Дянков с мрачна прогноза за данъците и влизането на България в еврозоната

Положителната прогноза за влизане в еврозоната е януари 2026 г., но по-вероятно е това да се случи през януари 2027 г. Подчертавам, че това не зависи дали ще се смени правителството и дали ще се смени финансовият министър. Това заяви Симеон Дянков пред „Телеграф“.

Ето какво още каза той пред медията:

– Г-н Дянков, приехме закон за еврото, но ще влезем ли в еврозоната през 2025 г.?

– Влизането ни в еврозоната няма да стане през 2025 г., защото продължаваме да не изпълняваме критерия инфлация. Със или без Асен Василев като финансов министър влизането така или иначе ще се забави.

Достатъчни са две-три цифри, за да се разбере защо влизането ни през 2025 г. не стои изобщо на дневен ред. Критерият инфлация е направен така, че в рамките на една година в България трябва да има инфлация, която да е по-ниска от трите най-ниски инфлации в целия Европейски съюз, не само в еврозоната, плюс 1,5%.

Това ни е толерансът. В момента в трите държави със средна най-ниска инфлация – Дания, Испания и Франция, тя е под 2%. 2% плюс 1,5% стават 3,5%. В България средногодишно инфлацията е 6,9%. Разликата е огромна и идеята, че изведнъж ще влезем през януари 2025 г., просто е спекулация.

– Кога според вас ще влезем?

– Според мен положителната прогноза е януари 2026 г., но по-вероятно е това да се случи през януари 2027 г. Подчертавам, че това не зависи дали ще се смени правителството и дали ще се смени финансовият министър.

Влизането ни зависи от правилния ход за падането на инфлацията, която, подчертавам, се увеличи рязко при правителството, в което Асен Василев беше финансов министър, благодарение на някои политики, които вече трудно се променят. Не може да се отрече, че това правителство направи доста за влизането ни в еврозоната, но е факт, че инфлацията е висока и няма как да прескочим този критерий.

– Вече се чуват намеци за вдигане на данъците. Ще се случи ли това?

– На някакъв скорошен етап данъците ще трябва да се вдигнат, понеже България от няколко години вече е в така наречения хроничен дефицит. Всяка година се хвалим, че сме по-добре от предварителните прогнози, но дефицит от 2,5%-2,8% означава, че тези дефицити се плащат по някакъв начин. В момента се плащат със заеми отвън.

Системата обаче е небалансирана, и то трайно, благодарение на някои политики предишното редовно правителство на ПП. Реално единственото, което България може да направи в средносрочен план, е да вдигне данъците. Въпросът е кои данъци да се вдигнат?

Примерно, ако се вдигне ДДС, каквото беше предложението на Асен Василев миналата година, от 20% на 22% за всички групи, инфлацията ще бъде свалена, защото ще се притисне надолу и търсенето, по-малко ще се купува, понеже това е данък на крайното потребление.

Ако се цели бързо да се натрупат пари в хазната, говорим от чисто финансова гледна точка, това ще стане лесно, защото по-лесно се събира ДДС от корпоративния или данъка на физическите лица.

В първата една-две години тази мярка ще натисне надолу потреблението и няма да пречи на инфлацията. Ако обаче се вдигне корпоративният данък или данъкът на физическите лица, тогава инфлацията ще се вдигне, защото стоките, произведени от компаниите и хората, ще поскъпнат. Така че съществува и едната, и другата възможност.

Пак казвам, това вече е наложително, освен ако не се променят рязко социални политики. Веднаж като се увеличат пенсии, минимална заплата, като се правят други промени, трудно е да се правят стъпки назад.

Давам пример с тази необяснима според мен идея да се премахнат таксите в университетите. По този начин хазната губи около 150-200 млн. лева, което не е кой знае какво, но все пак е значителна сума, която уравновесява всички университети и всички специалности. Този тип неща се натрупват едно върху друго и правят фискалната система неуравновесена.

За да се вдигне данък, трябва да имаш много стабилно правителство, със сериозна подкрепа в парламента и да кажеш: вижте къде сме, това са данните и това е единственият начин да не трупаме постоянни заеми отвън, които на някакъв етап ще доведат до криза.

– МВФ предлага прогресивно облагане, какво е вашето мнение?

– Прогресивното облагане не е вариант, а и всички се обявиха против тази идея. Със сигурност това няма да се приеме и беше интересно колко бързо след мисията на Международния валутен фонд и в парламента, и във финансовото министерство рязко отрязаха този коментар на фонда.

Между другото тук Асен Василев беше прав, че МВФ не посочва анализ, който да показва, че прогресивното облагане води до по-добро социално равенство. Аз се занимавам с тези теми международно и ги следя.

Темата на МВФ всъщност е не че ще се събират повече данъци с прогресивното облагане, в което и самите те не са убедени, а че ще има повече социално равенство. Но анализите по света показват, че дали системата е прогресивна или не, не оказва особено влияние върху социалното равенство. Това, което оказва влияние, е всички помощи да са насочени точно към социално бедните, а не към средния човек.

