Елена Йончева: Днес наблюдаваме европейска „патриотична журналистика“

promiana.euаприл 27, 2023

1 3 minutes read

Актът за свободата на медиите, който обсъждаме в Европейския парламент, трябва да гарантира свободата на журналистите, редакционната независимост, прозрачността на собствеността на частните медии и плурализма на обществените. Журналистите би следвало да са защитени от опасността да бъдат следени с шпионски софтуер. Това заяви евродепутатът Елена Йончева в интервю за БНР.

Тя е докладчик по текстовете на европейския регламент, предложен от Европейската комисия, от името на групата на социалистите и демократите.

Актът ще бъде обсъждан и по време на международна конференция в четвъртък, 27 април с участието на еврокомисаря по ценностите и прозрачността Вера Йоурова. Форумът се организира от Елена Йончева.

Откъде започна темата – когато през 2019 г. бях избрана за европейски депутат, имах няколко срещи с комисар Вера Йоурова, в които по моя инициатива обсъдихме възможността за създаване на европейско медийно законодателство, което да е задължително за държавите членки, разказа тя в интервюто за БНР. Според договорите за ЕС право на законодателна инициатива има Европейската комисия, а Европейският парламент е съзаконодател. В момента в неговите ръце е възможността текстовете на регламента да бъдат прецизирани и допълнени. Веднъж приети, те ще са задължителни за всички държави членки, които няма да могат да ги интерпретират.

Някои колеги от Германия не са много ентусиазирани от подобно задължително европейско законодателство, защото считат, че ситуацията с медиите в тяхната страна е достатъчно добре уредена според националните им правила, допълни още Елена Йончева. Но за държави като България, в които липсва политическа воля, за да се гарантира свободата на журналистите, европейската рамка е необходима, според нея. България е сред страните в ЕС с най-голям риск от политическа намеса в медиите – риск, оценен на 73% от Европейския център за медиен плурализъм.

Какво можем да направим – на първо място да изсветлим собствеността на частните медии, каза още Елена Йончева. Въпреки че в България, например, има изискване да се посочват собствениците, то или не се спазва, или няма гаранции, че посочените хора са действителните собственици на медии. Искаме конкретни гаранции, за да може зрителите, читателите да преценят дали да дадат кредит на доверие на информациите в тях, обясни тя.

Евродепутатът изброи и някои други предложения, за които ще настоява – да има обозначение на спонсорираното съдържание, особено в дигиталните медии, лесен достъп на читателите до информация за донорите, ясни правомощия на регулаторните органи и др. Елена Йончева сподели опасението си от т.нар. сива зона в частта за защитата на журналистите срещу шпионски софтуер. Тя няма да съществува в случай на заплаха за националната сигурност. Знаете че всяка авторитарна власт може да облече подслушването и следенето на журналисти с твърдението, че съществува такава заплаха, коментира Елена Йончева.

Попитана за новия европейски регулаторен орган, който ще бъде създаден от представителите на националните институции в държавите членки, тя поясни, че задачата му не е да бъде своеобразен цензор.

Напротив – стига членовете му да са хора, които могат да отстояват своите позиции, целта е да предоставя обективна информация за състоянието на медиите в Европа, а не да налага какво да четем, слушаме или пишем, коментира още тя. Този нов орган ще реагира, когато не се предоставя достатъчно свобода на журналистите, на редакторите, когато установи липса на прозрачност на собствеността и др.

Актът идва в момент, в който европейската журналистика сякаш работи във военновременна ситуация, сподели Елена Йончева. В последните месеци сме свидетели на забрани, заличаване, спиране на медии, а целият процес е представен като борба с фалшивите новини. Това е обречена битка, каза тя. Истинската битка с фалшивите новини е в истинската журналистика.

Елена Йончева сподели опита си на военен репортер от мястото на събитието – от Ирак, Сирия, Афганистан, Чечня, Косово и др. Никога не съм виждала такава липса на журналистика. Тя трябва да ни дава контекст, да показва причините за даден конфликт.

В Багдад през 2003 г. бяхме останали около 50 журналисти, които предавахме за случващото се на място. Тогава нашите американски колеги измислиха термина „патриотична журналистика“. Не беше важно какво реално се случва, какво мислят хората в Ирак, а това, което е в интерес на войниците и на САЩ, разказа Елена Йончева. „Патриотичната журналистика“ е другото име на пропагандата.

Днес този подход е отречен от самите американски колеги. Но гражданското общество в страната беше заблудено, не потърси отговорност на политиците. Двадесет години по-късно в Европа наблюдаваме европейска „патриотична журналистика“ и само времето ще покаже какви ще са последствията, каза още тя.