламент прие новия Пакт за миграцията. Защитени ли са интересите на България говорят евродепутатите Емил Радев и Елена Йончева в ефира на „Бъглария он еър“.

„Аз мисля, че с тези 5 регламента интересите на България са много по-защитени, отколкото в момента с действащия Дъблински регламент и с действащо законодателство.

В този пакет насоката е защита на външните европейски граници, сваляне на тежестта от държавите, които са на първа линия, каквито са България, Италия, Гърция и Малта.

Ние трябва да сме доволни от новите правила, защото те ни дават нови инструменти за действие, още повече, че в момента с новия регламент ще има много по-голяма проверка на незаконно влезлите мигранти, ще се преценява дали те представляват някаква опасност за здравните власти или терористична опасност.

Ще се свалят много повече биометрични данни, няма да може мигрант да иска убежище у нас, ако му бъде отказано да отиде в някоя друга европейска държава членка„, каза Емил Радев.

Той допълни още, че транзитните центрове по границата в село Пъстрогор и Харманли поемат около 4000-5000 души, което на този етап е достатъчно за България. След като се направи проверка, че мигрантите са икономически и нямат право на убежище, се задействат процедурите по връщането им.

Има споразумения с третите държави, както и ще се сключат споразумения със страните, които са източници на мигранти, за да има много по-бърза комуникация. Когато третите държави правят връщането трудно, ще има санкции от ЕС като въвеждане на визов режим например, поясни Радев.

„Естествено, че всяка държава се интересува да има визи за Европейския съюз. Ние сме притегателно място и за бизнес, и аз за туризъм. Оттук нататък говорим за икономически отношения, така че можем да използваме външната си политика, още повече ако успеем да подпишем и споразумения.

Много е трудно с държави като Афганистан, защото там отказват да издават паспорти на тези лица, отказват да приемат самолетите.

Тя не е сигурна страна в момента, така че трудно говорим за този вид „бърза процедура“, но ако идват от Тунис, Индия или Бангладеш, тогава влизаме в тази бърза процедура и оттам нататък като установим, че тези хора са с произход от тази държава, че не се води война в нея, няма опасност за тях, нямат право на убежище в Европейския съюз се задействат процедурите по връщане“, заяви Радев пред Милена Милотинова.

Елена Йончева, която се включи в разговора на видеовръзка, сподели, че българският интерес е защитен, особено в сравнение с това, което имахме до този момент.

„8 години Европейският парламент не можа да стигне до съгласие за реформа на политиката на миграция, не можа да достигне до общи критерии как да се ограничи тази безконтролна миграция. Като председател на групата от ЕП, която водеше преговорите с Европейския съвет, мога да кажа, че беше много трудно да се убедят една голяма част от парламентарните групи, че трябва да се търси компромис, за да тръгнем към ограничаване на безконтролната миграция“, допълни Йончева.

Тя постави фокус върху двустранните споразумения, които вече няма да бъдат между България и трета страна, извън Европейския съюз, а ще бъде ангажимент на Брюксел. Белгийската столица ще разполага с повече инструменти, за да не се стигне до отказ от трета държавата да приеме мигранта обратно.

ЕС ще отпусне 2 млрд. евро за мерките по Пакта за миграцията и охраната на външните граници на ЕС, допълни Йончева и обясни, че когато третата държава, от която идват мигранти, е несигурна страна, но в нея има точки (райони), които не са сигурни, по новите правила мигрантите ще могат да бъдат връщани в тези сигурни точки.