Пак ще дам примера с таксите в университетите. С тази политика, която за мен е грешна, колкото и да са ти богати родителите, грубо казано, пак получаваш нула такса. Най-общо казано, няма да се стигне до прогресивно облагане, защото нагласите на това поколение политици е да се запази сегашната данъчна система.

– А какво ще кажете за пенсионната система? Хората очакват пенсиите да растат.

– С изключение на прогресивното облагане другите препоръки на Международния валутен фонд в последния доклад са много смислени, особено тези за пенсионната система. Между другото една от препоръките в този доклад е на първа страница, но Министерството на финансите избягва да говори за нея. Буквално на първа страница те казват – вашият дефицит е хроничен и трябва с поне един процентен пункт от БВП да се свали веднага, още тази година. Но за пенсионната реформа.

Ако преди години съотношението между постъпленията от осигурителни вноски и средства от държавата са били 50 на 50, сега съотношението е 60 на 40. Системата става все по-порочна, защото все повече пари идват от данъци, а не от осигуровки. Идеята на МВФ да се махне таванът на осигурителния доход е добра.

Да, ще помогне, но на максималния праг внасят осигуровки много малко работещи, около 160 000. Дори и да падне прагът, ще се вкарат някакви пари, което може би ще върне старото съотношение отпреди пет години. Това е малка стъпка, но си заслужава да се помисли по нея. Тя обаче няма да реши големия проблем, който стои от години – съотношението 50 на 50. Нещо друго трябва да стане и оттам разговорът, поне финансово, е лесен. Трябва да вдигнем осигуровките.

Това е първата и най-лесна крачка. Осигуровките са като ДДС, като се вдигнат веднъж, лесно събираш пари. За това обаче трябва сериозен публичен дебат, сериозен анализ и правителство с много сериозно мнозинство в парламента, за да може този финансов министър, върху когото ще се излее цялото недоволство, да обясни, че само така ще се балансира системата. В момента няма такъв дебат, защото който и политик да го предизвика, веднага ще изгуби електорат. Ако се каже няма да вдигаме осигуровките, ще се окаже, че трябва да се вдигнат други данъци.

– И какъв е изходът?

– Пак стигаме до ДДС или до корпоративния данък. Корпоративният данък обаче най-лесно се заобикаля, защото винаги една фирма може да каже: ние инвестираме, налага се да пътуваме, харчим за маркетинг и т.н.

От друга страна, ДДС е най-трудно да се избегне, защото е автоматичен. И вече прогнозирам, че ако не са осигуровките, то ще има предложение за вдигане на ДДС. Но нещо трябва да се направи. Наистина трябва повече пари да влязат в осигурителната система, за да не треперят пенсионерите винаги, когато се заговори дали ще се вдигат пенсиите, или няма да се вдигат, ще има ли коледни добавки и т.н.

Пенсиите ни продължават да са ниски, това е факт. Те трябва да са по-високи, не просто за да живеят пенсионерите по-добре. Сега хората, които са на минимална пенсия с минимални доходи, колкото и да се увеличат пенсиите, те изхарчват парите веднага. А би трябвало да имат някакви спестявания. Тоест минималната пенсия трябва да се вдигне достатъчно, за да могат хората и с тези доходи да спестяват, макар и малки суми.

Тогава системата работи. Но за такава реформа трябва сериозен политически дебат. В доклада на МВФ между другото ги пише всички тези идеи – трябва ли да се вдигнат осигуровките и с колко, дали трябва да се вдигне ДДС, те са направили добър анализ, но за съжаление попаднаха на нашата политическа въртележка.

– А какво се случва с парите от Плана за възстановяване и устойчивост, които май играят роля във въртележката?

– По ПВУ наистина дойде една първа част от 1,8 млрд. лева, която ни отпуснаха като аванс, без да има покритие от проекти. Парите бяха за подготовка на проекти, но условието беше те да се финансират с пари от бюджета.

Тези 1,8 млрд. лв. тогава се използваха за покриване на социалните разходи и не отидоха за проекти. Те ще тежат на бюджета за в бъдеще. Оттогава правителството няколко пъти говореше, че парите ще дойдат декември, после януари, февруари, март. Реално тези пари не идват, а причината да не идват е борбата за какво да се използват.

Борбата е между политици, но и между отделни министри. Накратко, основната тема, заради която все още не сме получили парите, е, че сегашният (б.р. – в оставка) министър на енергетиката Румен Радев идва от един от големите производители на мръсна енергия в миналото. И той всячески се опитваше парите от плана, огромната част от които са за енергетика, да отидат точно в такива предприятия.

Още върви този разговор, че 100% от парите по ПВУ трябва да се изхарчат за тецовете, които трябва да се преоборудват и да правят зелена енергия. Идеята е там да се строят батерии, слънчеви панели и т.н. А Еврокомисията с право казва, че това трябва да е отворен конкурентен избор. И разговорът близо година и половина в различни варианти върви в тази посока.

Ако подадем план, който да е конкурентен, да кандидатстват много повече компании, включително и нови, които работят в този сектор и имат технологии и възможности, тогава тези пари ще ни ги дадат, но няма да е март, няма да е април, ще е есента.

