Експерт:Българите масово започнаха да купуват злато, причината е…
В България се купуват доста солидни количества инвестиционно злато. Вложенията в него са 10 пъти по-големи, отколкото бяха през 2019 г.
Златото е доказало през хилядолетията, че не губи стойността си. То гарантира сигурност в днешните бурни времена, когато не е ясно какво ще се случи.
Това заяви в интервю за БГНЕС Крум Атанасов, финансов консултант и основател на igold.
Атанасов обясни, че една от причините да се увеличи търсенето на инвестиционно злато са ниските лихви по банковите депозити.
„Много хора предпочитат да имат нещо сигурно във времена на война, инфлация и пандемия, което да защити парите им, отколкото да плащат банкови такси за депозитите си. Когато лихвите станаха нулеви или отрицателни, хората изтеглиха депозитите си и ги сложиха в различни активи – не само злато, но също така акции и най-вече имоти. Спокойно мога да кажа, че златото беше на второ място след имотите“, каза той.
Финансовият консултант заяви, че в днешно време всички инвестират в благородния метал. Той припомни, че златото не е било на фокус в годините след финансовата криза и това е било съвсем нормално, защото когато икономиката върви с добри темпове, има заетост, хората имат пари и нищо значително не се случва във финансов, геополитически и макроикономически аспект, те не мислят за злато.
„В тези времена доминира убеждението, че всичко е страхотно, перфектно и ще бъде все по-добре и по-добре. За нещастие светът не работи по този начин – едни хубави периоди винаги са последвани от лошо и обратното. В момента профилът на инвеститора в злато изчезва – няма такова нещо като профил на инвеститор в злато.
Почти всеки втори или трети в България вече има инвестиционно злато под някаква форма“, заяви Крум Атанасов. Някои дори го получават като подарък за празник – рожден ден или сватба. „Златото е нещо, което е масово в момента и се потребява лесно – лесно е да го закупиш, лесно е да го продадеш“, добави експертът.
Той посочи, че 10-годишните американски ценни книжа се приемат като основен конкурент на благородния метал. В тази връзка той отбеляза, че една инвестиция в злато трябва да е с минимум 10-годишен хоризонт, ако искаме да имаме добра възвръщаемост.
„Когато хората купуват инвестиционно злато – физически актив, те не трябва да очакват да го продадат след месец или след година, не, че не могат да са на печалба за такъв къс период, но въпросът е, че това е може би най-дългосрочният актив като хоризонт, чиято цел е поради неговата висока стабилност да гарантира спокойния сън на притежателя му.
Ние не очакваме от златото да забогатеем, а да запазим дългосрочно стойността на парите си“, заяви Крум Атанасов и уточни: Както не можем да забогатеем, така не можем и да обеднеем. Златото не е губило стойността си до 0, както е възможно да се случи с всяка една валута, акция, земя или имот. В определени форсмажорни ситуации всяко едно от тези неща може да загуби стойността си, докато златото за хиляди години е доказало, че струва пари“.
Според Атанасов хората масово знаят, че златото не се облага с ДДС. По думите му това е лесно достъпна информация и всеки един, които се поинтересува винаги може да се свърже с дилъри на инвестиционно злато и да получи отговорите на повечето въпроси, свързани с облагането му. „Инвестиционното злато е освободено от ДДС за разлика от инвестиционното сребро, което не е“, обърна внимание експертът.
Той е категоричен, че няма значение дали инвеститорът си купува кюлче или монета, защото има няколко важни фактора, които са определящи. „Продуктите да бъдат ликвидни, т.е. да са познати в България и по света, след това се гледа те да са делими, т.е. човек да може да го продаде на части и най-накрая те да бъдат на оптимална цена“, подчерта експертът. Крум Атанасов даде и пример за това какво означава делимост на продуктите – ако имаш 10 000 лв. за инвестиция и си купиш кюлче за тези пари, след това не можеш да го разделиш на части и да го продадеш, а напротив трябва да продадеш цялото кюлче.
Според експерта сред най-добрите и най-купуваните са стандартните инвестиционни монети от 1 унция като Австрийската филхармония, Канадският кленов лист, Австралийското кенгуру и т.н., а от кюлчетата – 50-100 грама или унция. Атанасов отбеляза, че при по-дребните продукти има интерес към монетите от Латинския монетарен съюз, включващ познатите златни монети от 20 франка, които нашите прабаби и прадядовци са наричали Наполеони, и техните еквиваленти в европейските страни от началото на XIX век до Първата Световна война.
„Интересът на българите е доста висок покрай британските суверени покрай кончината на кралица Елизабет II, както и мемориалните монети с лика на крал Чарлз III. Интересът е доста силен към инвестиционното злато и българите вече са доста по-ограмотени“, категоричен е той.
Атанасов обясни, че за злато, което е за суми по-високи от 30 000 – 40 000 хиляди лева има смисъл да се вземе банков трезор. По думите му ако бъде взет трезор за около 300 – 400 лв., това представлява около 0,1% от инвестицията на годишна база, което е приемливо.
„Ако имаме злато за 5000 лв. – 10 000 лв. няма смисъл да го държим в трезор, защото много се оскъпява на база на таксите за трезор на годишна база. Златото е с малки размери и може да бъде скрито лесно в домашни условия“, заяви пред БГНЕС Крум Атанасов, финансов консултант и основател на igold.
