Дроновете променят военните действия!
Федерико Борсари е сътрудник на Леонардо в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA) и глобален сътрудник на НАТО 2030. Гордън Б. „Скип“ Дейвис младши е чуждестранен старши сътрудник в CEPA и е служил като заместник-помощник-генерален секретар на НАТО по инвестициите в отбраната. Това пише в своя статия politico.
eu, специално преведена от .
Дроновете бързо се развиха от поддържаща роля във военни операции до съществен компонент на съвременната война – и те са в голямо търсене по целия свят.
По този начин, за да гарантират собствената си сигурност, европейските правителства трябва да започнат да обръщат внимание и да се поучат от използването на дронове във войната в Украйна и други скорошни конфликти, включително Газа.
Дроновете позволяват широко разпространена ситуационна осведоменост в реално време, подобрено насочване и потискане и унищожаване на противовъздушната и противоракетната отбрана на противника. Днес малки до големи дронове се използват — и унищожават — в големи количества и те представляват предизвикателство за прикриване и оцеляване на бойното поле. Междувременно възможностите за борба с дронове станаха също толкова важни за защитата на войските и инфраструктурата.
Според главнокомандващия на Украйна генерал Валерий Залужний безпилотните самолети са изиграли ключова роля за постигане на целите на въздушната мощ във войната срещу Русия, докато оборудването за борба с дроновете става все по-важно за защитата на силите.
Освен това бързата и стабилна доставка на дронове за посрещане на увеличените нужди на бойното поле в Украйна доведе до динамичен подход, обхващащ цялото общество, допринасящ за иновативни доставки, масово производство, обучение на оператори, както и нов подход към операциите и реформите в структурата на военните сили.
Друг, по-скорошен пример за използване на дронове днес е продължаващата война между Израел и Хамас. Хамас използва дронове, за да подготви своето брутално нападение срещу Южен Израел, като унищожи израелските високотехнологични комуникации, сензорни мрежи и дистанционно управлявани картечници – всички, които трябваше да служат като първа линия на защита срещу инфилтрации от ивицата Газа.
В същото време обаче във всички тези конфликти видяхме също, че рекламата около дроновете може да бъде преувеличена и подвеждаща.
Дроновете не работят изолирано. Те трябва да се разглеждат като средство за повишаване на военната ефективност, а не като „чудодейно оръжие“. А тяхната ефективност зависи от интегрирането им в по-широка военна архитектура, която съчетава множество възможности в различни области, включително космос, кибернетично пространство, синтез и обработка на разузнаване и електронна война, наред с други.
В нашето изследване, оценяващо въздействието на безпилотните самолети върху съвременното бойно поле, ние открихме, че те стават незаменими за съвременните военни операции и ролята им само ще се разшири в бъдеще, което повишава спешността на НАТО да се адаптира бързо.
Европейският съюз и неговите страни членки също трябва значително да увеличат включването на безпилотни летателни апарати и технологии за борба с дронове в своите многобройни документи и инициативи в областта на отбраната, включително плана за развитие на способностите на ЕС и координирания от ЕС годишен преглед на отбраната. Успоредно с това страните от ЕС трябва да започнат да разширяват проекти за съвместна отбрана за безпилотни самолети и безпилотни самолети, като се съсредоточат върху оперативната съвместимост, мащаба и използването на напреднали технологии.
Разбира се, блокът няма да започне от нулата. „Безпилотните летателни апарати“ вече фигурират в ревизията на плана за развитие на способностите на ЕС от 2018 г., а „безпилотните летателни системи“ (UAS) са включени в неговия координиран годишен преглед на отбраната за 2022 г. Наскоро Европейската агенция по отбрана също така приключи двугодишен проект, фокусиран върху стандартите за оперативна съвместимост за военни дронове, предоставяйки ключови препоръки, които ще помогнат на европейските страни да интегрират и съгласуват по-добре своите способности за дронове. Освен това, най-новите Приоритети за развитие на способностите на ЕС за 2023 г. — актуализация на Плана за развитие на способностите — включва повишен акцент върху безпилотните самолети и техните оперативни приложения.
Въпреки това съвместните проекти на ЕС както в сектора на дронове, така и в сектора на борбата с дронове остават скромни по мащаб (в ниските милиони евро), като участват само няколко държави. Освен това повечето държави все още са склонни да дават приоритет на националните инициативи, докато инвестициите на членки на ЕС в разработването и производството на дронове и противодронове са ограничени до момента.
Освен това количеството, качеството и стандартизацията в момента не отговарят на нуждите, демонстрирани от съвременните конфликти. Докато НАТО колективно притежава и експлоатира пет големи системи за дълга издръжливост на голяма надморска височина — Алиансовата система за наземно наблюдение (AGS) на НАТО — няма еквивалентна способност на ЕС, колективна или друга.