– Напоследък преди избори все се заговорва за списъка „Магнитски“. Приемаме го като лош имидж, но само това ли е?

– „Магнитски“ има рязко негативни ефекти върху хората и фирмите, които попадат в този списък, а там попадат не само личностите, а и фирмите – техни, фирми на близки и т.н. Наскоро правих анализ по тази тема в Лондонския университет по икономика. „Магнитски“ започва реално да действа от 2017 г., това е сравнително нов инструмент в политиката на САЩ.

Оттогава досега има 360 души по целия свят, които са попаднали в списъка. Близо половината от тях са от Китай, там са се фокусирали американските власти, а другата половина са от цялата останала част на света. България като страна с малко население, заедно с Никарагуа има, така да се каже, най-голям процент на хора в списъка „Магнитски“ спрямо глава от населението.

Това е така, защото на два пъти българи попадаха в този списък. Ние за съжаление сме отличници.

За хората от списъка, разбира се, че има имиджови негативи, но има и огромни негативи върху работата и живота им. Автоматично всичките им сметки в банките са затворени и става дума за всяка банка в света, която работи с американската банкова система. Тоест не можеш да използваш пластиката на картата, защото технологията, която в момента се използва в целия свят, е американска.

Практически, ако попаднеш в списъка „Магнитски“, ти си напълно изключен от възможността да правиш каквото и да е по банков път.

Руснаците и китайците се пробват от няколко години да направят собствена система и на някакъв етап ще успеят. Между другото тя вече се използва в Китай и Русия, но е валидна само в тези две страни. В момента, в който излезеш от тази система, отново отиваш в американската. Освен пластиката, ако имаш пари в някоя банка, те се замразяват и нямаш достъп до тях. Не можеш също така да пътуваш със самолет, първо, защото купуваш билета обикновено с банкова карта, но и на летището ти изискват името, а по „Магнитски“ нямаш право да излизаш извън държавата си.

Проблем е, че в списъка има и голям брой фирми, свързани или с личността, или със семейството, със съдружниците и т.н. Върху тях има същите забрани. Периодът на действие на списъка е пет години и след този срок той се преразглежда, може да те извадят или да останеш в него.

– Какви ще са последствията за България, ако Доналд Тръмп стане президент на САЩ?

– Тръмп е най-големият привърженик на тезата, че Европа трябва да си плаща сметката за отбрана, тоест държавите да заделят 3% за отбрана. Ако той спечели, това веднага ще стане факт, защото многократно е заявявал, че или Европа ще дава над 3% за отбрана, или САЩ ще излезе от НАТО. Това според мен е пресилено, защото НАТО е създадена точно по идея на Щатите.

Но в изминалия мандат САЩ излязоха от ЮНЕСКО и от някои други международни организации, така че и това не може да се изключи.

Затова върху европейските държави, включително и върху България, ще има голям натиск бързо да си увеличат бюджетите, а това не е лесно. Трябва да отбележим, че САЩ имат големи предприятия за военна техника и голяма част от парите си остават там. Ние обаче не разполагаме с такава индустрия и ще купуваме от Щатите самолети и друга техника, това за нас ще е тежест.

Второто, за което той много говори и ще има ефект върху България, е, че заявява, че ако спечели, в рамките на 24 часа ще направи тристранна среща с Путин и Зеленски и войната ще спре. На първо четене това изглежда невероятно, но е факт, че ако САЩ не помагат на Украйна с техника и помощи, тя няма да може да продължи тази война.

Трудно е да се прогнозира, но ако това се случи, войната ще спре. Защо това е важно за България? Естествено е хубаво войната да спре. Разбира се, по начин, по който не ощетява Украйна. Но това в крайна сметка означава пак пари, Тръмп е бизнесмен и политик, той винаги стига до парите.

Това пък означава, че Европа ще трябва да плати огромната сметка за възстановяване на Украйна, а тя ще е в стотици милиарди евро на година. В крайна сметка още една тежест, която ще натежи на финансите на държавата, които и без това не са в цветущо състояние. 3% за отбрана са един много сериозен разход. Ако трябва да увеличим с 1% парите за отбрана, този процент примерно са всички средства за култура.

А ние доскоро не бяхме и на 2% за това перо, преди това бяхме на 1,7% от БВП. А САЩ харчат близо 4%. В Европа само Полша напоследък отделя повече средства. България не може веднага да отдели тези пари за отбрана, трябва да се помисли за някакво развитие във времето. Колкото и да не се харесва този харч, външнополитическата ситуация го изисква.

И тогава изниква въпросът: не само че имаме хроничен дефицит от 2,5% на година, а и още 1% ще трябва да добавим към него, ще стане 3,5%-4%.

Нещо трябва да се промени и за съжаление пак се появява въпросът с данъците, защото друго реално не може да се направи. Хората казват, вземайте заеми, но заемите са също дефицит. Те трябва да се изплащат, а сега средната лихва достига 6%, за разлика от заемите по време на ковид, когато бяха 0,5%-1%. На Гърция например последната лихва за заем беше 6,2%.