Предвид обема на мисиите на ЕС извън Европа, членовете на ЕС би било добре да разполагат с много по-голям брой многоцелеви дронове (средни до големи системи от висок клас, както и по-малки разходни такива) и способности за борба с дронове, готови за разгръщане.
Освен това, като се има предвид изтощението, което малките и средните дронове страдат в конфликти с висока интензивност, възпроизводимостта и достъпността на тези системи трябва да бъдат приоритет. Последните Приоритети за развитие на способности, например, подчертават важността на средните и големите безпилотни самолети, но не споменават нарастващата роля на малките тактически системи (включително търговските такива) и лутащите се боеприпаси, както се вижда в Украйна и другаде. Като цяло, докато мащабното производство и по-модулният дизайн биха могли да помогнат за намаляване на цената на по-големите дронове през следващите години, възможностите от висок клас и сензорните технологии на последните остават относително скъпи. Това означава, че е необходимо тези платформи да станат по-оцелели чрез специфични възможности за самозащита.
Във връзка с това ЕС вече има важни проекти, фокусирани върху малки и средни дронове. Най-амбициозният сред тях — Eurodrone — се очаква да осигури 20 многофункционални дрона на средна надморска височина и дълга издръжливост на четири държави, започвайки през 2028 г. И два други забележителни проекта, финансирани от ЕС — тактическата безпилотна въздушна система с ниска видимост и следващото поколение Малки дистанционно пилотирани летателни апарати — са готови да произвеждат прототипи на способни малки тактически дронове за ограничен брой нации.
Бъдещето на пълното производство обаче е неясно и това е така, защото повечето европейски нации разчитат на своите национални флотилии от дронове, вариращи от дронове за средна височина и дълга издръжливост до малки до средни тактически системи. Общият брой в момента е ограничен, но нараства със специален фокус върху многоролевите функции. И все пак до голяма степен некоординиран подход и различна комбинация от платформи със собствена собствена телеметрия и сензори възпрепятстваха оперативната съвместимост, както и установяването на общ доктринална рамка.
Финансирането от ЕС и усилията за сътрудничество за разработване на способности за борба с дронове са още по-скромни — въпреки че са посочени като приоритет в последния преглед на отбраната на ЕС. Понастоящем единственият заслужаващ внимание проект е двугодишна инициатива за проучване и проектиране на стойност 13,5 милиона евро, която включва 14 нации и има за цел да проправи пътя за съвместни европейски способности за борба с дронове.
Неизбежно разширяващото се въздействие на безпилотните летателни апарати ще изисква повторно приоритизиране на инвестициите в борбата с дронове от страна на страните от ЕС, като се фокусира върху рентабилни решения като електронна война и оръжия с насочена енергия — включително лазери и високоенергийни микровълнови оръжия.
Въпреки усилията на НАТО и ЕС за насърчаване на снабдяването и развитието на способностите и за насърчаване на общи стандарти и възможности, те обаче в момента нямат достатъчно дронове за високоинтензивна битка срещу равностоен противник, за възпиране на противници или за действие в кризи, различни от конфликти. Освен това и двамата ще бъдат изправени пред предизвикателството да интегрират ефективно и да използват възможностите, които имат в сложни, оспорвани среди.
Недостатъците в персонала и обучението, както и ограниченията в обработката и споделянето на разузнавателна информация между ЕС и неговите съюзници, допълват тази липса на способности.
Ето защо ЕС и неговите страни членки трябва да прегърнат и да се подготвят за пълния потенциал на бъдещата война с дронове — което ще изисква повече ресурси, ясни цели и по-тясно сътрудничество между правителствата, армията и индустрията.
По-конкретно, ЕС трябва да направи цялостна оценка на изискванията за безпилотни самолети и противопилотни самолети, като се поучи от последните конфликти, текущия технологичен напредък и очакваните бъдещи заплахи. А предстоящият координиран годишен преглед на отбраната за 2024 г. представлява стратегическа възможност за тази оценка.
Успоредно с това основните възможности за подпомагане – като изкуствен интелект, големи данни, квантови технологии и кибернетични и космически способности – също се нуждаят от внимание и инвестиции. ЕС и неговите членове трябва да се възползват от текущите усилия за иновации — особено тези, свързани с търговски приложения или приложения с двойна употреба на дронове и технологии за противодействие на дронове — тъй като наблягането на съвместните оперативни експерименти и възприемането на по-гъвкави процеси за обществени поръчки ще повиши ефективността.
И накрая, интегрирането на способностите за безпилотни самолети и борба с дроновете в силите на страните членки изисква фокусиране върху управлението на човешките ресурси и талантите. Това включва обучение, образование, набиране и задържане.
Но само ако ЕС може да предприеме тези стъпки, дроновете ще започнат да играят критична и успешна роля в бъдещето на европейската сигурност.
